Даниел Глатауер
Вечно твой (29)

5

През следващите дни Юдит се изненада приятно от сдържаното му поведение. Все още не се чувстваше готова да прекара вечерта с него. Беше подготвила няколко извинения, за да отложи евентуалната среща. Най-вероятно обаче нямаше да успее да го излъже, което означаваше, че ще му каже следното: „Съжалявам, Ханес, но в момента просто не съм в настроение да се виждаме. Копнежът ти ме изнервя, а твоята настойчивост ми идва в повече. Или по-конкретно — неочакваната ти поява. Трудно ми е да забравя образа на дебнещия пред вратата ми мъж, който чака да се върна у дома. И в момента ми се струва напълно недопустимо да приема подобен мъж в леглото си.“

Но въпросните думи останаха неизречени, тъй като Ханес дори не загатна за възможността да прекарат заедно някоя от идните нощи. На няколко пъти мина покрай магазина, но само й помаха за поздрав. Разговорите им по телефона бяха кратки и неангажиращи. Той полагаше огромни усилия да бъде забавен и понякога почти успяваше да го постигне.

Във всеки случай Юдит харесваше новата приятна черта на характера му. Ханес сякаш бе загърбил меланхолията и се стараеше да общува съвсем непринудено, като избягваше патетичната тема за любовта на живота му. Задоволяваше се единствено с малки жестове на внимание и нежни цитати от тайния си речник на най-красивите комплименти.

След една седмица, прекарана в добре премерена близост, Юдит събра кураж, за да обсъди с него новата работа на Али.

— Защо го направи? — попита тя.

— Ти как мислиш?

— Не ми се иска да е онова, което мисля.

— Ще се наложи да ми кажеш какво е то.

— Мисля, че си го направил заради мен.

Ханес избухна в смях. Ако реакцията му беше престорена, той определено имаше актьорски заложби.

— Скъпа, този път грешиш. Нуждая се от снимките, за да изготвя картотека. Али пък се нуждае от пари, за да издържа семейството си. Той е добър фотограф. Защо всички служебни въпроси не се решават така лесно?

— Защо не го обсъди с мен?

— Трябва да призная, че исках да те изненадам, скъпа. Знаех, че ще се зарадваш за брат си.

— Ханес, изненадваш ме твърде често и твърде интензивно.

— Скъпа, трудно ще се отуча от подобен навик.

— Обичам да ти правя изненади. Те са най-забавното ми хоби, почти осмислят живота ми.

Ханес се засмя. Юдит го харесваше най-много тогава, когато се опитваше да проявява самоирония.

Новия Ханес, който не чакаше на повикване като предшественика си. Нямаше търпение да се срещне с него за пръв път.