Дж. Р. Уорд
Споделена любов (29)

27.

Мариса прекрачи прага на Дупката и Вишъс се отмести от пътя й. Което доказваше, че наистина е толкова умен, колкото се говореше.

Когато стигна до стаята на Бъч, Мариса спря пред вратата. На светлината на лампата в коридора го видя да лежи по гръб върху леглото, с раздърпан костюм и окървавена риза. Кръв имаше и по лицето му.

Тя пристъпи в стаята и неволно закри устата си с ръка.

— О, Скрайб Върджин!

Едното му око беше подуто и отново бе започнало да посинява, носът му беше сцепен в основата, което обясняваше кръвта по лицето му. Освен това миришеше на уиски.

— Наистина е по-добре да дойдеш утре — обади се Вишъс от прага с необичайно мек глас. — Адски ще се ядоса, ако разбере, че си го видяла в това състояние.

— Кой му стори това? И Бог ми е свидетел, ако ми кажеш, че е било най-обикновено сбиване, ще се разпищя.

— Както ти казах, той се нахвърли на Ривендж. А по една случайност Рив има страшно много телохранители.

— Трябва да са били едри мъже — вцепенено рече тя.

— Всъщност онази, която го удари, беше жена.

— Жена?

О, по дяволите, какво значение имаха подробностите?

— Ще ми донесеш ли хавлиени кърпи и топла сапунена вода? — помоли тя и се зае да събува обувките на Бъч. — Искам да го измия.

Вишъс се отдалечи по коридора, а Мариса се залови с дрехите на Бъч, докато той не остана само по боксерки. Тя седна до него и се загледа в тежкия златен кръст на гърдите му. Колко странно! Покрай всичко, което се бе разиграло във всекидневната по-рано тази вечер, тя не беше обърнала особено внимание на украшението, но сега не можеше да не се зачуди откъде ли се бе взело.

Очите й се плъзнаха надолу, към черния белег на корема му. Той не изглеждаше нито по-добре, нито по-зле.

— Сложи ги тук, където мога да ги достигам, и ни остави сами, ако обичаш — каза Мариса, когато Ви се появи с купа сапунена вода и наръч хавлиени кърпи. — И затвори вратата след себе си.

Последва пауза. Никой не се разпореждаше с член на Братството по този начин, още по-малко — в собствената му къща. Само че нервите на Мариса бяха изопнати до краен предел, сърцето й се късаше и тя вече не се интересуваше какво ще си помислят другите за нея.

Това беше новото правило, от което се ръководеше.

След още няколко мига мълчание Ви остави нещата на масичката до нея, после вратата се затвори с изщракване. Мариса си пое дълбоко дъх и намокри една от кърпите. Когато докосна лицето на Бъч, той потръпна и измърмори нещо.

— Толкова съжалявам, Бъч… но всичко вече свърши.

Тя отново натопи кърпата във водата, а после я изстиска над купата. Звукът от капките й се стори оглушителен.

— Беше само хранене, честна дума. Нищо друго не се случи.

Когато почисти и последната следа от кръв по лицето му, Мариса докосна влажната му коса. В отговор Бъч се размърда и намести лице в ръката й, макар да беше очевидно, че все още е пиян и не е на себе си.

— Ще ми повярваш ли? — прошепна тя.

Поне имаше доказателства. Когато се убедеше, че е девствена, щеше да разбере, че никой мъж не е…

— Усещам мириса му по теб.

Мариса се отдръпна рязко при звука на дрезгавия му глас. Очите на Бъч бавно се отвориха, черни, а не лешникови, както обикновено.

— Цялата си пропита с мириса му. Защото не е било от китката.

Мариса не знаеше какво да отвърне. Особено когато той спря поглед върху устните й и добави:

— Видях белезите на врата му. И усетих миризмата ти по него.

Бъч протегна ръка към нея и тя трепна, но той само я помилва нежно по бузата.

— Колко време ти отне?

Мариса не отговори — инстинктът й нашепваше, че колкото по-малко знае Бъч, толкова по-добре.

