Джеймс Ролинс
Дяволската колония (11)

9.

30 май, 23:48

Вашингтон, окръг Колумбия

Грей следваше Сейчан към колонадата на Националния архив. Беше студена пролетна нощ, последният дъх на зимата преди в столицата да започне мочурливото влажно лято. В този късен час по улиците се движеха само редки коли.

След внезапната поява на Сейчан в апартамента му Грей беше облякъл черни панталони, кубинки и армейска блуза с дълги ръкави, както и дълго до коленете вълнено палто. Сейчан, изглежда, не усещаше студа — рокерското й яке беше разкопчано и отдолу се виждаше тънка яркочервена риза с дантела. Кожените панталони прилепваха по извивките на тялото й, но в държането й нямаше съблазнителност. Движеше се решително и целеустремено. Погледът й не изпускаше нито едно раздвижване на разлюлените от вятъра клони. Беше като струна, опъната до скъсване. Но пък и трябваше да е такава, за да оцелее.

Вървяха към изследователския вход на архива на Пенсилвания Авеню. Той бе доста незабележителен в сравнение с главния вход от другата страна на сградата с неговите гигантски бронзови врати. След като минеше през тях, човек попадаше в основната ротонда — залата, в която бяха изложени оригиналите на Декларацията на независимостта, Конституцията и Декларацията за правата на човека, пазени в пълни с хелий витрини.

Но не тези документи бяха причината за среднощната им визита. Сградата пазеше милиарди записи за американската история, каталогизирани и складирани на площ от близо 84000 квадратни метра. Грей разбираше, че ще имат нужда от помощ, ако искат да открият документа, който им трябваше.

Докато приближаваха входа, вратата се отвори. Грей се напрегна, докато не видя слабата фигура, която излезе и им махна енергично. Физиономията на човека беше намръщена. Доктор Ерик Хейсман беше куратор в музея, специалист по колониалната история на Америка.

— Колегата ви вече е вътре — каза той вместо поздрав.

Косата на куратора беше снежнобяла и се спускаше до яката му, допълвана от грижливо подстригана козя брадичка. Държеше им вратата отворена и опипваше очилата си за четене, висящи на верижка на врата му. Явно не беше радостен, че са го измъкнали от дома му в този късен час. Може би затова не беше с костюм, а по пуловер и джинси.

Пуловерът пък бе с емблемата на „Редскинс“ — профил на индиански воин с пера на главата. Ироничен символ предвид темата, която Грей смяташе да засегне. Специалността на доктор Хейсман бяха отношенията между разрастващите се американски колонии и коренното население на Новия свят. Грей се нуждаеше тъкмо от такъв експерт за по-нататъшните си проучвания.

— Насам — каза Хейсман. — Запазил съм кабинет до основната сбирка. Асистентката ми ще ви донесе записите, които са ви необходими. — И докато вървяха по коридора, продължи: — Това е крайно необичайно. Дори чиновниците от Върховния съд не си позволяват да изискват документи извън работно време. Щеше да е по-лесно, ако ме бяхте информирали за конкретния въпрос, по който работите.

Изглеждаше готов да ги гълчи още, но погледът му спря върху лицето на Сейчан и онова, което видя там, го накара да зареже по-нататъшните оплаквания и бързо да се извърне.

Грей също я погледна. Тя отвърна на погледа му и повдигна невинно вежда. Докато се извръщаше, Грей забеляза малък белег под дясното й ухо, наполовина скрит от падащата черна коса. Сигурен бе, че е нов. Където и да я бяха отвели разследванията й за Гилдията, пътят явно не се бе оказал от леките.

Кураторът ги преведе през лабиринта от коридори и влязоха в помещение с голяма конферентна маса и с четци за микрофилми покрай едната стена. Двама души вече ги очакваха. Едната бе млада жена с безупречна тъмна кожа: спокойно можеше да е излязла от страниците на модно списание. Черната рокля, полепнала по тялото й, подчертаваше красотата й. Съвършено гримираното й лице показваше, че не се е мотаела у дома, когато са я извикали най-неочаквано на работа.

