Дж. Р. Уорд
Споделена любов (13)

11.

Вишъс пристигна в клиниката и се насочи право към изолационното. Никой не си и помисли да оспорва правото му да нахлуе безцеремонно в сестринската стая на път за там, тъкмо обратното — всички се запрепъваха в бързината да се отдръпнат от пътя му.

Което беше разумно. Защото Ви беше въоръжен до зъби и адски изнервен.

Денят се беше оказал пълна загуба на време. В Летописите нямаше нищо, което дори малко да наподобява онова, което се бе случило с Бъч. Нито пък в устните предания. А най-лошото беше, че усещаше бъдещето, чувстваше как различните съдби се променят, но не бе в състояние да види нищо от онова, което инстинктът му подсказваше, че се случва. Беше като да се опитва да гледа театрално представление през спусната завеса — виждаше как кадифеният плат помръдва, когато от другата страна някой го докоснеше, чуваше приглушени гласове, но не можеше да различи думите, от време на време изпод ресните на завесата се процеждаше лъч светлина, ала това бе всичко. Не знаеше никакви подробности, сивите му клетки стреляха с халосни патрони.

Мина покрай лабораторията на Хавърс и влезе в помещението със защитното облекло. Прекрачи прага на скритата врата и видя, че стаята за наблюдение е празна — компютрите и мониторите бдяха сами.

После се закова на място.

На най-близкия монитор видя Мариса да лежи върху Бъч, който я беше обгърнал с ръце. Голите му колена бяха широко разтворени, така че тя да се намести между тях. Притиснати едно в друго, телата им се движеха ритмично. Макар Вишъс да не виждаше лицата им, беше очевидно, че устните им са като залепнали, а езиците им — преплетени.

Ви потри брадичката си, усещайки смътно, че под оръжията и кожените дрехи кожата му пламти. Господи… Ръката на Бъч бавно се плъзна нагоре, потъна под изобилието от руса коса и помилва Мариса по шията.

Възбудата му беше очевидна, но въпреки това беше толкова внимателен с нея. Толкова нежен.

Ви се замисли за секса, който беше правил в нощта, когато отвлякоха Бъч. В него нямаше нищо нежно. Точно както искаха и двамата участници.

Бъч се завъртя и положи Мариса на леглото, така че сега той беше отгоре. От движението връзките на болничната му нощница се скъсаха и тя се разтвори, разкривайки мускулестото му тяло. Татуировката в основата на кръста му заподскача, когато бедрата му си запроправяха път през полите на Мариса, опитвайки се да стигнат до целта си. Докато ерекцията му, без съмнение корава като камък, се стремеше към нея, дългите й, елегантни ръце се обвиха около него и пръстите й се впиха в голия му таз.

Тя заби нокти в кожата му и Бъч повдигна глава, несъмнено за да простене от удоволствие. Ви съвсем ясно си представи звука, макар да не го чу… Изпълни го странен копнеж, появил се сякаш от нищото. По дяволите. Какво точно от сцената, която се разиграваше пред него, искаше за себе си?

Бъч отново отпусна глава върху шията на Мариса, бедрата му започнаха да се надигат и да се спускат отново и отново. Мускулите по гърба му се вълнуваха, мощните му рамене ту се свиваха, ту се разтваряха, намирайки ритъм, който накара Ви да примигне няколко пъти. А после да замре с широко отворени очи.

Гърбът на Мариса се изви като дъга, тя вирна лице нагоре, устните й се разтвориха. Господи, каква гледка представляваше под своя мъж! Косата й се беше разпиляла по леглото, някои от кичурите се бяха увили около яките ръце на Бъч. В своята страст и в прекрасната си прасковена рокля тя беше като слънчев изгрев, като нежна зора, която вещае топлина, и Бъч се къпеше в лъчите на онова, до което имаше щастието да се докосва.

Вратата на помещението зад Ви се отвори и той се обърна рязко, закривайки монитора с тялото си.

Хавърс остави болничния картон на Бъч на една полица и посегна към един комплект защитно облекло.

