Джеймс Ролинс
Дяволската колония (12)

10.

30 май, 22:01

Резерват Юинта, Юта

Майор Ашли Райън охраняваше вратата на Ада.

На петдесет метра от командния му пост мястото на експлозията продължаваше да тътне и да бълва струи вряща вода и бълбукаща кал. Парата беше превърнала бездната в изгаряща сярна сауна. Само за половин ден обиколката на зоната на взрива бе станала двойно по-голяма, разяждаше съседния планински склон. По залез-слънце голяма канара от отвесната скала се беше откъртила като айсберг от ледник и се бе разбила в разширяващата се пропаст. А с падането на нощта облаците скриха луната и звездите и долината потъна в пълен мрак, досущ като в пещера.

Сега в сърцето на ямата пулсираше страховито червеникаво сияние.

Каквото и да ставаше там, още не беше свършило.

Поради опасния нестабилен район Националната гвардия бе извела целия второстепенен персонал далеч от клисурата и бе направила около нея петкилометров кордон, с наземни патрули и кръжащи във въздуха хеликоптери. Райън държеше малко отделение в самата долина. Всички войници имаха опит в огнеборството и бяха с жълти предпазни костюми, шлемове и дихателни маски, ако въздухът станеше негоден за дишане.

Райън се обърна към новодошлия, който също тъкмо обличаше подобен екип.

— Мислите ли, че можете да ни кажете какво става там?

Геологът, който се беше представил безцеремонно като Роналд Чин, отвърна също толкова безцеремонно:

— Точно затова съм дошъл.

Райън го изгледа скептично. Ученият беше долетял от Вашингтон преди петнайсет минути, с хеликоптер. Макар да не изпитваше абсолютно никакво уважение към правителствените бюрократи, които си пъхаха носовете където не им е работа, Райън усещаше, че този не е само геолог. Заради деловото му поведение и бръснатата глава подозираше, че има и военен опит. След като слезе в клисурата, правителственият учен беше преценил с един прецизен поглед обстановката и бе започнал да облича пожарникарския костюм още преди Райън да го посъветва да го направи.

— Трябва да сляза сам — заяви Чин и взе металния си куфар от земята.

— Няма начин. Докато сте тук, аз отговарям за вас. — Райън беше получил заповед да окаже пълно съдействие на геолога, но нещата тук все пак бяха под негово командване. — С редник Белами ще ви заведем до мястото и ще ви върнем.

Чин кимна, без да спори, с което си спечели още една червена точка пред Райън.

Райън поведе, като включи закрепения на рамото му светодиоден фенер. Останалите последваха примера му. Приличаха на екип, тръгнал да изследва новооткрита пещера.

Влязоха в тъмната гора. С всяка крачка въздухът ставаше все по-горещ и наситен със сяра. Тримата бързо си сложиха шлемовете и маските, но въпреки това жегата им се съпротивляваше като същинска стена. Парата кондензираше по визьорите и им пречеше да виждат. Сгъстеният въздух имаше вкус на метал в устата на Чин, или може би това бе плод на страха му. След като излязоха от гората, Райън им направи знак да спрат.

Дъното на долината се спускаше в приблизително кръгла плитка вдлъбнатина с диаметър трийсетина метра и вклиняваща се дълбоко в отвесната скала отляво. Недалеч от тях каменният край продължаваше да се разпада на чакъл и груб пясък, поради което ямата бавно се разширяваше. Зад устието самата яма се спускаше надолу, пълна с фин скален прах, а в центъра пропадаше в дълбока димяща дупка.

В тъмното гърло кипеше вода, осветена от подземни огньове. Земята леко потръпна и във въздуха излетя струя свръхнагорещена вода и пара, съпроводена от плътен рев. Тримата предпазливо отстъпиха назад.

След като фонтанът утихна, Чин приближи на крачка от кратера и каза с приглушен от маската глас:

— Взривът определено е стигнал до геотермалните пластове под нас. Целият район лежи върху вулканична подложка.

Райън и Белами приближиха до него.

— Внимавайте с ръба. Може да се изрони.

Чин кимна, пристъпи предпазливо до края, клекна и отвори куфара. Вътре имаше грижливо подредени измервателни уреди и химикали, както и геоложки чукчета, контейнери, четки и пикели.

— Трябват ми няколко проби от детрита и наноса, като се започне от периферията и се продължи към средата — каза геологът, докато приготвяше наборите. Извади чук и длето и добави: — Ако някой от вас може да откърти парче гранит при ръба, това ще ускори нещата.

Райън направи знак на Белами да изпълнява.

— За какво ви е този камък?

— Ще го използвам да определя състава на местната основна скала. Трябва ми база за сравнение с пробите от зоната на взрива.

Белами взе инструментите и малка торбичка за проби, отдалечи се на няколко метра и се захвана за работа. Беше бивш полузащитник в отбора на селскостопанския колеж на щата, но травма в коляното бе сложила край на футболната му кариера. Имаше жена и дъщеря му беше на път, така че напусна училището и постъпи в Националната гвардия. Беше добър войник и знаеше как да работи бързо и ефективно.

Чин закрепи стъкленица към телескопичен алуминиев прът, наведе се, разпъна пръта и загреба проба от грубия пясък най-близо до ръба.

Докато геологът работеше, Райън гледаше към отсрещния край ямата. Отломките там ставаха още по-фини и се превръщаха на прах при центъра, където сякаш потичаха на спирала като в пясъчен часовник и изчезваха в димящото гърло.

