Даниел Глатауер
Вечно твой (79)

1

През следващите няколко седмици Юдит дори не можеше да помисли за работа. Всъщност не мислеше за каквото и да било. Трябваше само да взема предписаните й лекарства сутрин, обед и вечер. Чувстваше се длъжна да го прави — в името на прекалено загрижените си приятели, майка си, медицинската наука и самата себе си. Винаги пиеше по едно допълнително от белите хапчета. Първо, те бяха изключително малки и второ, благодарение на тях Юдит се чувстваше така, сякаш отпуснатите й мозъчни клетки се потапят в прохладен планински поток.

Към безбройните безсмислени дейности у дома спадаха и трите посещения седмично на Артур Швайгхофер, симпатичен, небрежно облечен и необвързан психотерапевт, ангажиран от Герд. Тя се възхищаваше на търпението, с което той разговаряше с нея на всякакви теми — само не и за проблемите й, които и бездруго никой не можеше да дефинира. Ако някога успееше да разплете възела в главата си, макар и дълбоко да се съмняваше в това, Юдит щеше да предприеме ветроходно околосветско пътешествие с Артур. Съдейки по думите му, той бе истински любител на приключенията. Ето защо тя обичаше да го слуша с часове.

За да може по-лесно да понесе живота у дома, Юдит предпочиташе да не остава сама нощем. В началото приятелите й се редуваха. За Лара например най-удобният ден беше вторник, защото тогава Валентин ходеше на боулинг, а тя трудно издържаше алкохолните изпарения в леглото им. Ето защо пренощуваше в апартамента на Юдит и без да подозира, я предпазваше от гласовете.

През уикенда идваше ред на мама и Юдит автоматично увеличаваше дозата на белите таблетки. Майка й се стараеше да изглежда така, сякаш възприема престоя при любимата си дъщеря като своеобразна ваканция. Но изкривената й усмивка и напрегнатите бръчки по челото й издаваха факта, че тя се смята за лош родител, който, вместо да се отдаде на заслужен отдих, се е нагърбил с досадната задача да управлява магазин за лампи и да се грижи за побърканото си дете.

В много кратки мигове през деня Юдит успяваше да активира мозъка си и да се замисли над състоянието си. Опитваше се да се придържа към призива на Йесика Райман и да открие първоизточника на своя проблем, за да може да разнищи сложния възел в главата си. Но тя бързо се оплиташе в мрежата от детски спомени и случки от пубертета. Мозъчните й клетки скоро прегряваха и Юдит се чувстваше принудена да прекрати търсенето, след което веднага се потапяше в прохладния планински поток.