— Добър вечер. Дошли сте, за да продължите с лечението, нали?

— Да — отвърна Ви пресипнало и побърза да се прокашля. — Но моментът не е подходящ.

Хавърс спря със защитния костюм в ръка.

— Почива ли си?

„Ни най-малко“, помисли си Ви, но отвърна:

— Да. Така че двамата с теб ще го оставим на мира.

Зад очилата с рогови рамки веждите на лекаря подскочиха високо.

— Моля?

Ви сграбчи болничния картон, бутна го в ръцете на Хавърс, след което взе защитното облекло и го върна на закачалката.

— По-късно, докторе.

— Аз… трябва да го прегледам. Смятам, че е възможно да го изпишем още днес.

— Страхотно. Сега обаче си тръгваме оттук.

Хавърс отвори уста, за да възрази, но на Ви вече му беше омръзнал разговорът, затова просто сложи ръка на рамото му, погледна го право в очите и със силата на волята си го накара да отстъпи.

— Да… — промърмори Хавърс. — По-късно. Ут-тре?

— Да, утре става.

Докато вървеше към коридора, побутвайки брата на Мариса пред себе си, Ви не можеше да мисли за нищо друго, освен за образите на онзи монитор. Не беше редно да ги гледа.

Не беше редно… да желае.

 

 

Мариса имаше чувството, че гори.

„Бъч… о, Господи, Бъч.“

Беше тежък и едър, толкова едър, че тя трябваше да разтвори краката си колкото може по-широко, за да го приюти при себе си. А и начинът, по който се движеше… ритъмът на бедрата му направо я подлудяваше.

Когато най-сетне откъсна устни от нейните, Бъч дишаше тежко, а в лешниковите му очи гореше сексуален глад. Мариса навярно трябваше да е притеснена, защото нямаше никаква представа какво прави, но вместо това се чувстваше силна.

Тишината се проточи, докато най-сетне тя я наруши.

— Бъч? — каза, макар и сама да не знаеше за какво иска да го помоли.

— О, господи… мила!

Ръката му се плъзна от шията към ключицата й. Когато докосна ръба на роклята й, той спря — очевидно искаше разрешение да я свали.

Което й подейства като студен душ. Тя намираше гърдите си за съвсем обикновени, но пък никога не беше виждала гърдите на друга жена, та да направи сравнение. Просто не можеше да понесе отново да види отвращението, с което мъжете от нейната раса я гледаха. Не и върху лицето на Бъч, още по-малко — ако беше гола. Достатъчно трудно й беше да го търпи, когато бе облечена, при това ставаше дума за мъже, които не я интересуваха.

— Всичко е наред — каза Бъч и свали ръка от роклята й. — Няма да бързаме.

И като я целуна нежно, той се надигна, придръпвайки един чаршаф нагоре, и легна до нея. След това закри лицето си с ръка, гърдите му се повдигаха и спускаха, сякаш бе тичал.

Мариса сведе поглед надолу и видя, че кокалчетата на пръстите й са побелели — толкова силно беше стиснала корсажа на роклята си.

— Бъч?

Той свали ръка от очите си и я погледна. Лицето му все още беше отекло на места, около едното му око имаше синина. Носът му беше чупен, макар и не наскоро. Въпреки това в очите на Мариса той беше красив.

— Какво има, скъпа?

— Много… много любовници ли си имал?

Бъч се намръщи. После си пое дълбоко дъх. Май не му се искаше да отговори.

— Да. Доста.

Гърдите на Мариса се вледениха, когато си го представи как целува други жени, как ги съблича и прави любов с тях. Готова беше да се обзаложи, че мнозинството от любовниците му не са били неопитни девственици.

Господи, имаше чувството, че ще повърне.

— Което е още една причина да спрем.

— Защо?

— Не казвам, че щяхме да стигнем толкова далеч, но ще ми трябва презерватив.

Е, поне това Мариса знаеше какво е.

— Но защо? В момента не мога да зачена.