Приглушено ахване върна вниманието му към Чин. Геологът държеше пръта си над ямата. Беше успял да вземе проба от горещия пясък, само че стъкленицата му беше покрита с паяжина от пукнатини.

„Нима жегата я е пръснала?“

Пред очите на Райън дъното на стъкленицата се отчупи и пробата се изсипа обратно в ямата. Щом падна върху повърхността, стъклото сякаш се стопи на прах. Не, не се стопи. Разтвори се за секунди и изчезна.

Чин се изправи. Още държеше пръта с останките от счупената стъкленица в края. Докато се взираха, останалата част от съда се разпадна на стъклен прах и също се изсипа в ямата. Дори върхът на алуминиевия прът започна да се рони бавно откъм върха. Преди корозията да измине повече от пет-шест сантиметра, Чин хвърли пръта в ямата. Той се заби като копие в прахообразната повърхност — и продължи да потъва, сякаш бе в подвижни пясъци.

Райън знаеше, че прътът не просто потъва.

— Денатурира се — каза Чин с изумление, съответстващо на ужаса на Райън. — Каквото и да става тук, то разлага материята. Може би на атомно ниво.

— Каква е причината, по дяволите?

— Нямам представа.

— Тогава как можем да го спрем?

Чин само поклати глава. Райън си представи как процесът продължава да се разраства като рак по планините и задълбава все повече и повече. Спомни си думите на геолога за онова, което се крие под краката му.

„Целият район лежи върху вулканична подложка“.

Сякаш за да му го напомни, земята се разтърси пак, този път много по-силно. Гейзерът изригна отново, стигна до върховете на дърветата и избълва стена свръхнагорещен въздух.

Чин прикри лицето си с ръка, а с другата посочи назад към гвардейския пост.

— Районът е много нестабилен! Трябва да се евакуирате от клисурата. Отстъпете най-малко на километър и половина.

Райън нямаше намерение да спори и извика на Белами, който продължаваше да работи на няколко метра от тях с чука и длетото:

— Зарежи това! Кажи на хората да са готови да се изнасят! Съберете цялата екипировка!

Преди едрият редник да успее да направи и една крачка, от отвесната скала зад него се откърти ново парче и се стовари в ямата. От нея полетя мокър прах. Няколко черни пръски улучиха десния крак на Белами под коляното.

— Разкарай се оттам! — заповяда Райън.

Без повече подкани Белами затича към тях. Лицето му се беше изкривило от болка. Куцаше с десния си крак.

— Какво стана? — попита Райън.

— Кракът ми гори, сър.

Райън погледна надолу. Огнеупорните панталони би трябвало да предпазят кожата му от изгаряне от горещия прах.

— Събори го да легне! — викна Чин. — Веднага!

Райън скочи да изпълни властната заповед на геолога.

Посегна към рамото на Белами, но редникът изведнъж изкрещя и политна, понеже десният му крак се подгъна и се прекърши странично в средата на пищяла.

Райън успя да го хване за раменете и го притисна към земята.

— Мааааамка му — викаше редникът и се гърчеше в агония.

Какво ставаше, по дяволите?

Чин коленичи до краката на Белами, извади нож и разряза крачола на редника от коляното до глезена. Счупването беше ужасно — назъбена кост, ослепително бяла на фона на черната кожа, стърчеше от мускула. Течеше кръв, но не толкова, колкото беше очаквал Райън.

— Заразен е — каза Чин.

Райън се помъчи да проумее какво означава това — и пред очите му острият край на строшената кост започна да се превръща на прах. Кожата по краищата на раната се отдръпна и също се разтвори. Райън си представи пръските по крака на Белами и си спомни думите на геолога отпреди малко.

„Денатурира се“.

Пръските бяха разяли костюма на Белами и бяха продължили с крака му.

— К… какво ще правим? — заекна Райън.

— Донеси брадва! — нареди Чин.

Този път Райън се подчини не заради заповедния тон, а заради страха в гласа на геолога. Чин вече беше срязал замърсения крачол, като внимаваше да не го докосва, и го метна в ямата. Дори Райън да имаше съмнения относно замисъла на Чин, те изчезнаха, когато геологът с рязко движение свали колана си и започна да прави турникет.

Белами също разбра и изстена глухо.

— Нееее…

— Това е единственият начин — обясни му Чин. — Не бива да позволяваме да се разпространи по крака ти.

Прав беше. Докато тичаше към лагера, Райън си спомни въпроса, който беше задал, когато си представяше разширяващия се кратер. „Как можем да го спрем?“

Вече имаше отговор.

„На огромна цена“.

Единственото, което можеха да направят за момента, бе да контролират донякъде размера на пораженията.

След по-малко от минута се върна с брадва, взета от пожарникарската екипировка в лагера, и с още двама души. Междувременно Чин вече бе стегнал с колана бедрото на Белами. Редникът лежеше по гръб, прикован за раменете от геолога. Лицето зад маската му лъщеше от ужас и болка.

Другите двама войници ахнаха.

Кракът на Белами изглеждаше така, сякаш акула е отхапала част от прасеца му, и се крепеше само на месото и кожата. Останалото беше изядено от онова, което бе проникнало в него.

Чин погледна майора в очите, когато единият от войниците зае мястото му, после кимна към брадвата и Белами.

— Искаш ли аз да го направя?

Райън поклати глава. „Той е от моите хора. Аз отговарям“. Вдигна брадвата. Имаше само един въпрос към геолога.

— Над или под коляното?

Намери отговора в смръщените вежди на Чин. Не биваше да рискуват.

Райън замахна с всички сили.