Даниел Глатауер
Вечно твой (83)

5

Два дни поред Юдит се опита да не взема лекарства и да запълни празнотата в главата си с мисли за първопричината на проблема. Навярно наркоманите се чувстваха по подобен начин при прехода от абстиненция към поредната душевна криза. Когато си въобразяваше, че изобщо не е тежко болна, което се случваше на все по-кратки интервали, състоянието й видимо се влошаваше. Причината се криеше в мрачното опасение, че отново ще остане съвсем сама. Едва ли някой щеше да иска да й помогне. Дори майка й нямаше да се чувства задължена да бъде с нея и да й мърмори на главата.

В един от сеансите с Артур Швайгхофер тя събра сили да му разкаже за среднощните звуци, предизвикани от испанския кристален полилей. Благодарение на Зигмунд Фройд терапевтът беше твърдо убеден, че като дете Юдит е преживяла някаква неосъзната трагедия в магазина за лампи. Известно време двамата разсъждаваха върху въпроса и трескаво обменяха идеи, но тя постепенно насочи разговора към приключенията и ветроходството.

В първата от двете безсънни нощи майка й бдеше над нея, макар че със същата сила важеше и обратното — Юдит внимаваше да не събуди майка си, за да не се налага да й обяснява защо не спи. На втората вечер тя очакваше Ханес, който още следобед й съобщи, че ще закъснее. В девет часа дойде и окончателният му отказ: съжалявал ужасно, но една от колежките му се разболяла и той трябвало да завърши проекта й до следващата сутрин, когато бил крайният срок за предаването му.

До полунощ Юдит обиколи многократно жилището, включи всички лампи, пусна радиото, телевизора и дори празната пералня, за да заглуши всякакви въображаеми звуци и нашепвания. Прочете на глас няколко страници от „Искам някой някъде да ме чака…“ на Анна Гавалда и си затананика коледни песни. Изведнъж се почувства толкова далеч от съня и тъй близо до следващия пристъп на паника, че скоро щеше да й се наложи да повика майка си, бърза помощ или двете едновременно. Другият вариант, на който се спря в крайна сметка, беше отново да вземе лекарствата си в добре изпитаната доза. Първо белите против дълбоката тъга, а после и останалите — за въоръжаване с рицарски доспехи, потъване в спасителна умора и постигане на приятна празнота в мозъка. Комбинацията от всички най-сетне щеше да й осигури дългоочаквания сън.