Даниел Глатауер
Вечно твой (22)

6

Късно вечерта пристигна и семейство Винингер. Някога Юдит бе имала връзка с Лукас, най-добрия приятел на брат й — приятен, чувствителен и интелигентен мъж. По онова време той бе работил за представителството на една книжарница в Германия, като по този начин се бе превърнал в пълен антипод на Ханес — никога не се задържаше достатъчно дълго около Юдит. Едва когато срещна Антония, която беше студентка по английска филология в Линц и изглеждаше като негова близначка, Лукас изостави кариерата си и започна работа в градската библиотека. Имаха две деца — Виктор на осем години и Сибиле на шест.

Али отиде с малките в градината, за да ги научи как да стрелят с лък, въпреки че навън валеше дъжд. Може би просто искаше да си измие косата. Лукас измъкна Юдит от восъчните й скулптури и двамата се впуснаха в интимен разговор за стари и по-нови събития, за пропуснати възможности и твърде прибързани решения. Виното допълваше идеално обстановката.

По някое време тя забеляза, че ръката е изчезнала от коляното й. Ханес го нямаше. След дълго търсене най-накрая го откри навън. Седеше стоически върху купчина дърва в отдалечения край на градината. Явно не обръщаше внимание на дъжда.

— Какво правиш тук? — попита Юдит.

— Размишлявам — отвърна той, без да я погледне.

— За какво?

— За теб.

— И по-точно?

— За теб и Лукас.

— Лукас ли?

— Да не мислиш, че не забелязвам?

Той се опитваше да шепне и думите му звучаха накъсано.

— Какво имаш предвид?

— Начина, по който те гледа.

— Хората обикновено се гледат, докато разговарят. Или бъркам?

— Въпросът е как го правят.

— Ханес, недей, моля те! Познавам Лукас от двайсет години. Ние сме стари приятели. Преди много, много време бяхме…

— Не ме интересува какво се е случило в миналото. За мен е важно настоящето. Излагаш ме пред семейството ти.

Тя се наведе и се втренчи в лицето му. Целият трепереше. Юдит въздъхна демонстративно, след което заговори бавно и отчетливо — така както човек обяснява принципни въпроси.

— Ханес, стига вече! Този път наистина прекали. Водих съвсем нормален разговор с Лукас. Ако това представлява проблем за теб, значи имаш проблем с мен. Изобщо не мога да понасям подобни сцени. Още в пубертета спрях да ги толерирам. Нямам никакво намерение тепърва да свиквам с тях.

Без да каже нищо, Ханес зарови лице в дланите си.

— Смятам да вляза вътре — продължи Юдит. — Съветвам те да направиш същото. Вали дъжд, ако не си забелязал.

— Почакай един момент, скъпа — извика той след нея. — Нека да влезем заедно.

Гласът му отново звучеше сравнително нормално.