Дългата пауза, която последва, изобщо не й вдъхна увереност. Нито пък тихата ругатня, която се откъсна от устните му.

— Невинаги съм внимавал достатъчно.

— С какво?

— Със секса. Правил съм… правил съм секс с немалко жени, които може и да са били заразени с нещо. И то без презерватив. — По врата и по лицето на Бъч плъзна червенина. Той сякаш се срамуваше от себе си. — Така че ще ми трябва презерватив. И представа нямам какви зарази може да нося.

— Защо си толкова небрежен към себе си?

— Защото не ми пукаше на оная… ъъъ… — Той се протегна и улови кичур от косата й. Докато го поднасяше към устните си и го целуваше, прошепна: — А сега ми се иска никога да не бях правил секс.

— Човешките вируси не могат да ме заразят.

— Бил съм не само с жени от моята раса, Мариса.

Този път цялото й тяло се вледени. По някаква причина това, че бе правил секс с жени от неговия вид, й се струваше различно. Но с жена-вампир?

— Коя? — попита тя. Гърлото й се беше стегнало.

— Съмнявам се, че я познаваш — отвърна Бъч и като пусна кичура от косата й, отново закри очите си с ръка. — Господи, ще ми се да можех да върна времето назад. Да променя толкова много неща.

О, господи.

— Било е наскоро, нали?

— Аха.

— Обичаш ли я?

Бъч се намръщи и я погледна.

— О, боже, не! Дори не я познавах… По дяволите, това май прозвуча още по-гадно, нали?

— В леглото си ли я отведе? След това заспа ли до нея?

Защо, по дяволите, му задаваше всички тези въпроси? Все едно бъркаше в отворена рана с кухненски нож.

— Не, направихме го в един клуб.

Явно не бе могла да скрие потресеното си изражение, защото той отново изруга.

— Мариса, животът ми не е за пример. В твоите очи аз съм винаги изтупаният човек, който се движи с Братството, но не бях такъв преди. Всъщност и сега не съм такъв.

— Кой си тогава?

— Никой, с когото би имала нещо общо. Дори ако бях вампир, пътищата ни никога нямаше да се пресекат. Аз съм просто един плебей — отвърна той и при вида на объркването й поясни: — Представител на низшите класи.

Тонът му бе съвсем равнодушен, сякаш й казваше колко е висок или колко тежи.

— Аз не мисля за теб по този начин, Бъч.

— Както казах, ти всъщност не ме познаваш.

— Когато си така близо до мен, когато усещам мириса на тялото ти и чувам гласа ти, знам всичко, което ми трябва. — Погледът на Мариса се плъзна по тялото му. — Ти си мъжът, с когото искам да бъда. Ето кой си.

Плътно, наситено ухание обгърна тялото му — ако той беше вампир, Мариса би го сметнала за неговата миризма на обвързване. Тя вдъхна с пълни гърди и несъзнателната му реакция я окуражи.

С треперещи пръсти тя се залови с първото копче на роклята си, но Бъч взе ръцете й в своите.

— Не го прави насила, Мариса. Желая те, но не бързам.

— Но аз го искам. Искам да бъда с теб. — Тя бутна ръцете му и отново се залови с копчетата, но не стигна далече, тъй като пръстите й трепереха прекалено силно. — Мисля, че ти ще трябва да го направиш.

От устните на Бъч се откъсна чувствена въздишка.

— Сигурна ли си?

— Да — увери го Мариса и когато той се поколеба, тя кимна към корсажа на роклята си. — Моля те. Свали го от мен.

Бавно и методично, Бъч се зае да разкопчава перлените копчета. Под сигурните движения на изранените му пръсти, роклята започна да се отваря, разкривайки голата й, непокрита от корсет кожа.

Когато Бъч стигна до последното копче, тялото на Мариса затрепери.

— Мариса, ти се боиш.

— Не, просто… никой мъж не ме е виждал досега.

Бъч се вцепени.

— Ти си…

— Недокосната — довърши тя, изричайки омразната дума.

