Даниел Глатауер
Вечно твой (42)

1

Настъпи период на дълго, напрегнато затишие. По цели дни и нощи тя си представяше как той обмисля своя следващ ход. Този път искаше да бъде подготвена. Но нямаше да се справи сама. Юдит, борбената личност, която рядко се нуждаеше от чужда помощ, за да преодолее тежките житейски кризи, и почти никога не споделяше проблемите си с другите, изведнъж се сблъскваше с неравен противник — неизвестността.

Нощите започваха твърде рано и свършваха прекалено късно. Първите съюзници на Юдит — приспивателните хапчета — бързо отслабиха ефекта си. Вече нищо не помагаше; просто трябваше да поговори с близък човек. Родителите й и Али скоро бяха изключени от сметките й. Контактът с тях означаваше контакт с Ханес. А Юдит не желаеше да го улеснява толкова.

Най-големи надежди възлагаше на Герд. Тя прикри своя зов за помощ с покана за кино. По-късно, в бар „Руфус“, където млечната неонова светлина не оставяше място за тайни, най-после изплю камъчето.

— Герд, аз скъсах с Ханес, но той не желае да го приеме. Имам чувството, че ме преследва. Страх ме е от него. Какво да правя?

— Знам — отвърна той. — Но мога да те успокоя.

Думите му постигнаха противоположния ефект.

— Какво знаеш? Да не би да играете тенис заедно? Може би вече сте първи приятели? Да не ти е предложил работа? Случайно да носиш букет жълти рози?

— Юдит, какво става? Цялата трепериш. Явно е крайно време да обсъдим нещата. Наистина мога те успокоя, скъпа моя. Изслушай ме.

Ханес му се обадил преди два дни с дискретната молба за „съвет от много лично естество“. Обяснил му следното: Юдит била сложила край на тяхната връзка, което дошло за него като гръм от ясно небе. Светът буквално рухнал под краката му. В отчаянието си той реагирал погрешно. Първо досаждал на Юдит с цветя. После се срещнал с родителите й, за да организира семейно тържество по случай рождения й ден. Направил го с добри подбуди, но усетил, че се е намесил в лични работи, които изобщо не го засягат. Предположил, че Юдит му се сърди, затова държал да й се извини. Не искал между тях да има лоши чувства. Но пък не смеел да й се обади. Решил да се обърне към Герд и да го попита как да постъпи.

— Посъветвах го да изчака още няколко дни, преди да те потърси — заяви Герд. — Поговорете на спокойствие. Хубаво е нещата да се изяснят.

— Не желая да говоря с него. Вече му казах всичко. Искам просто да изчезне от живота ми. А и не вярвам на нито една негова дума. Ханес постоянно плете интриги. Опитва се да спечели благоразположението на собствените ми приятели.

— Юдит, успокой се. Той не ти мисли лошото. Не е някакво чудовище. Просто много те обича, не можеш да го упрекваш за това. Тепърва трябва да се примири с раздялата ви. И те моли за извинение. По-добре е да го обсъдите като зрели хора. Постарай се да го разбереш, не е лесно, когато внезапно…

— Не искам да го разбирам. Искам ти да ме разбереш! Нуждая се от човек, който да влезе в моето положение. Но ти явно не си подходящият, Герд. Очевидно си на негова страна. Ханес за пореден път ме е изпреварил.

— За какво говориш? Не съм на ничия страна. Аз съм твой приятел и искам да се чувстваш добре. Затова играя ролята на посредник. Винаги съм предпочитал мирното разрешаване на конфликтите. Юдит, приела си прекалено навътре нещата, чак ме плашиш. Звучиш, сякаш някой те преследва.

— Да, Герд, и така се чувствам. Защото наистина ме преследват. Явно трябва да свикна с тази мисъл. Благодаря ти за подкрепата.