Даниел Глатауер
Вечно твой (68)

2

В магазина Бианка я посрещна с нова изненада. Басти седеше в офиса на Юдит, сложил лист хартия и химикалка в скута си, и въртеше смутено обицата над горната си устна.

— Открихме следите на бившия ви приятел — заяви Бианка.

Говореше като героиня от детективски комикс.

— Сигурно сте си мислели, че сме забравили, но ние просто искахме да си стъпите на краката. Нали, Басти?

Отначало той само сви рамене, но после все пак се осмели да кимне. Бианка прокара пръсти по рижавата му коса и шумно го целуна по челото.

След това, без да чакат покана, двамата я запознаха с досегашните резултати от разследването. Първо се бяха опитали да издебнат Ханес пред офиса му.

— Но той така и не се появи, независимо по кое време Басти отиваше там — обясни Бианка. — Следователно има няколко варианта: Ханес работи на друго място или вкъщи, излязъл е в болнични или в отпуск.

Басти прегледа записките си, вдигна показалеца си и промърмори:

— Или е безработен.

В продължение на осем дни, след края на работното време, Басти паркирал колата си на Ниселгасе срещу дома на Ханес. После двамата с Бианка наблюдавали входната врата.

— Там вече го видяхме. Лично аз успях да локализирам обекта — заяви стажантката.

— Тоест да идентифицираш субекта — поправи я Юдит.

— Моля?

— Имаш предвид, че си го разпознала.

— Да, разбира се. Това си беше вашият Ханес от плът и кръв, всъщност бившият ви Ханес. Походката му е много специфична.

Юдит бе осведомена, че в поведението му нямало нищо подозрително. Не го придружавал никой, винаги напускал и се връщал сам в сградата. Не изглеждал забързан или изнервен. Веднъж задържал вратата на една възрастна дама, а друг път поздравил любезно някаква млада двойка. Облеклото му било толкова невзрачно, че Бианка не можеше да намери думи да го опише.

Последваха още данни от наблюденията: някои вечери Ханес влизал и излизал от сградата на кратки интервали, и то никога с празни ръце. Държал или папка с документи, или черно дипломатическо куфарче. Понякога се появявал с лилава раница на гръб или с торби с покупки. Забелязали го дори да изнася на рамо голям, увит в хартия предмет. Бил доста тежък, ако се съдело по изражението му.

Засега оставаше неясно по кое време на вечерта Ханес напуска за последно дома си и дали не нощува на друго място.

— Скоро обаче ще разберем — заключи Бианка. — Ако изобщо ни позволите да продължим. Какво мислите, шефке? На нас ни е страшно забавно.

Юдит се поколеба за момент, но накрая даде съгласието си, като ги помоли да не прекаляват. Не искаше да отнема радостта им от тяхното първо съвместно разследване.