Той отдръпна ръката си, а лицето му придоби мрачно, уморено изражение. Безстрастно.

— Вярвам ти. За секса.

— Не ти личи.

— Съжалявам, бях се замислил. Опитвам се да убедя сам себе си, че нямам нищо против случилото се тази вечер.

Мариса сведе поглед към ръцете си.

— На мен също ми се стори нередно. Плаках през цялото време.

Бъч рязко си пое дъх и изведнъж напрежението между тях изчезна. Той се надигна и сложи ръце на раменете й.

— Господи, скъпа, толкова съжалявам. Държах се като истински задник…

— Не, аз съжалявам, че трябва да…

— Шшшт, вината не е у теб. Мариса, вината не е у теб.

— Но защо ми се струва, че е…

— Аз съм виновен, не ти.

Ръцете му, прекрасните му силни ръце се плъзнаха около нея и той я привлече към голите си гърди. В отговор Мариса се притисна към него толкова силно, сякаш животът й зависеше от това.

Той я целуна по слепоочието и прошепна:

— Ти не си виновна. За нищо. Ще ми се да можех да го понеса по-добре, наистина. Не знам защо ми е толкова трудно да го приема.

Мариса се отдръпна, внезапно обзета от порив, на който не можеше и не искаше да не се подчини.

— Бъч, вземи ме. Прави любов с мен. Сега.

— О, Мариса… така бих искал, наистина — отвърна той и нежно приглади косата й. — Но не по този начин. Аз съм пиян, а първият ти път трябва да бъде…

Тя го прекъсна с целувка, вкусвайки уискито и мъжа в него.

Побутна го на леглото, а ръката й се плъзна между краката му. Той простена и се втвърди под допира й.

— Искам те вътре в мен — дрезгаво прошепна тя. — Щом не може да бъде кръвта ти, нека бъде твоята плът. Сега.

Тя отново го целуна и когато езикът му нахлу в устата й, Мариса разбра, че е спечелила. Толкова беше прекрасен! Той я завъртя, така че сега тя бе под него, и плъзна първо ръка, а после устни по шията й и надолу към гърдите й. Когато стигна до корсажа на роклята й, лицето му отново стана сурово и с едно рязко движение той сграбчи фината коприна и я раздра. Само че този път не спря до кръста й, а продължи надолу, докато силните му ръце, с тежки длани и изпъкнали вени, не разкъсаха сатена чак до подгъва на роклята.

— Свали я! — нареди той.

Мариса смъкна съдраните останки от раменете си, а когато повдигна бедра, той издърпа скъсаната рокля изпод нея, направи я на топка и я запрати в другия край на стаята.

С пламнал поглед, Бъч отново се обърна към нея, вдигна подплатата й и разтвори краката й. Очите му обходиха цялото й тяло и той промълви дрезгаво:

— Никога повече не носи това.

Мариса кимна, а той отмести бельото й настрани и положи уста върху сърцевината й. С оргазма, който й даде, Бъч сякаш провъзгласяваше правата си над нея, маркираше я като своя. Той я остави да се носи на вълните му, докато накрая тя не се отпусна на леглото, изтощена и трепереща.

Когато всичко свърши, той нежно затвори краката й. Въпреки че тя бе тази, която бе получила сексуално облекчение, той бе много по-спокоен от нея, докато плъзваше ръце по тялото й. Все още замаяна от онова, което бе сторил с нея, Мариса послушно го остави да я съблече и се загледа как той се изправя и сваля боксерките си.

При вида на размера му и мисълта за онова, което предстоеше, в съзнанието й се промъкна страх, но дори това не можа да я извади от блаженото вцепенение, в което се намираше.

Когато се върна в леглото, Бъч беше същинско диво животно, твърд и издут, готов да проникне в нея. Мариса разтвори крака за него, но вместо отгоре й, той легна до нея.

Този път не бързаше. Целуна я дълго и нежно, а широката му длан се спусна към гърдите й, докосвайки ги ласкаво. Останала без дъх, Мариса впи пръсти в раменете му и усети как мускулите под топлата му гладка кожа се напрягат, докато той я милваше по бедрата.

