Даниел Глатауер
Вечно твой (82)

4

В края на ноември дойде време за очаквания с ужас контролен преглед при Йесика Райман. Майка й я придружи, но дори тя не бе в състояние да влоши още повече ситуацията. Юдит бе взела със себе си тоалетни принадлежности, козметика, няколко нощници и тениски. Смяташе, че ще се наложи да я приемат в клиниката. Във всеки случай нямаше никакво желание да заблуждава Райман, въпреки че лекарката едва ли заслужаваше да я види в подобно отчайващо състояние.

— Здравейте, как сте? — посрещна я тя.

— Благодаря, душевноболна съм — отговори Юдит.

Райман се засмя, но този път само се престори на развеселена. Веднага попита Юдит от какво се страхува, след като трепери толкова.

— В момента от вас — отвърна тя.

— Разбирам ви отлично, скъпа моя — заяви Райман. — Изглеждате доста оклюмала!

— Знам, но не мога да променя нищо. Най-добре ще е отново да ме приемете в клиниката.

— Не, така няма да постигнем напредък. Предлагам ви да се заловим за работа.

След като лекарката премери пулса и кръвното й налягане и светна с фенерче в очите й, Юдит трябваше да опише унесеното си състояние през последните седмици, и то в най-големи подробности. Твърде неприятно начинание, като се имаше предвид, че тя отдавна не можеше да намери думи, с които да обрисува емоциите си. Като възнаграждение за усилията й Райман я посъветва да спре две от лекарствата и да намали наполовина дозата на останалите, сред които беше и любимото й бяло хапче.

— Липсва ми борбеният ви дух — каза загрижено психиатърката и стисна силно дланта й. — Искам да се вземете в ръце. Вашето здраве зависи изцяло от менталната ви дисциплина. Необходимо е да раздвижите ума си и да поработите над себе си, а не да потискате проблема. Трябва да стигнете до ядрото му.

— Вече нямам проблем. АЗ съм проблемът.

Веднага съжали за думите си. Райман изглеждаше обидена.

— Щом пациенти като вас се предават, най-добре ще е да затворим клиниката. Как ще помагаме на онези, които наистина са тежко болни?

— Значи не вярвате, че съм тежко болна? — попита Юдит.

— Виждам само, че на всяка цена искате да станете. И вече сте поели по най-сигурния път. Самата АЗ се разболявам, докато ви наблюдавам как го правите!