Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ewig Dein, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Младен Ганев, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- aisle
Издание:
Даниел Глатауер. Вечно твой
Австрийска. Първо издание
Редактор: Силвия Падалска
Худ. Оформление: Николай Пекарев
Техн. Редактор: Людмил Томов Коректор Петя Калевска
ИК „Обсидиан“, София, 2012
ISBN: 978–954–769–294–7
История
- —Добавяне
5
Три дни Юдит не чу, не видя и не помириса нищо от Ханес. Времето беше задушно, дъждовно и потискащо — напълно в унисон с психическото и физическото й състояние. Тя се будеше рано с тягостното усещане, че през нощта някой (например Ханес) е лежал с цялата си тежест върху корема й. Скрита под чадъра си, сутрин Юдит се прокрадваше до магазина, а вечер отново се измъкваше незабележимо. Работния ден прекарваше предимно в офиса, за да избегне контакта с един определен потенциален клиент. Вечер оставаше вкъщи, въоръжена с книги, филми и музика, под светлината на своите лампи. На всеки няколко часа тихо благодареше, че мобилният й телефон не издава никакъв звук.
На четвъртия ден от злополучния последен разговор Юдит за пръв път си позволи „компания“. Лара и Валентин — двамата влюбени, които постоянно се държаха за ръце — й бяха казали, че ще се отбият за малко. Предстоеше им пътуване до Франция и затова искаха да й донесат по-рано подаръка за рождения ден, — макар че дотогава имаше десетина дни. Юдит предполагаше, че ще получи порцеланов съд за горещо какао. Предишните години Валентин (още без Лара) й бе подарил няколко порцеланови кани — за чай, кафе и плодов сок.
Този път обаче се изненада приятно от красивия комплект чаши от чешки кристал, купен в някакъв антикварен магазин в центъра. (Влиянието на Лара бе осезаемо.) Юдит смяташе да им признае за края на връзката си с Ханес, ако станеше дума за него. Все с някого трябваше да сподели. Но той изобщо не присъстваше в разговора им. Двамата най-вероятно се досещаха какво се е случило, тъй като Юдит не спомена нито веднъж името му в плановете си за близкото бъдеще. Разказа им за Венеция съвсем набързо, сякаш бе ходила в командировка, наситена с досадна културна програма.
Приятната среща, продължила около два часа, помогна на Юдит да се отърси от мрачните си мисли. На раздяла Лара изненадващо я утеши с думите: „Всичко ще се оправи!“ Валентин я прегърна нежно и окуражително, сякаш тя преживяваше тежка криза. Юдит реши, че някои хора се досещат и без много обяснения.