Когато я докосна между краката, Бъч го направи нежно и бавно и трябваше да мине известно време, докато един от пръстите му проникна в нея. Спря почти веднага, усетил странно подръпване вътре в нея, което я накара да се намръщи и да се отдръпне мъничко.

— Знаеш ли какво да очакваш? — попита той с устни до гърдите й, гласът му беше нисък и мек.

— Ъъъ… да. Предполагам — отвърна тя, ала после се сети за размера на ерекцията му. Как, за бога, щеше да я побере в себе си?

— Ще бъда много нежен, но… ще те заболи.

— Зная — увери го Мариса; беше чувала, че има лека болка, след която обаче щял да последва невероятен екстаз. — Готова съм.

Бъч извади ръката си и легна отгоре й. Тялото му се намести между краката й и внезапно всичко сякаш дойде на фокус — допирът на горещата му кожа и тежестта на тялото му, силата на мускулите му и меката възглавница под главата й, дюшекът под нея и широко разтворените й крака. Мариса вдигна очи към тавана и видя, че по него играе светлина, сякаш някаква кола влизаше в двора.

Изведнъж, без тя да го иска, тялото й се скова. Въпреки че това бе Бъч и че тя го обичаше, заплахата на онова, което предстоеше, я заля като вълна. Ето че след триста години всичко се свеждаше до тук и сега.

По някаква глупава причина очите й се наляха със сълзи.

— Скъпа, не е нужно да го правим.

Бъч избърса бузите й с палци и бедрата му се отдръпнаха от нея, сякаш се канеше да слезе.

— Не искам да спираме. — Мариса го сграбчи за кръста. — Не… Бъч, почакай. Искам го. Наистина.

Той затвори очи. После отпусна глава на врата й и я обгърна с ръце. Обърна се на една страна и я притисна до коравото си тяло. Дълго останаха прегърнати така, че тежестта му да не й пречи да диша, а възбудата му, твърда и изгаряща, почиваше върху бедрото й.

Тъкмо когато Мариса се канеше да го помоли, той се раздвижи и бедрата му отново се пъхнаха между краката й.

Целуна я — дълбока, чувствена целувка, която разпали пожар в тялото й и я накара да се загърчи под него, триейки се в бедрата му, мъчейки се да го усети възможно най-плътно до себе си.

И тогава то се случи. Бъч се отмести наляво и тя усети ерекцията му върху сърцевината си, корава и гладка. Последва плавен тласък и след това — натиск. Мариса замръзна, мислейки си за онова, което искаше да проникне в нея и точно къде се опитва да отиде.

Бъч преглътна толкова мъчително, че тя го чу, капчици пот избиха по раменете му и се стекоха по гърба му. С усилването на натиска между краката й, дишането му ставаше все по-дълбоко, докато при всяко издишване от устните му започна да се откъсва гърлен стон. Мариса трепна от болка и Бъч се отдръпна рязко.

— Какво не е наред? — попита тя.

— Много си тясна.

— Е, ти си много голям.

Бъч се разсмя.

— Точно каквото всеки мъж би искал да чуе.

— Ще спреш ли?

— Само ако ти ме помолиш.

Тя не го стори и тялото му се напрегна, а главичката му намери входа й. Ръката му се вдигна към лицето й и прибра кичур коса зад ухото й.

— Опитай да се отпуснеш, ако можеш, Мариса. Така ще ти е по-лесно.

Тялото му започна да се движи нагоре-надолу, тазът му ту се плъзваше между бедрата й, ту отново се отдръпваше. Само че всеки път, когато той опиташе да проникне малко по-надълбоко, нейното тяло се съпротивляваше.

— Добре ли си? — попита той през стиснати зъби.

