Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (92)

Псифеноменът

Холографският модел на Бохъм за вселената ни предлага логична основа, върху която да стъпим, за да се опитаме да разберем такива наблюдавани при някои хора способности като ясновидството и телепатията — наричани от парапсихолозите „псифеномени“. Ако времето и пространството наистина са свързани в неделимо цяло на едно дълбоко и скрито ниво на реалността, то е възможно човешката сетивност да прониква понякога отвъд обичайните рамки на възприятията ни за време и пространство. Читателите, които проявяват интерес към подобни въпроси, могат да открият великолепни разяснения на тези идеи в книгите на Майкъл Талбот „Холографската вселена“ и „Отвъд количествените измерения“.

В днешно време въпросът за псифеномените вече не е нещо несъществено и повърхностно за научната общественост. Натрупването на все повече нови и нови доказателства за съществуването им принуждава съвременната наука да започне да се отнася към тях сериозно. През 1969 година Асоциацията на парапсихолозите бе най-сетне приета в Американската асоциация за научен напредък и по този начин парапсихологията бе призната за легитимна наука. През 1982 година Ален Аспе, Жан Далибар и Жерар Роже от Института за теоретична и приложна оптика в Париж успяха да осъществят в лабораторни условия „призрачна връзка от разстояние“ между два фотона, като по този начин емпирично доказаха теорията на Бохъм, че илюзията за местоположение е напълно реално явление. Пет години по-късно, през 1987 г. физикът Робърт Г Джан и психоложката Бренда Дж. Дюн от Лабораторията за изследване на приложните аномалии към Принстънския университет публикуваха удивителните резултати от проведените от тях експерименти, от които става ясно, че изследваните субекти са в състояние, единствено чрез силата на мисълта си, да влияят върху функционирането на произволно избран брой генератори на различен тип вълни — убедително доказателство за реалността на ефекта, наречен „Тържество на ума над материята“.