Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ewig Dein, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle

Издание:

Даниел Глатауер. Вечно твой

Австрийска. Първо издание

Редактор: Силвия Падалска

Худ. Оформление: Николай Пекарев

Техн. Редактор: Людмил Томов Коректор Петя Калевска

ИК „Обсидиан“, София, 2012

ISBN: 978–954–769–294–7

История

  1. —Добавяне

5

Въпреки че желаният сън не я споходи, Юдит се чувстваше достатъчно отпочинала, когато се събуди към три следобед. Беше ужасно гладна и си поръча пица „Четири сезона“. Заедно с нея куриерът й поднесе огромен букет цветя.

— За съжаление не са от мен — поясни той. — Намерих ги на изтривалката.

Букетът се състоеше от двайсет и пет тъмночервени рози. Към тях бе прикрепена, малка бележка. Юдит я разгърна и прочете „За най-прекрасната жена, която някога съм изпращал до къщи, без тя да разбере. С обич, Ханес“.

Юдит беше като ударена с мокър парцал. Реши да възстанови в детайли изминалата нощ, затова започна да звъни последователно на всички присъствали и да събира впечатленията им от Ханес Бергталер.

Илзе: „Представителен мъж. Държи се много естествено. Има голяма глава и усмивка като от реклама на паста за зъби. Любимец на всяка тъща. В модно отношение по-скоро консервативен. Късата прическа не му отива. Струва ми се принципен. Малко е особен, но не е скован. Може да гледа една жена дълбоко в очите. Добър слушател. Обича децата. Интересуваше се доста от Мими и Били. Дори им донесе подарък. Изключително мил човек. Едно голямо плюшено мече. И най-важното — той е лудо влюбен в теб.“

— Наистина ли? — попита Юдит. Радваше се да го чуе.

— През цялото време те боготвореше — завърши Илзе.

Роланд: „Страшен симпатяга. Човек може да разчита на него. Няма нищо неискрено в поведението му. Подхожда открито и сърдечно към всички. Добър събеседник. Говори изключително убедително. Разказа доста интересни неща за архитектурата. Не те изпускаше от очи.“

— Сериозно ли? — попита Юдит.

— Много е влюбен в теб.

— Така ли мислиш?

— Убеден съм.

Валентин: „Силно емоционален, направо нетипичен мъж. Изобщо не е надут. По-скоро е мекушав.“

— Мекушав ли? — учуди се Юдит.

— Не, мекушав не е точната дума. Всъщност знае добре какво иска.

— Интересно.

— Много си пада по теб.

— Да, известно ми е.

— Страшно много.

Лара: „През цялото време ме гледаше толкова… мило и доверчиво, като по-голям брат. Имах чувството, че се познаваме отдавна. Сподели с Валентин, че двамата доста си подхождаме и че си личи колко държим един на друг. Изрази радостта си, че се е запознал с нас. Попита ме дали винаги прекаляваш с алкохола. Държи да покани всички ни на гости. Заяви, че си жена мечта.“

— Жена мечта ли?

— Да, цитирам буквално. А как се целува?

— Моля?

— Хубаво ли се целува?

— Ааа, да, да, много.

Сигурно се целуваше много хубаво.