Сега беше негов ред да се разтрепери. Плътният аромат започна да струи още по-силно от порите му.

— Нямаше да има никакво значение, дори и да не беше. Искам да го знаеш.

Тя се усмихна.

— Вярвам ти. А сега ще…

Бъч вдигна ръце и тя прошепна:

— Ще бъдеш мил, нали?

— Всяка частица от тялото ти ще ми хареса, защото това си ти — увери я Бъч; когато Мариса избегна погледа му, той се наведе към нея: — Мариса, за мен ти си прекрасна.

Нетърпелива, тя сграбчи корсажа на роклята и откри гърдите си. Затвори очи и усети, че й е трудно да диша.

— Мариса. Ти си красива.

Окуражена, тя отвори очи. Само че той не гледаше към онова, което тя му разкриваше.

— Дори не си ме погледнал, нали?

— Не е нужно.

В ъгълчетата на очите й се появиха сълзи.

— Моля те… просто ме погледни.

Бъч сведе очи и рязко си пое дъх, въздишката му отекна в стаята. По дяволите, знаеше си, че нещо с нея не е наред.

— Господи, съвършена си — прошепна той и прокара език по долната си устна. — Може ли да те докосна?

Прекалено развълнувана, за да говори, Мариса кимна и ръката му се пъхна под мекия плат, плъзна се по корема й и помилва гръдта й, нежно като въздишка. Мариса подскочи под допира му, после отново се отпусна. Поне докато палецът му не докосна зърното й.

Тялото на Мариса се изви в дъга.

— Ти си… така съвършена — дрезгаво прошепна той. — Красотата ти ме заслепява.

И като се приведе над нея, той погали с устни местенцето между гърдите й, после плъзна език по едната й гръд. Зърното й се напрегна, сякаш се стремеше към… да, към устата му. О… господи… да… устата му.

Без да откъсва очи от нейните, той пое зърното й с устни и нежно го подръпна. Задържа го в устата си в продължение на един дълъг миг, после го пусна и духна върху влажната кожа. Между краката на Мариса се разля замайваща топлина.

— Добре ли си? — попита той. — Харесва ли ти?

— Не знаех… че мога да почувствам нещо такова там.

— Не? — Бъч отново докосна зърното й с устни. — Нима никога не си докосвала сама това прекрасно място? Нито веднъж?

На Мариса й беше трудно да мисли трезво.

— Жените от моята класа… учат ни, че не бива… да правим такива неща. Освен ако не сме със своя партньор и дори тогава…

Господи, за какво говореха?

— Е, аз съм тук, нали? — Бъч отново близна връхчето на зърното й. — Да, тук съм. Дай ми ръката си, Мариса.

Тя го стори и той целуна дланта й.

— Нека ти покажа какво е да почувстваш допира на истинско съвършенство.

Той пъхна показалеца й в устата си и го засмука, после го освободи и го насочи към набъбналото й зърно. Докосвайки я със собствената й ръка, той започна да описва кръгове около него.

Без да откъсва очи от лицето му, Мариса отпусна глава на леглото.

— Толкова е…

— Меко и в същото време стегнато, нали?

Той се наведе над нея и покри зърното и пръста й с устата си, обгръщайки ги във влажна топлина.

— Харесва ли ти?

— Да… о, Скрайб Върджин, да!

Ръката му се плъзна към другата й гърда, подръпна зърното й и се зае с меката извивка отдолу. Колко беше едър, надвесен над нея по този начин! Болничната нощница се беше свлякла от напрегнатите му рамене, мускулите на ръцете му бяха издути от усилието да се задържи над нея. Когато наклони глава и се зае с другата й гръд, Мариса усети коприненомекия допир на тъмната му коса върху бялата си кожа.

Обгърната от топлина и обзета от някакво неясно безпокойство, Мариса дори не забеляза, че полите на роклята й се раздвижиха… поне докато не ги усети вдигнати около бедрата си.

— Ще ми позволиш ли да стигна малко по-далеч? — попита Бъч, усетил как тя настръхва. — Кълна се, че ще спра веднага щом поискаш.

