Джеймс Патерсън
Крос (38)

36.

В последно време Джон Сампсън бе звездата на вашингтонската полиция. След като Алекс напусна отдел „Убийства“ и постъпи във ФБР, авторитетът на Сампсън нарасна, макар че и преди беше на ниво, и преди го уважаваха, при това съвсем основателно. Любопитното беше, че не му пукаше за това. Всеобщото одобрение никога не бе означавало нищо за Големия човек. Може би имаше значение само оценката на Алекс, но дори и нея Сампсън приемаше неангажирано.

Последният му случай беше истинско предизвикателство. Може би защото мразеше слабия актьор, когото се опитваше да свали от сцената. Въпросният боклук, Джино Лоената топка Джамети, притежаваше стриптийз барове и салони за масаж доста на юг, чак до Форт Лодърдейл и Маями. Страничната му дейност беше да доставя на разните перверзници съвсем млади момичета, понякога малолетни. Самият Джамети беше обсебен от така наречения комплекс „Лолита“.

— Капо — промърмори Сампсън, докато караше нагоре по улицата, на която живееше Джамети. Беше в тузарския квартал „Калорама“ във Вашингтон.

Въпросният термин означаваше capitano, капитан на мафията. Джино Джамети от години имаше огромни доходи. Той беше един от първите мафиоти, които се досетиха, че могат да се направят много пари от вноса на момичета от бившия съветски лагер, особено от Русия, Полша и Чехословакия. Това беше неговата специалност и тъкмо заради това Сампсън го бе погнал.

Съжаляваше единствено че Алекс няма да е с него по време на ареста. Очертаваше се страхотно забавление.

Минаваше полунощ, когато Сампсън спря пред къщата на Джамети. Мафиотът не живееше прекалено екстравагантно, но явно не му липсваше нищо. Мафията се грижеше за своите.

Сампсън погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза коли, паркирани до тротоара директно зад него.

— Добър вечер, господа — заговори той в микрофона, закрепен за яката на ризата му. — Струва ми се, че се очертава чудесна вечер. Хайде да събудим Лоената топка!