Даниел Глатауер
Вечно твой (25)

1

Юдит се зарадва на бързината, с която изгубената й половина се завърна. Двете й половини със замах продаваха скъпи лампи в магазина, потяха се в часовете по степ аеробика през обедната почивка, обикаляха по книжарници и бутици след работно време. Вечер се забавляваха с „Джеймс Бонд“ и „Мюзик Айдъл“, хранеха се с пица и дюнери, пиеха кианти и се чувстваха идеално със себе си и своята уравновесена притежателка.

Юдит се учудваше, че вече трети ден не е чула и дума от Ханес. Нито една от двете й половини обаче не смееше да твърди, че й е скучно без него. Единствено вечер, когато легнеше под завивките, затвореше очи и потънеше в размисли, тя усещаше как нещо бързо преминава по тялото й — от стомаха до главата и от там обратно до студените пръсти на краката й. Навярно все още бе твърде слабо, за да бъде наречено копнеж, но може би щеше да узрее през следващите няколко дни.

В сряда Юдит реши да проведе сериозен разговор със стажантката си.

— Бианка, възхищавам се на внушителната ви гръдна обиколка, но нека не забравяме, че се намираме в магазин за осветителни тела. Препоръчвам ви да носите сутиен.

— Да, госпожо, но тук е ужасно горещо — отвърна отегчено тя.

— Повярвайте ми, ще бъдете много по-привлекателна, ако не излагате всичко на показ.

— Явно не познавате добре мъжете. И след като подхванахме тази тема, защо приятелят ви спря да идва?

— Замина в командировка в Лайпциг.

— Но тази сутрин беше тук.

— Не е възможно, Лайпциг все пак е в Германия.

— Наистина. Мина покрай магазина и дори надникна през витрината.

— Не, Бианка, най-вероятно сте се припознали.

— Във всеки случай приличаше адски много на него, госпожо.

— Добре, добре. И ако обичате, утре си сложете сутиен!