— Асистентката ми Шарин Дюпре. Говори пет езика, но майчиният й е френски.

— Приятно ми е — каза тя с дълбок копринен глас, в който се долавяше лек арабски акцент.

Грей се ръкува с нея. „От Алжир е“ — реши той от живия й тон. Макар северноафриканската страна да се бе освободила от игото на френските колонисти в началото на шейсетте, езикът на потисниците продължаваше да се говори.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — рече той.

— Няма проблем — дойде груб отговор от другия край на масата. Другият, който ги чакаше, беше добре познат на Грей. Монк Кокалис седеше с крака върху масата, по анцуг и с бейзболна шапка. Кимна към стройната асистентка. — Особено като се има предвид компанията.

Асистентката свенливо сведе глава и на устните й заигра лека усмивка.

Монк ги беше изпреварил. Естествено, централата на Сигма се намираше съвсем наблизо, от другата страна на Националната алея. Кат бе настояла съпругът й също да дойде. Грей подозираше, че това е свързано повече с желанието й да разкара Монк от главата си, отколкото да му предложи помощ в разследването.

Всички се настаниха на масата. Единствено Хейсман остана да стои прав, с ръце зад гърба.

— Може би вече ще ми кажете защо бяхме извикани в този късен час.

Грей отвори жълтата папка, която носеше, извади писмото на френски и го плъзна по масата към Шарин. Преди тя да успее да го докосне, Хейсман се пресегна и го взе с една ръка, докато с другата си слагаше очилата.

— Какво е това? — попита той и закима, докато преглеждаше страниците. Явно не знаеше френски, но се опули, когато разпозна подписа в края. — Бенджамин Франклин? — Погледна Грей. — Това прилича на неговия подпис.

— Да, това вече е проверено и писмото е преведено…

— Но това е ксерокопие — прекъсна го Хейсман. — Къде е оригиналът?

— Това няма значение.

— За мен има! — възрази кураторът. — Прочел съм всичко написано от Франклин. Но никога не съм виждал подобно нещо. Дори само тези рисунки… — Остави един лист на масата и заби пръст в една от скиците.

На нея имаше орел с разперени криле, сграбчил маслинена клонка в единия си крак и сноп стрели в другия. Явно авторът още бе работил върху проекта. Тук-там около изображението имаше надраскани нечетливи бележки.

— Прилича на ранен вариант на Държавния печат на Съединените щати. Но писмото е с дата хиляда седемстотин седемдесет и осма, години преди появата на тази чернова в официалните документи през осемдесет и втора. Със сигурност става дума за някакъв фалшификат.

— Не е фалшификат — каза Грей.

— Може ли? — Шарин внимателно взе страниците. — Казахте, че писмото е преведено, но все пак бих искала да проверя точността на превода.

— Ще ви бъда признателен — отвърна Грей. Хейсман закрачи покрай масата.

— Предполагам, че съдържанието на писмото е причина за тази късна среща. Можете ли да ми обясните защо нещо отпреди два века не може да почака до сутринта?

Сейчан заговори за първи път, откакто бяха дошли. Гласът й бе тих, но студен и заплашителен.

— Защото за осигуряването на тези страници беше пролята кръв.

Думите й отрезвиха Хейсман достатъчно, за да спре да крачи напред-назад.

— Ясно. Кажете сега за писмото.

— То е част от кореспонденцията между Франклин и един френски учен — започна Грей, — Аршар Фортескю. Бил е член на научна група, съставена от Франклин. Така нареченото Американско дружество за насърчаване на полезните знания.

— Да, групата ми е позната — каза Хейсман. — Те са издънка на Американското философско дружество, но конкретната им цел е била събирането на нови научни идеи. Най-известни са с ранните си археологически проучвания на реликви на коренните жители на Америка. Накрая били едва ли не обсебени от тази тема. Разкопавали гробове и индиански могили навсякъде из колониите.

