Даниел Глатауер
Вечно твой (87)

3

Разследването на Басти по случая „Ниселгасе 14“ протече не особено задоволително. Единствено домоуправителката от сръбски произход, която живееше на партера, бе проявила готовност да му даде някаква информация. Тя категорично бе отрекла в сградата да има трудноподвижна вдовица с три деца.

— Била напълно сигурна — изтъкна Бианка, — защото в цялата сграда нямало други деца, освен собственото й бебе и онова в корема на бременната госпожа Холцер в апартамента до нея. Холцер обаче не е никаква вдовица, а още по-малко инвалид, тъй като през лятото участвала в градския маратон. Тогава още не предполагала, че чака дете, понеже ако си бременна и тичаш в маратон…

— Да, схванах идеята — прекъсна я Юдит.

— Домоуправителката обаче не познавала твърде добре наемателите. Споделила с Басти, че хората в сградата не общуват помежду си, което е типично за Виена. Ако човек надуши миризмата на труп от съседния апартамент, едва тогава ще разбере, че някой е живял там. И после ще прочете във вестника, че умрелият не е бил много забележим. Как да е забележим, след като никой не го забелязва? Права ли съм?

— Напълно.

— Например тя изобщо не знаела, че в двайсет и втори апартамент живее господин Бергталер. Всъщност нямала представа за кого става дума. Чак когато Басти описал външния му вид, домоуправителката се сетила, че това е любезният мъж, който винаги й задържал входната врата. За разлика от останалите съседи никога не пропускал да я поздрави. За пръв път обаче чувала, че той обитава въпросното жилище. Мислела, че там не живее никой.

— Аха.

— Но Басти все пак е забелязал нещо.

— Какво?

— За съжаление не ми каза повече, защото трябвало да проучи по-подробно въпроса. Но ако подозренията му се оправдаели, наистина щял да попадне на гореща следа.

— Вече изгарям от любопитство.

— И аз, шефке, повярвайте ми.