Тя кимна, въпреки че цялата трепереше. Усещането беше наистина странно, особено при положение че не постигаха никакъв напредък…

С едно плавно движение той влезе в нея, плъзна се вътре и стигна до бариерата, която пръстът му бе усетил по-рано. Когато Мариса се вкамени под него, Бъч простена и зарови лице във възглавницата до главата й.

Тя се усмихна смутено, изненадана от пълнотата, която усещаше в себе си.

— Аз… като че ли трябва да те попитам дали си добре.

— Шегуваш ли се? Мисля, че всеки момент ще изригна! — Бъч преглътна мъчително и шумно. — Но не мога да понеса идеята да ти причиня болка.

— Тогава нека оставим тази част зад нас.

Тя по-скоро почувства, отколкото видя кимването му.

— Обичам те.

С рязко отдръпване, той изтегли ханша си назад, после отново потъна в нея.

Болката се завърна с нова сила. Мариса изхока и заби ръце в раменете му, за да му попречи да проникне още по-навътре. Някакъв инстинкт караше тялото й да се съпротивлява или поне да го отдалечи от себе си.

Бъч се надигна над нея и коремът му докосна нейния. И двамата дишаха учестено, тежкият кръст около врата му се полюшваше между тях. От устните на Мариса се откъсна проклятие. До този миг натискът й бе причинявал единствено неудобство, но сега вече наистина я заболя.

Освен това се чувстваше така… похитена, сякаш той бе нахлул със сила в нея. Господи, всички онези женски приказки, които бе дочувала, без да иска, за това колко прекрасно било и как всичко си пасвало съвършено, как първият път бил истинско вълшебство и колко лесно било… нищо от това не беше вярно при нея.

Обзе я страх. Ами ако наистина нещо вътре в нея не беше наред? Това ли беше дефектът, който мъжките вампири от глимерата бяха усетили? Ами ако…

— Мариса?

… ако изобщо не бе в състояние да го направи? Ами ако всеки път я болеше така? Боже… Бъч беше истински мъж и плътските му нужди бяха силни. Ами ако си потърсеше друга…

— Мариса, погледни ме.

Тя вдигна очи към лицето му, но цялото й внимание бе погълнато от гласа в главата й. Господи, не беше нормално да я боли така, нали? Нещо с нея не беше наред…

— Как си? — задъхано попита Бъч. — Кажи ми. Не го задържай в себе си.

Лицето му беше напълно безизразно, същинска маска на насилено спокойствие.

— Не мисля, че за повечето жени първият път е особено приятен. Романтичните приказки за това, какво е усещането да изгубиш девствеността си, са чисто и просто лъжа.

Ами ако не бяха? Ако проблемът беше в нея?

Думата „дефект“ запрепуска още по-яростно в главата й, още по-силно отекна в съзнанието й.

— Мариса?

— Исках да е красиво — отчаяно каза тя.

Последва ужасяваща тишина, в която единственото, което Мариса усещаше, беше напорът на ерекцията му в тялото й. После Бъч каза:

— Съжалявам, че си разочарована. Но не съм изненадан.

Той понечи да се отдръпне и тогава нещо се промени. Докато той излизаше от нея, по тялото й премина слаба вълна.

— Почакай! — Мариса го улови за ханша. — Това не е всичко, нали?

— В общи линии. После става малко по-агресивно.

— О… но ти не си свършил?

— Вече не е необходимо.

Когато ерекцията му се плъзна извън нея, Мариса се почувства някак странно празна. Той слезе от тялото й и тя начаса усети студ. Докато Бъч я завиваше с едно одеяло, възбудата му докосна бедрото й за миг, влажна и омекнала.

Той се отпусна до нея и закри лицето си с ръце.

Господи… каква бъркотия. Сега, след като се посъвзе, й се искаше да го помоли да продължи, но знаеше какъв ще е отговорът му. Отказът направо се излъчваше от скованото му тяло.

Докато лежаха един до друг, Мариса усети, че трябва да каже нещо.

— Бъч…

— Уморен съм, а в главата ми цари хаос. Нека поспим, става ли? — И като се обърна на другата страна, той заби юмрук в една възглавница и издиша дълго и накъсано.