— Точно за това става дума в писмото — обади се Шарин. — То е молба до въпросния френски учен да помогне на Франклин за организирането на експедиция до Кентъки „за откриването и разкопаването на индианска могила във формата на змия в търсене на закопана в нея заплаха срещу Америка“ — преведе тя, като се мръщеше от недоумение.

Вдигна очи от страницата.

— Като че ли въпросът е бил много спешен. — Запрокарва пръст по писмото и продължи да превежда: — „Скъпи приятелю, със съжаление трябва да ви съобщя, че надеждите за Четиринайсетата колония, тази Колония на дявола, са разбити. Шаманите от Ирокезката конфедерация бяха избити по най-жесток начин, докато пътуваха за срещата с губернатора Джеферсън. С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението. Но един шаман живя достатъчно дълго, затрупан под телата на останалите, за да ни даде последна искрица надежда. Той разказа за карта, скрита в черепа на рогат демон и увита в изрисувана бизонска кожа. Може би подобни приказки за демони и тайни карти са просто фантасмагории на объркан умиращ ум, но не бива да си позволяваме да рискуваме. Жизненоважно е да открием картата преди Врага. В тази насока, открихме една следа към силите, които се опитват да разкъсат младия ни съюз. Символ, който бележи Врага“.

Тя обърна страницата, за да я видят всички. На нея имаше скица на пергел върху ъгъл, заграждащи малък лунен сърп и петолъчна звезда.

— Прилича ми на масонски символ, но никога не съм виждала подобен вариант, с полумесец и звезда — каза Шарин. — Вие виждали ли сте?

Грей мълчеше. Доктор Хейсман бавно поклати глава.

— Самият Франклин е бил масон. Не би очернил собствения си орден. Това трябва да е нещо съвсем друго.

Монк се наведе да разгледа символа по-добре. Макар изражението му да не се промени. Грей забеляза как леко сбърчи нос, сякаш е помирисал нещо гадно. Подобно на Грей, Монк разпозна знака на лидерите на Гилдията. Погледите им се срещнаха и въпросът в очите му бе недвусмислен: „Как е възможно този символ да фигурира в писмо от Бенджамин Франклин до някакъв френски учен“?

Точно на този въпрос търсеше отговора и Грей.

Монк продължи с друга загадка:

— И защо му е на Бен Франклин помощта на французин в това търсене? Със сигурност трябва да е имал подръка и някой друг, който да поведе подобна експедиция в пущинаците на Кентъки.

— Може би не е имал пълно доверие на хората около себе си — предположи Сейчан. — Този потаен враг, за когото споменава… Възможно е да са се внедрили във вътрешните кръгове на властта.

— Възможно е — каза Хейсман. — Но Франция е била наш съюзник срещу британците по време на Войната за независимост и Франклин е прекарал доста време в Париж. Още по-важното е, че френските колонисти са установили тесни връзки с местните племена по време на Френската и Индианската война, когато канадските колонисти са се сражавали рамо до рамо с коренните жители срещу англичаните. Ако на Франклин му е трябвал човек, който да проучи чувствителни за индианците въпроси, не би било странно да се обърне към французин.

— Писмото като че ли потвърждава това — обади се Шарин и преведе още няколко реда: — „Аршар, като доверен и близък приятел на покойния вожд Канасатего — за чието отравяне все още смятам, че е пъклено дело на същия наш Враг, — не мога да се сетя за по-подходящ човек от теб, който да поведе такава жизненоважна експедиция. Тази мисия не бива да се провали“.

Въпреки думите в писмото Грей подозираше, че истинският отговор на въпроса на Монк се съдържа в комбинация от двете теории. Доколкото можеше да се съди, Франклин се беше обръщал към приятел, на когото е знаел, че може да се довери, и който е имал добри връзки с племената в района.

— А кой е Канасатего? — попита Монк и прикри с юмрук прозявката си, която си бе чиста преструвка като се имаше предвид блясъкът в очите му.

