Даниел Глатауер
Вечно твой (50)

4

Щом се върна във Виена, тя взе твърдото решение да обяви война на Ханес Бергталер с подкрепата на Лукас и Бианка. Но как можеше да се отърве от неговата сянка? Като го подмамиш да напусне скривалището си, посъветва я Лукас. Юдит търпеливо трябваше да изчака следващата му поява. За да демонстрира извоюваната си самоувереност, но и за да провокира Ханес, тя на няколко пъти си сложи грозния кехлибарен пръстен.

— Това някакъв талисман ли е? — попита Бианка.

— Не, по-скоро е оръжие — отвърна Юдит.

— На ваше място бих си взела истински бокс.

Минаха още две седмици без изненади или действия от страна на Ханес. Поради обзелата я тревога обаче Юдит усещаше, че скоро ще се случи нещо. Този път искаше да го изпревари.

— Защо не му се обадим в офиса? — предложи Бианка.

— Ще го направиш ли? — помоли я Юдит.

— Естествено, и на мен ми е любопитно какво е станало с него. Но не вярвам да се е самоубил заради вас. Мъжете бръщолевят такива неща, за да си придават важност.

— А как ще реагираш, ако той вдигне телефона?

— Ще кажа, че съм сбъркала номера. Никога няма да ме познае. Умея да преправям гласа си. Ще имитирам Барт Симпсън.

На позвъняването отговори колежката му Беатрикс Ферстел.

— Може ли да ме свържете с господин Бергталер?

Бианка звучеше по-скоро като Мики Маус, отколкото като Барт Симпсън.

— Да, и кога ще се върне? Ясно, значи е в болнични. — „Още е жив“, успя да прошепне на Юдит. — В болница ли? Но какво му е? Аха. Колко жалко. Аха. Не, просто дъщерята на една негова позната. Не, няма нужда. Ще се обадя пак, щом го изпишат. А кога очаквате да дойде на работа? В коя болница е? „Йозеф“. С „ф“ или с „в“ накрая? Добре. Благодаря, дочуване.

— Е?

— Приет е в болница „Йозеф“ със симптоми на неизвестна болест. Трябва да лежи поне още две седмици, а свижданията са забранени. Но пък ние не искаме да му ходим на свиждане, нали?

— Не, не искаме.

— Какво ви тревожи, шефке? Щом е в болница, няма от какво да се страхуваме. Като нищо ще вземе да се влюби в някоя медицинска сестра и ще ви остави на мира завинаги.

— Неизвестна болест… Това никак не ми харесва.

— Какво толкова? Сигурно е хванал птичи грип. Или луда крава. Да, не мислите, че е СПИН, шефке? Не ми се вярва. Едва ли се друса. А и не е обратен, нали? Най-много да е бисексуален. За всеки случай си направете тест. Не е нищо особено. Само ви вземат малко кръв. Изобщо не боли. Но е хубаво да не гледате. Иначе…

— Благодаря ти, Бианка, можеш да си тръгваш. Наистина много ми помогна. Радвам се, че си до мен.