Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ewig Dein, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle

Издание:

Даниел Глатауер. Вечно твой

Австрийска. Първо издание

Редактор: Силвия Падалска

Худ. Оформление: Николай Пекарев

Техн. Редактор: Людмил Томов Коректор Петя Калевска

ИК „Обсидиан“, София, 2012

ISBN: 978–954–769–294–7

История

  1. —Добавяне

5

Три дни Юдит не чу, не видя и не помириса нищо от Ханес. Времето беше задушно, дъждовно и потискащо — напълно в унисон с психическото и физическото й състояние. Тя се будеше рано с тягостното усещане, че през нощта някой (например Ханес) е лежал с цялата си тежест върху корема й. Скрита под чадъра си, сутрин Юдит се прокрадваше до магазина, а вечер отново се измъкваше незабележимо. Работния ден прекарваше предимно в офиса, за да избегне контакта с един определен потенциален клиент. Вечер оставаше вкъщи, въоръжена с книги, филми и музика, под светлината на своите лампи. На всеки няколко часа тихо благодареше, че мобилният й телефон не издава никакъв звук.

На четвъртия ден от злополучния последен разговор Юдит за пръв път си позволи „компания“. Лара и Валентин — двамата влюбени, които постоянно се държаха за ръце — й бяха казали, че ще се отбият за малко. Предстоеше им пътуване до Франция и затова искаха да й донесат по-рано подаръка за рождения ден, — макар че дотогава имаше десетина дни. Юдит предполагаше, че ще получи порцеланов съд за горещо какао. Предишните години Валентин (още без Лара) й бе подарил няколко порцеланови кани — за чай, кафе и плодов сок.

Този път обаче се изненада приятно от красивия комплект чаши от чешки кристал, купен в някакъв антикварен магазин в центъра. (Влиянието на Лара бе осезаемо.) Юдит смяташе да им признае за края на връзката си с Ханес, ако станеше дума за него. Все с някого трябваше да сподели. Но той изобщо не присъстваше в разговора им. Двамата най-вероятно се досещаха какво се е случило, тъй като Юдит не спомена нито веднъж името му в плановете си за близкото бъдеще. Разказа им за Венеция съвсем набързо, сякаш бе ходила в командировка, наситена с досадна културна програма.

Приятната среща, продължила около два часа, помогна на Юдит да се отърси от мрачните си мисли. На раздяла Лара изненадващо я утеши с думите: „Всичко ще се оправи!“ Валентин я прегърна нежно и окуражително, сякаш тя преживяваше тежка криза. Юдит реши, че някои хора се досещат и без много обяснения.