Даниел Глатауер
Вечно твой (90)

6

През следващите пет дни Юдит трябваше да се преструва на душевноболна и същевременно да се държи така, сякаш нищо не се е случило. След поправителния по математика в седми клас това беше най-трудното изпитание в досегашния й живот.

На двайсети декември Ханес бе изцяло ангажиран със служебни задачи и предпразнични подготовки. Майката на Юдит бе принудена да прекара следобеда в магазина за лампи, тъй като на Бианка спешно й се налагаше да посети гинеколога си. Причината за отсъствието й беше достатъчно уважителна, а и до Коледа оставаха само четири дни.

В действителност Бианка и пожарникарят Басти, облечен в служебна униформа, взеха Юдит към един часа и в гъстия снеговалеж я закараха до Ниселгасе 14.

— Ето, вижте, шефке — посочи Бианка от седалката до шофьора, — на четвъртия ред от долу на горе светят два прозореца. Номер пет грее по-слабо от номер шест. Точно както ви обяснихме.

Бианка остана в колата и продължи да наблюдава сградата, за да може да ги предупреди по телефона за евентуалната поява на Ханес. Басти отвори за секунди входната врата. Взе асансьора до четвъртия етаж и натисна звънеца на апартамент 21. Юдит се криеше на стълбите и се ослушваше. Басти звънна общо три пъти и промърмори, че навярно няма никой. Но изведнъж вратата се отвори. Той каза нещо от сорта на: „Рутинна проверка на аварийните изходи при пожар, ще свърша бързо.“ След известна пауза, която се стори безкрайна на Юдит, вратата отново се затвори. Тя изчака малко, за да се увери, че Басти е влязъл в жилището. После изтича надолу по стълбите и седна в колата при Бианка.

— Искате ли? — попита стажантката, която държеше червило с аромат на горски ягоди. — Много помага в напрегнати ситуации.

Басти се върна след около пет минути. Устата му беше по-широко отворена от обикновено.