Даниел Глатауер
Вечно твой (62)

1

— Какво си направила, дете? — попита майка й, която бе седнала до леглото.

Юдит присви очи. Тепърва трябваше да свикне с бялата неонова светлина.

— Колко е часът? — поинтересува се тя. — Досега ли съм спала?

Към тях се присъедини руса медицинска сестра с грозна захапка. Разгледа набързо медицинския картон на пациентката, премери пулса й и се усмихна изкуствено.

Беше петък и наближаваше обяд. Юдит научи, че е била приета в четвъртък сутринта с диагноза „остра шизофренична психоза“. Преди това била обикаляла безцелно квартала, държала се грубо със случайни минувачи и говорела несвързано. На няколко пъти пресякла улицата, без да се съобразява с движението. Накрая я блъснала кола. За щастие се бе разминала само с леки охлузвания по крайниците и порезна рана на главата. Лекарят от бърза помощ веднага бе наредил да я настанят в психиатрична клиника.

— Какво се е случило, дете? Какво ти има?

— Стига си се вайкала, мамо. Нали всичко е наред — отговори Юдит.

Чувстваше се като новородена, но по един доста неприятен начин. Беше смачкана и напълно изтощена, а на всичкото отгоре бе принудена да понася спарения болничен въздух, в който се носеше миризмата на телешки гулаш и пеницилин. Ярката стерилна светлина я заслепяваше. Тя още не бе дошла на себе си, но изпитваше безкрайна умора, въпреки че очевидно бе спала почти двайсет и четири часа. А ето че сега я очакваше най-голямото предизвикателство в живота й — трябваше да успокои мама.

В стаята влезе млад лекар, чиито очи имаха различен цвят. Тъмното определено отиваше повече на лицето му. За съжаление Юдит не можеше да разчита на подкрепата му. Според него най-вероятната причина за нервния срив се криеше във физическото й изтощение — комбинацията от стрес, безсъние, нередовно хранене, липса на витамини и т.н.

— Понякога човешкият мозък просто не издържа и започва да ни погажда номера — обясни той.

— За бога, защо не се храниш, дете? — попита майка й с трагичен глас.

— Мамо, моля те! Не виждаш ли, че тук ми дават храна през тръбички? Така е много по-удобно. Дори нямам нужда от прибори.

— А защо не спиш? Какво правиш нощно време?

— Секс, мамо, не спирам да правя секс!

Лекарят й намигна с по-малко симпатичното си светло око.

— И кога ще мога да изляза от тук? — поинтересува се Юдит.

— Току-що дойдохте, а вече искате да си ходите — престори се на обиден той. — Не, не. Ще останете при нас известно време.

След това се обърна към майка й, която прие думите му с тихо въодушевление.

— Ще се постараем да нахраним добре дъщеря ви. А после ще проверим къде се е загнездил червеят в главата й.

Метафората не прозвуча нито приятно, нито окуражаващо, но мама кимна в знак на задоволство.

— А сега пациентката се нуждае от пълно спокойствие — заключи лекарят.

Четири очи с три различни цвята се втренчиха в майката на Юдит. Но тя не схвана намека и остана до леглото още половин час.