Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Безизходица (25)

23.

Къщата на семейство Скинър се намираше на Индипендънс Авеню, на осемстотин метра на запад от магистралата „Хенри Хъдсън“, недалеч от Уейв Хил. Оттам се разкриваше прекрасна гледка към река Хъдсън, която тихо лъкатушеше покрай обраслата с бръшлян къща в стил Тюдор.

Въздухът тук бе чудесен и свеж, а цялата обстановка — уютно провинциална. Още щом излязох от колата, си помислих колко е хубаво да имаш заден двор. Представих си какво спокойствие и тишина ще ме обкръжават, като седна на огряната от слънцето трева да изпия едно добре изстудено питие. Можех още да си фантазирам, но ако исках да имам гледка към река и свеж провинциален въздух сред потискащата теснотия в Ню Йорк, трябваше да платя осемцифрена сума.

Видяхме се с Рамирес и Шулц на извитата като подкова алея за автомобили, насипана с дребен чакъл.

— Към десет часа снощи Челси Скинър се измъкнала от дома си с две приятелки, за да отиде на купон в центъра на града — съобщи ни Рамирес, като четеше от бележника си. — Приятелките й казаха, че я оставили с една спортна кола тук, на ъгъла на Западна двеста петдесет и четвърта улица, някъде към два и половина през нощта. Не искали да я оставят точно пред къщата, за да не събудят родителите й. На сутринта, малко преди шест, майка й намерила чантата на Челси, заедно с мобилния й телефон, захвърлена на алеята за автомобили. Вероятно похитителят я е причакал тук. Но никой не е забелязал нито кола, нито човешко присъствие. Съседите не са чули нищо.

— Вече проверихме досиетата на всички от семейство Скинър — добави Шулц. — Родителите й са чисти, само Челси има глоба за пиене в метрото, съставена преди около година. Очевидно не е била много кротка.

Докато наближавахме портала, преброих четири луксозни коли, паркирани на алеята пред къщата на Скинър. Един висок изнервен мъж с раиран костюм отвори вратата точно преди да натиснем звънеца.

— Е, узнахте ли нещо? — попита ме той, като видя значката ми. — Открихте ли Челси? Искам отговори.

— Вие ли сте Харолд Скинър? — попитах.

— Не, не съм. Господин Скинър не е на себе си от мъка заради отвличането на дъщеря си.

Зад него се появи закръглена жена на средна възраст.

— Марк — каза тя на мъжа, — ти си мой брат и аз много те обичам, но ще ми направиш ли услуга? Моля те да млъкнеш, макар и само за секунда… Аз съм Рейчъл Скинър — рече тя, като ми стисна ръката. — Влезте, моля.

В дневната, сред мъртвешка тишина, седяха около дузина близки от многобройното семейство на Челси, всички със зачервени очи. Изглеждаха потресени, като опечалени на бдение. Тази сутрин още една сплотена фамилия бе покосена от мъка и болка.

— Господин Скинър тук ли е? — попитах. — Трябва да поговорим и с него.

— Съжалявам — извини се жена му, — но той сега си почива. Всъщност е под въздействието на успокоителните. Семейният лекар си тръгна само няколко минути преди вас, детектив. Чух, че другото момче, което било отвлечено, било намерено с кръст от пепел на челото. Това е някакъв католически ритуал, нали? Ние сме евреи. Какво означава тази пепел?

Откъде бе научила това?, замислих се аз. Старателно криехме тази подробност от медиите. Трябва да го е издал някой от екипа за спешно реагиране. Бях готов да се обзаложа, че е била заместник-кметицата Джорджина Хотинджър. Дотук със старанията да не допуснем изтичане на поверителна информация.

— Това е знак за желанието на католиците да се покаят за греховете си — обясних й аз. — Освен въздържането от дребни прегрешения като пушене, пиене и ядене на месо в петък, това е начин символично да се споделя саможертвата на Христос по време на Великите пости.

— Разбрах. Този… похитителят католик ли е?

— Не знаем кой е той — признах честно пред измъчената жена. — Не знаем дори дали Челси е била отвлечена. Нека не допускаме най-лошото, мадам. И да се справяме с трудностите една по една.