Даниел Глатауер
Вечно твой (48)

2

В първия петък на септември, когато задушното лято вече наближаваше своя край, към три следобед в магазина влезе бледа жена, която й се стори някак позната. Тя подаде ръка на Юдит и се представи:

— Волф, Гудрун Волф. Извинете за безпокойството, но сигурно ще можете да ни помогнете. С госпожа Ферстел сме много разтревожени и помислихме, че…

„Познаваме ли се?“ — искаше да попита Юдит. Но опасението й, което бързо се оправда, беше толкова лошо, че гласът й се сподави. Жената бе седяла в бар „Финикс“ онзи път и й бе помахала за поздрав — беше една от колежките на Ханес.

— Притесняваме се за господин Бергталер. От няколко седмици не е идвал на работа. Доскоро нямахме никаква вест. Днес обаче…

— Съжалявам, но не мога да ви помогна — прекъсна я Юдит.

Тя се опита да я избута към вратата, но жената вече бе успяла да извади малка изтъркана бележка от грозната си светлобежова чанта.

— Днес получихме това писмо от него — добави тя.

Размаха го във въздуха, сякаш се опитваше да прогони зли духове.

— Пише следното: „Колкото и да ми е мъчно, ще трябва да си взема сбогом с вас. Скоро ще съществувам само на хартия…“

Гудрун Волф направи кратка пауза, за да си поеме въздух. После продължи с театрален и укорителен тон:

— „Скоро ще съществувам само на хартия и в сърцето на моята избраница, любовта на живота ми.“ Тук писмото свършва. И ние с госпожа Ферстел, естествено, започнахме да се безпокоим. Ето защо си помислихме, че тъй като на практика сте единствената…

— Съжалявам, но наистина не мога да ви помогна. От доста седмици не поддържам никакъв контакт с господин Бергталер. Абсолютно никакъв.

Юдит размаха бурно ръце във въздуха.

— Добре ли сте, шефке? — намеси се Бианка.

Тя застана до Юдит, за да я хване, в случай че припадне.

— Много съжалявам, но вече нямам нищо общо с него.

— Но може би все пак знаете… — настоя Гудрун Волф.

— Не, не зная нищо и изобщо не ме интересува.

— Вижте, шефката ми не се чувства добре. Ако обичате, вървете си — прекъсна я Бианка.

— Само се надявам той да не направи някоя глупост — заяви Гудрун Волф.