Грей разбираше интереса на приятеля си. В писмото се загатваше, че потайните врагове на Франклин са убили индианския вожд — и ако символът на страницата бе нещо повече от съвпадение, може би ставаше въпрос за същия враг, с когото Сигма се бореше от години. Изглеждаше невъзможно, но защо иначе Гилдията се беше сдобила с точно това писмо, в което се съдържаше знакът й, и го беше скрила?

Хейсман пое дълбоко дъх и част от официозно хладното му държание се стопи.

— Вождът Канасатего — топло каза той, сякаш си спомняше за стар приятел, — е историческа фигура, за която знаят малцина. Той обаче е изиграл жизненоважна роля в създаването на Америка. Някои дори го смятат за забравен отец основател.

— Доктор Хейсман има обширно изследване върху вожда на ирокезите — гордо се включи Шарин. — Една от дисертациите му оказа сериозно въздействие върху Конгреса за приемането на резолюция относно ролята на коренните жители на Америка за основаването на страната.

Хейсман се опита да пренебрегне хвалбите й, но бузите му се зачервиха и той малко поизправи рамене.

— Бил е забележителна личност. Най-великият и най-влиятелен индианец на своето време. Ако не е загинал толкова млад, кой знае колко по-различна щеше да е държавата, особено по отношение на отношенията й с коренните жители.

— И е бил убит, както се твърди в писмото ли? — попита Грей.

Хейсман кимна и най-сетне седна на масата.

— Бил е отровен. Историците спорят кои са извършителите. Някои твърдят, че са били шпиони на британското правителство, други — че смъртта му е дело на сънародниците му.

— Явно Бен Франклин е имал своя теория обаче — отбеляза Монк.

Хейсман погледна алчно писмото.

— При това много интригуваща.

Грей подозираше, че няма да има повече проблеми с убеждаването на куратора да им помогне в проучването. Раздразнението му беше изчезнало напълно, заменено от жив интерес.

— И защо този ирокезки вожд е бил толкова важен? — попита Монк.

Хейсман взе писмото, погледна грубото изображение на орела с разперените криле и почука крака със снопа стрели.

— Заради това тук. — Изгледа ги един по един. — Някой от вас знае ли защо на Държавния печат на Съединените щати е изобразен орел, държащ стрели?

Грей сви рамене, придърпа страницата и каза:

— Маслинената клонка е символ на мира, а стрелите — на войната.

На лицето на куратора заигра иронична усмивка, първата за вечерта.

— Това е често срещано заблуждение. Зад снопа от тринайсет стрели обаче има история, която е свързана с вожда Канасатего.

Грей не го прекъсна — усещаше, че ще научи повече, ако го остави да приказва.

— Канасатего е бил водач на народа онондага, един от шестте, които накрая се обединили в Ирокезката конфедерация. Този уникален племенен съюз е формиран през шестнайсети век, много преди основаването на Америка. След поколения кървави войни племената най-сетне сключили мир и се разбрали да се обединят за общото си благо. Създали безпрецедентно демократично и егалитарно правителство с представители на всяко племе, които имали право на глас. Никъде другаде по онова време нямало подобно управление, със собствени закони и конституция.

— Звучи ми адски познато — отбеляза Монк.

— Точно така. Вождът Канасатего се срещал с ранните колонисти през хиляда седемстотин четирийсет и четвърта и представил конфедерацията като пример, който да следват, с увещанието да се обединят за доброто на всички.

Хейсман пак ги огледа един по един и продължи:

— Бенджамин Франклин присъствал на тази среща и разнесъл мълвата сред онези, които по-късно щели да създадат нашата конституция. Всъщност един от делегатите на Конституционния конвент, Джон Рътлидж от Южна Каролина, дори цитирал откъси от законите на ирокезите на колегите си, като четял направо от един от племенните им законници, който започвал с думите „Ние, народът, в желанието си да създадем съюз, да постигнем мир, равенство и ред…“

— Момент. — Монк се поизправи в стола си. — Това повтаря почти дума по дума преамбюла на нашата конституция. Да не искате да кажете, че сме съставили основните си документи по образец на някакви стари индиански закони?

