Джеймс Ролинс
Дяволската колония (16)

14.

31 май, 15:30

Префектура Гифу, Япония

— Трябва да кажем на някого — настоя Юн Йошида.

С обичайното си вбесяващо спокойствие доктор Рику Танака само наклони глава от една страна на друга подобно на чапла, дебнеща да улови риба. Младият физик продължаваше да изучава потока данни на монитора.

— Би било неблагоразумно — най-сетне промълви дребният мъж. Сякаш говореше на себе си, изгубен в мъглата на Аспергър.

Като директор на обсерваторията Камиока Юн беше прекарал целия ден в недрата на планината Икенояма, в сянката на грамадния детектор на неутрино Супер-Камиоканде. Същото се отнасяше и за колегата им доктор Джанис Купър от Станфорд. Тримата бяха наблюдавали активността на неутриното след пика рано сутринта. Източникът бе локализиран в някаква планинска клисура в Юта, където беше станала някаква експлозия. Конкретните подробности обаче си оставаха неясни.

„Може би е станал ядрен инцидент? И Съединените щати се опитват да го потулят?“

Подобна постъпка на американците не би го учудила. За всеки случай Юн вече беше предупредил международната общност за пика — не можеше да позволи подобна информация да остане скрита. Ако ставаше въпрос за някакъв провалил се секретен експеримент, светът имаше право да знае. Изгледа свирепо Джанис Купър, сякаш тя бе виновницата. Но пък и постоянното й приповдигнато настроение си беше достатъчна причина за възмущение.

— Мисля, че Рику е прав — почтително се обърна тя към началника си. — Все още се опитваме да определим местоположението на новия източник. А освен това характеристиките на новия пик се различават от онези на пика в Юта. Може би е по-добре да не избързваме с оповестяването, докато не научим повече.

Юн се загледа в екрана. Графиката продължаваше да пълзи като цифрова версия на сеизмограф. В този случай обаче тя следеше активността на неутриното вместо земетресения, но пък откритието им само по себе си беше разтърсващо. През последните осемдесет минути бяха регистрирали нов пик в потока неутрино. Подобно на миналия път, той като че ли също беше със земен произход.

Доктор Купър обаче имаше право — този път моделът определено беше различен. Експлозията в Юта беше причинила само едно чудовищно излъчване на неутрино, след което потокът се бе успокоил, подобно на къкрещ върху котлона чайник. Новата засилена активност не беше така интензивна и идваше на циклични излъчвания — малък пик, следван от по-силен… после затишие и повтаряне, също като двата последователни удара на сърцето.

И това продължаваше вече повече от час.

— Това трябва да е свързано с предишното събитие — настоя Юн. — Статистически е невъзможно да има две необичайни изригвания с такива размери в рамките на един ден.

— Може би едното е причинило другото — предположи Танака.

Юн се облегна назад и свали очилата си. Разтърка гърбицата на носа си. Първоначалната му реакция бе да отхвърли подобна идея, особено като се имаше предвид източникът й, но той замълча и се замисли. Трябваше да признае, че хипотезата не е лоша.

— Значи предполагате, че първият пик е запалил нещо друго — каза той. — Може би нестабилен уранов източник.

Мислено си представи как първият поток неутрино се излъчва от експлозията, как частиците летят във всички посоки и минават през планетата като рояк призраци, но оставят огнена следа, способна да запали друг фитил.

— Но неутриното не реагира с материята — каза доктор Купър и думите й подействаха като студен душ върху идеята. — Частиците минават през всичко, дори през земното ядро. Как биха могли да запалят нещо?

— Не зная — отвърна Юн.

Всъщност не разбираше почти нищо от всичко това.

Танака отказваше да се признае за победен.

— Знаем, че някаква загадъчна експлозия в Юта е причинила сутрешния пик. Какъвто и да е източникът, той е уникален. Никога не съм виждал подобни показания.

Доктор Купър не изглеждаше убедена, но Юн смяташе, че Рику може би е на прав път. Преди се смяташе, че неутриното няма нито маса, нито заряд. Но проведените неотдавна експерименти показаха друго. Много неща около частицата си оставаха мистерия. Може би имаше някаква неизвестна субстанция, която е чувствителна към бомбардирането с неутрино. Може би експлозията в Юта беше запалила фитила на някакви други залежи. Мисълта беше плашеща. Представи си верига взривове, един след друг, по цялото земно кълбо.

Къде щеше да спре? И дали щеше да спре?

— Всичко това са догадки — заключи той накрая. — Няма да получим верни отговори, докато не открием откъде идва това ново изригване.

Никой не възрази. Заловиха се за работа с подновена решимост. Въпреки това им бе нужен още половин час координиране с останалите лаборатории по света, за да определят източника на периодичните пикове.

Събраха се около монитора. На него се появи карта със светещ кръг, който обхващаше по-голямата част от северното полукълбо.

— Не ни помага особено — отбеляза Юн.

— Търпение — безизразно отвърна Танака.

През следващите десетина минути кръгът бавно се стесняваше около координатите на новия източник. Нямаше нищо общо с Юта.

— Май този път не можем да обвиняваме Съединените щати — с облекчение каза доктор Купър, когато стесняващият се кръг престана да обхваща Северна Америка.

Юн гледаше като треснат как кръгът най-сетне се превръща в точка, фиксирана с кръстче. Всички се спогледаха.

— Е, сега ще съобщим ли? — попита Юн.

Танака бавно кимна.

— Бяхте напълно прав, Йошида-сама — каза той, използвайки рядкото почтително обръщение. — Не бива да чакаме повече.

Юн бе изненадан от реакцията му — докато Танака не посочи съседния монитор, който показваше в реално време активността на неутриното. Тихо ахна. Пиковете зачестяваха подобно на пулс под въздействието на адреналин.

Собственият му пулс също полудя.

Посегна към телефона и започна да набира специално дадения му номер, но погледът му не се откъсваше от големия екран с кръстчето в Северния Атлантик.

Някой трябваше да отиде там преди да е станало твърде късно.