Даниел Глатауер
Вечно твой (80)

2

Юдит окончателно бе успяла да осъществи очаквания обрат в отношенията им. Сега Ханес несъмнено се намираше на нейна страна. На няколко пъти й бе изпратил кратки съобщения, за да предложи помощта си. А отскоро бе започнал да я посещава най-редовно — факт, срещу който Юдит изобщо не се съпротиви. Не само защото отдавна бе спряла да се съпротивлява, но и защото Ханес се отбиваше предимно през уикенда и чудесно неутрализираше присъствието на майка й. Освен това компанията му имаше изключително благотворно влияние върху Юдит.

Тя не разбираше много от хомеопатия, но знаеше, че този вид лечение се изразява именно в приемането на малки дози от веществото, което е причинило самото заболяване. Ханес притежаваше абсолютно същия глас като онези сюрреалистични демони, които постепенно я бяха тласнали към лудостта. Достатъчно й беше да го слуша как говори с майка й за планиране на пространството, статика, строителни материали и дизайн на кафе машини, за да прогони духовете и да се почувства поне отчасти нормална. А и истинският Ханес разполагаше с далеч по-богат речников запас от призрачния му двойник, който постоянно бе повтарял три-четири изречения.

В общуването си с пациентката той несъмнено беше най-умелият от всички. Винаги изглеждаше развеселен и безпроблемно се приспособяваше към сложните й настроения, към противоречивите й състояния на въодушевление и меланхолия, на летаргия и енергичност. В отношението му не се долавяше и най-беглата следа от упрек, независимо колко зле се чувстваше Юдит, колко трудно общуваше с другите или колко малко даваше от себе си.

Докато Герд и останалите полагаха огромни (и най-често напразни) усилия да прикрият разочарованието си от нейното безразличие, за Ханес то бе най-естественото нещо на света. Той възприемаше Юдит с всичките й недостатъци. В негово присъствие тя не се срамуваше от болестта си и не изпитваше угризения поради факта, че е изцяло зависима от грижите на околните. Когато Ханес беше с нея, Юдит започваше да се примирява със съдбата си и дори да я приветства.