— Аз… добре.

Ръката му погали голото й коляно и тя подскочи, но бързо забрави страха си, когато той отново се зае с гърдите й. Като описваше бавни, лениви кръгове, дланта му се плъзгаше все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая се пъхна между бедрата й…

Изведнъж Мариса почувства как нещо се излива от нея. Ужасена, тя затвори крака и го отблъсна.

— Какво има, скъпа?

Пламнала като божур, тя промърмори:

— Усетих нещо… различно.

— Къде? Тук долу ли? — Бъч поглади вътрешната страна на бедрото й.

Тя кимна и по устните му се разля чувствена усмивка.

— Наистина ли?

Той я целуна и продължи да й говори, без да откъсва устни от нейните:

— Искаш ли да ми кажеш какво?

Мариса се изчерви още по-силно, а Бъч продължи да я гали.

— Различно как?

— Аз…

Просто не можеше да го изрече на глас.

— Влажна ли си? — прошепна Бъч в ухото й и когато тя кимна, от гърдите му се откъсна гърлен стон. — Това е добре… точно това искам да чувстваш.

— Така ли? Защо…

С едно бързо, плавно движение, той я докосна между краката. Допирът накара и двамата да подскочат.

— О, господи! — простена той и положи глава на рамото й. — Ти го искаш точно толкова, колкото и аз.

 

 

Ерекцията на Бъч затуптя, докато пръстите му почиваха върху топлия, влажен сатен, който все още закриваше сърцевината на Мариса. Знаеше, че ако свали бикините й, го очаква море от меден нектар, но не искаше да я изтръгва от мига.

С пръсти, проследяващи формата на нейните извивки, той потърка с длан горния край на цепката й, там, където знаеше, че удоволствието ще е най-голямо. От устните й се откъсна стон, бедрата й се вдигнаха нагоре, после последваха бавния му ритъм. Което, естествено, едва не го накара да изригне. За да запази контрол, той изви бедра, така че възбудата му да бъде уловена като в капан между корема му и матрака.

— Бъч, искам… нещо… аз…

— Скъпа, някога…

О, по дяволите, разбира се, че никога не се беше задоволявала сама. Та тя беше изумена дори от усещането при докосването на гърдите си.

— Какво?

— Нищо.

Бъч остави сърцевината й и прокара пръсти по сатененото бельо.

— Аз ще се погрижа за теб. Имай ми доверие, Мариса.

Той впи устни в нейните и я целува, докато тя се понесе на вълните на екстаза. После пъхна ръка под сатена, покриващ сърцевината й.

И изруга задъхано, молейки се Мариса да е прекалено замаяна, за да го чуе.

Тя опита да се отдръпне.

— Какво не е наред с мен?

— Спокойно, спокойно.

Той я задържа, като затисна краката й с бедро… и се уплаши, че е получил оргазъм — толкова мощно беше усещането, което го разтърси.

— Всичко е наред. Просто… ти си… о, господи, ти си съвсем гладка тук долу.

Бъч раздвижи ръка и пръстите му потънаха в гънките й. Мили боже, толкова беше гладка! Копринена. Гореща.

Почти се беше изгубил в кадифената й плът, когато усети объркването й.

— Нямаш нито едно косъмче там долу — обясни той.

— Това лошо ли е?

Бъч се разсмя.

— Красиво е. Ужасно вълнуващо за мен.

Вълнуващо? По-скоро секващо дъха. Единственото, което искаше, беше да се пъхне под полата й и да я вкуси, да я почувства, но този миг определено беше още много далеч.

Освен това, въпреки че се чувстваше като неандерталец, мисълта, че е първият мъж, сложил ръка там долу, беше невероятно възбуждаща.

— Харесва ли ти така? — попита той, засилвайки малко темпото.

— Господи… Бъч!

Мощна вълна разтърси тялото на Мариса и го повдигна от леглото. Шията й се изви в изящна дъга и прикова погледа на Бъч. Изведнъж той почувства странен порив — искаше да я ухапе. Устата му се отвори, сякаш се канеше да направи точно това.

