Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross [= Alex Cross], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14гласа)

Информация

Сканиране
Dave(2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy(2013 г.)

Издание:

Джеймс Патерсън. Крос

Американска, второ издание

Превод: Диана Янакиева Кутева

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 17

ИК „Хермес“ — Пловдив, 2012 г.

ISBN: 978-954-26-0630-7

История

  1. —Добавяне

66.

Натискаше педала на газта докрай. Животът на момчетата му зависеше от това. Маджоне беше от този тип страхливци, които не биха се замислили да избият цялото му семейство. После се прицели през прозореца. Не биваше да пропуска. Убиецът спринтираше през вътрешното игрище. Съливан предположи, че като по-млад е бил приличен спортист. При това не е било много отдавна.

Майкъл-младши наблюдаваше всичко изпод навеса. Хлапето притежаваше самообладание, но в момента това едва ли му помагаше.

— Залегни! — изкрещя му Съливан. — Майкъл, залегни!

Убиецът осъзна, че Съливан наближава зад него. И спря, за да стреля.

Грешка.

Навярно фатална.

Очите му се разшириха, когато предната решетка на джипа закачи якето му и го понесе със скорост от осемдесет километра в час. Колата не намали и когато го размаза върху металната ограда.

— Добре ли сте, момчета? — извика Съливан, без да отделя поглед от убиеца. Той не помръдваше, сякаш бе залепен за оградата.

— Добре сме — с треперещ глас отвърна Майкъл-младши, макар да не бе изгубил самообладание.

Съливан слезе от джипа. Тъпакът висеше между бронята на автомобила и оградата, притиснат като в метален сандвич. Главата му бе клюмнала встрани. Гледаше само с едното си око, полузатворено от кръвта.

Съливан отиде и вдигна от земята разцепената си бухалка.

Завъртя я и замахна един път, два пъти, отново и отново, крещейки след всеки удар:

Никога… не закачайте… моето… семейство! Никога! Никога! Никога!

Последният замах пропусна мишената си. Смачканият капак на джипа приличаше на кървав кратер. Но гледката го отрезви и му напомни къде се намира.

Съливан се качи в колата и пое на заден към мястото, откъдето момчетата наблюдаваха сцената като зомбирани. Когато се качиха в джипа до баща си, никой от синовете му не заговори, но и никой не се разплака.

— Вече всичко е наред — увери ги той. — Всичко свърши. Аз ще се погрижа за останалото. Чухте ли ме? Обещавам. Кълна се в очите на мъртвата си майка!

И щеше да удържи на клетвата си. Те бяха посегнали на Касапина и семейството му, сега той щеше да им го върне.

На мафията.

На Джон Маджоне.