— Твърдението не е само мое, но и на Конгреса на Съединените щати. Резолюция триста трийсет и първа, приета през октомври осемдесет и осма, признава влиянието на конституцията на ирокезите върху нашата и върху Декларацията за правата на човека. Макар да има спорове относно степента на влияние, фактите не могат да бъдат отречени. Нашите отци основатели дори са обезсмъртили тази заемка на държавния ни печат.

— Как така? — попита Грей.

Хейсман отново потупа рисунката на орела.

— На онова събиране през хиляда седемстотин четирийсет и четвърта вождът Канасатего отишъл при Бенджамин Франклин и му поднесъл дар — стрела. Франклин не знаел какво значи това, а Канасатего взел стрелата, счупил я в коляното си и пуснал парчетата на земята. След това показал на Франклин наръч от тринайсет стрели, вързани с кожа. Опитал се да счупи снопа, но тъй като стрелите били заедно, не успял. Дал снопа на Франклин и посланието станало ясно за всички. За да оцелеят и да са силни, тринайсетте колонии трябвало да се обединят в една непобедима нация. Орелът от Държавния печат държи точно този сноп от тринайсет стрели във вечна, макар и донякъде тайна, чест на мъдрите думи на ирокезкия вожд.

Докато Хейсман разказваше, Грей продължаваше да изучава рисунката. Нещо като че ли липсваше и това не му даваше покой. Скицата беше доста груба, с неразгадаеми бележки отстрани и отдолу, но когато се вгледа по-внимателно, той разбра какво в ранния вариант на печата го тормози.

— На тази рисунка има четиринайсет стрели — каза той.

Хейсман се наведе напред.

— Какво?

Грей посочи рисунката.

— Пребройте ги. Тук орелът е стиснал четиринайсет стрели, а не тринайсет.

Останалите станаха и се скупчиха около него.

— Прав е — съгласи се Шарин.

— Но това е просто чернова — каза Хейсман. — Приблизително изображение на замисъла.

Сейчан скръсти ръце на гърдите си.

— Може и да не е. В писмото на Франклин се споменава за Четиринайсета колония.

Грей продължаваше да се взира в орела. Хрумна му нещо.

— В писмото също се загатва за някаква тайна среща между Томас Джеферсън и лидерите на ирокезите. — Погледна Хейсман. — Възможно ли е Джеферсън и Франклин да са обмисляли създаване на нова, четиринайсета колония, съставена от коренни американци?

— Дяволска колония — каза Монк. — Колонията на дявола, както я нарича Франклин в писмото. — Като червените дяволи.

Грей кимна.

— Може би допълнителната стрела в рисунката символизира колонията, която така и не се е появила.

Хейсман помълча, докато обмисляше хипотезата, после заяви:

— Ако е така, това може да е най-важното писмо в историята ни. Но защо няма и допълнителни доказателства?

Грей се опита да се постави на мястото на Франклин и Джеферсън.

— Защото усилията им са се провалили и нещо ги е уплашило достатъчно силно, за да ги накара да заличат всичко писано по въпроса и да оставят само няколко податки.

— Но ако сте прав, какво са крили?

Грей поклати глава.

— Всички въпроси, или поне сочещите към истината податки, може би се съдържат в останалата кореспонденция между Франклин и Фортескю. Трябва да започнем да търсим…

Звънът на телефона му го прекъсна. Прозвуча ужасно силно в тихото помещение. Грей извади апарата от джоба на палтото си и погледна екрана. Въздъхна тихо.

— Ще трябва да отговоря. — Стана и се дръпна настрани.

— Грей, аз… баща ти… — Гласът на майка му трепереше, изпълнен със смут и ужас. На заден план се чу силен трясък, последван от вбесен рев.

Връзката прекъсна.