Той изруга и пропъди необикновения импулс.

— Бъч… боли ме.

— Знам, скъпа. Ще се погрижа за това.

Той продължи да целува гърдите й и засили ритмичната милувка на пръстите си, като внимаваше да стои от външната страна, да не би някоя по-силна конвулсия да я запрати на пода.

Оказа се, че трябва да се тревожи повече за себе си. Триенето и усещането на меката й плът, както и уханието й, изпълващо ноздрите му, се оказа твърде много за него и той внезапно си даде сметка, че бедрата му се движат в синхрон с ръката му и ерекцията му се търка в матрака. Когато главата му падна между гърдите й, защото нямаше сили да я държи изправена, Бъч разбра, че трябва да спре масажа, който сам правеше на пениса си. Трябваше да отдаде цялото си внимание на Мариса.

Той вдигна поглед към лицето й. В широко отворените й очи проблясваше страх. Беше на ръба и това я плашеше.

— Всичко е наред, скъпа, всичко е наред — прошепна той, докато ръката му продължаваше работата си между бедрата й.

— Какво се случва с мен?

Той допря устни до ухото й.

— Всеки момент ще свършиш. Отпусни се и се отдай на усещането. Аз съм до теб, няма да те оставя. Просто се дръж за мен.

Пръстите й се вкопчиха в ръцете му и когато ноктите й го одраха до кръв, той се усмихна. Всичко беше така съвършено. Тазът й рязко подскочи нагоре.

— Бъч…

— Точно така. Искам да свършиш. За мен.

— Не мога… не мога…

Тя поклати глава, уловена като в капан между онова, което тялото й жадуваше, и онова, с което мозъкът й не знаеше как да се справи. Ако той не стореше нещо много бързо, възбудата на Мариса щеше да пресъхне.

Без дори да се замисли, без сам да знае как това би могло да й помогне, Бъч зарови лице в шията й и я ухапа. Това се оказа напълно достатъчно. Мариса извика името му, тазът й се вдигна нагоре, мощни спазми разтърсиха тялото й и плъзнаха по гръбнака й. С огромна радост, Бъч остана до нея, докато пулсациите на оргазма постепенно утихваха, като й говореше през цялото време, макар че само Господ знаеше какво й казва.

Когато тялото й се отпусна на леглото, той вдигна глава от врата й. Между полуотворените й устни зърна връхчетата на вампирските й зъби и внезапно усети как го обзема желание, на което не можеше да устои. Той проникна с език в устата й и близна острите връхчета, наслаждавайки се на допира им върху плътта си. Искаше да ги почувства върху кожата си… искаше тя да пие от него, да напълни стомаха си с неговата кръв, да живее от нея.

Насили се да спре и изведнъж се почувства ужасно празен. Беше омаломощен от незадоволени нужди, не всички от които бяха сексуални. Искаше от нея… неща, които и сам не разбираше.

Очите й се отвориха.

— Не знаех, че… усещането ще бъде такова.

— Хареса ли ти?

Усмивката, която се разля по лицето й, беше достатъчна, за да го накара да забрави и собственото си име.

— О, да.

Той я целуна нежно, после оправи полите на роклята й и закопча копчетата на корсажа й, сякаш опаковаше невероятния дар на тялото й. После й помогна да се намести в сгъвката на ръката му и се отпусна до нея. Тя бързо потъваше в сън и за него беше неописуемо удоволствие да я гледа как заспива. Струваше му се най-естественото нещо на света, да стои буден до нея и да бди над съня й.

Макар че, по някаква неизвестна причина, му се искаше да е въоръжен.

— Не мога да си държа очите отворени — промълви тя.

— Не се и опитвай.

Бъч я погали по косата и макар да знаеше, че след десетина минути топките щяха да го болят както никога преди, почувства, че всичко в неговия свят е наред.

„Бъч О’Нийл, помисли си той, най-сетне откри своята жена.“