Даниел Глатауер
Вечно твой (1)

1

Когато той се появи в живота й, Юдит почувства остра болка, която бързо отшумя.

— Извинете — каза мъжът.

— Няма защо — отвърна тя.

— Цялата тази навалица…

— Да.

Юдит разучи лицето му така бегло, сякаш прехвърляше спортните заглавия във вестника. Искаше да разбере що за човек рита околните по петите пред оживения щанд за сирена на Велики четвъртък. Не се изненада от факта, че той изглежда напълно нормално. Беше като всички останали тук — нито по-добър, нито по-лош, нито по-оригинален. Защо ли цялото население бе решило да си купи сирене за Великден? И то по едно и също време, в един и същ магазин?

На касата мъжът — отново той — се нареди зад нея и постави покупките си на лентата за стоки. Тя го позна по характерната миризма на кожа, носеща се от кафеникавия ръкав на якето му. Вече бе забравила чертите на лицето му; всъщност не им бе обърнала особено внимание. Но определено й харесваха сръчните, целенасочени и все пак плавни движения на ръцете му. Дори през XXI век си беше истинско чудо да видиш как някой мъж в началото на четирийсетте пазарува със завидна обиграност.

Едва ли беше случайност, когато той й задържа вратата на излизане и реши да блесне със способността си да помни физиономии.

— Още веднъж се извинявам за преди малко — каза.

— О, вече го бях забравила — заяви тя.

— Не, не, сигурно ви е заболяло много.

— Не беше толкова страшно.

— Радвам се.

— Да.

— Ами добре тогава. Весели празници.

— И на вас.

Юдит обичаше подобни неангажиращи разговори в супермаркета, но този бе продължил прекалено дълго.

Преди да се срещнат на изхода, тя бе забелязала как мъжът опакова значително количество банани — жълта грамада от шест, седем или осем плода. Човек, който купуваше толкова много банани, несъмнено имаше поне две гладни деца вкъщи. Под коженото си яке той вероятно носеше пуловер без ръкави на големи цветни ромбове. Приличаше на отговорен баща, който се грижи за прането на четири, пет или шест души, простира мокрите дрехи, разпределя чорапите по чифтове и не допуска никой да нарушава системата му.

Когато се прибра вкъщи, тя залепи дебело парче лейкопласт върху зачервената си пета. За щастие ахилесовото сухожилие не беше засегнато. Юдит и бездруго не се чувстваше уязвима.