Даниел Глатауер
Вечно твой (71)

5

Първо, хапчетата определено не вървяха с алкохол. Второ, тя със сигурност щеше да пие алкохол вечерта (тъй като бе започнала още следобед). Трето, вече не се нуждаеше от хапчета, защото не изпитваше страх. И четвърто, бе прекарала една чудесна октомврийска събота на пазара, в магазин „Хофер“ и в кухнята си у дома. Накрая се бе излегнала на канапето в дневната със слушалки в ушите, под благотворната светлина на ротердамския лампион.

Гостите пристигнаха точно в седем. Роми беше енергична колумбийка с прическа ала Даяна Рос след пороен дъжд, която преподаваше степ във Виена. Но още по-екзотичното в случая беше, че Герд бе напълно хлътнал по нея — състояние, в което изпадаше веднъж на десетина години. За щастие, другите две двойки не изживяваха видима криза в отношенията си, а и Нина се вписа отлично в компанията. Идеален повод за Юдит, чието приповдигнато настроение си личеше отдалеч, да разкаже по един дистанциран, самоироничен начин за „лудия си период“. Особено подробно описа сцената, в която красивият рибар с римска осанка Крис бе установил, че „някой“ в леглото й здравата го е ухапал. Нина прояви изключително любопитство към подробностите от този инцидент.

Никой не отвори дума за Ханес. Юдит искаше да изненада всички с появата му, която трябваше да се превърне в кулминацията на вечерта. Но той закъсняваше вече с трийсет минути, а приятелите й все по-нетърпеливо питаха за гулаша. Малко преди девет часа Ханес й изпрати есемес, който тя прочете тайно в кухнята: „Скъпа Юдит, за съжаление няма да успея да дойда. Имам страшно много работа! Но друг път с удоволствие. Предай сърдечни поздрави на останалите. Ханес“. Хладният тон на посланието вгорчи вкуса на коняка й.

По реакцията на гостите тя усети постепенния спад в настроението си.

— Добре ли си? — попитаха те.

— Да, да, всичко е наред.

— Защо тогава побутваш с такова нежелание кулинарното изкушение в чинията си?

— Сигурно съм прекалила с опитването. Знаете как е.

— Наистина ли всичко е наред?

— Да, да. Може би изпих повече от необходимото.

За по-сигурно Юдит пресуши чашата с коняк.

Остана на масата до сервирането на шоколадовия десерт, като се стараеше да се смее на подходящите места от разговора, който вече долавяше съвсем откъслечно. После се извини на гостите и легна за кратко на канапето, тъй като й се виеше свят.

— Юдит, ако искаш, ще си тръгнем — обади се нечий мъжки глас.

— Не, в никакъв случай — възрази тя. — Радвам се, когато сте с мен!

На канапето чуваше успокоителните звуци от шепота на масата. На два-три пъти някой се приведе над главата й. След известно време една от жените седна до нея и я попита дали може да й помогне. Не можеше. По-късно някой я зави с одеяло, повдигна нежно главата й и тя усети как потъва в нещо хладно и меко. Скоро след това долови местенето на столове, тракането на чинии и шуртенето на вода в кухнята. Накрая до ушите й достигна единствено някакво леко свистене и уморените гласове на отиващите си гости. Светлината ставаше все по-оскъдна, докато не изчезна напълно заедно с последните приглушени шумове в стаята.