Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (7)

Глава 7

Каролин Кавалиер размаха старомодното медно звънче, оставено върху бюрото й, и двама млади мъже, елегантни в белите си къси панталони и ризите с поло яки, дойдоха да вземат багажа им. Всички им подадоха ключовете за автомобилите си, с изключение на Нейт, който отиде сам да свали пътническия си сак от „Дукати“-то.

„Типичният мъж“, помисли си Съни, докато го гледаше. Всичко, от което имаше нужда за един месец, бе в този стар черен сак. Разбира се, нейните собствени два сака бяха така натъпкани, че заплашваха да се пръснат, докато багажът на Мак също се състоеше само от една чанта, в която вещите му бяха нахвърляни набързо и която, Съни знаеше, съдържаше единствено тениски и къси панталони. Нямаше за какво да се тревожи обаче, тъй като Сен Тропе бе курорт, известен с магазините си. Тя нямаше търпение да го облече така, че да му придаде привлекателността на очарованието на жителите на Южна Франция.

Двамата Башфорд имаха дузина чанти, а Белинда, изненадващо, само два големи куфара „Вютон“.

— Тръгнах толкова набързо, че само за това имах време — каза тя.

Странната Сара Стрейндж пък имаше само един малък куфар на колелца марка „Самсонит“, което караше Съни да се пита как би оцеляла по време на пътешествието с кораб и седмицата ваканция след това. Само обувките на Съни заемаха толкова място.

Момчетата пиколо, които носеха имената Марко и Жул, ги поведоха по широкото дървено стълбище, а кучетата тичаха в тръс зад тях, като за първи път не се джавкаха.

Съни и Мак бяха въведени в просторна ъглова стая с френски врати, водещи към тераса, от която се разкриваше невероятно красива гледка към морето. Стаята бе едновременно обикновена и очарователна — двойно легло с бели ленени чаршафи, тоалетка от борово дърво, два стола, малка масичка и памучни рогозки на райета върху дървения под. Пиколото отвори капаците, нежният бриз нахлу вътре и раздвижи тънките жълти завеси. Съни се усмихна на Мак.

— Хайде да забравим „Вилата на Виолет“. Обзалагам се, че тук има страхотна вана.

И, разбира се, имаше. Ъглова и от пластмаса, но достатъчно голяма за двама. В банята имаше още отделен душ и две мивки.

Вече в добро настроение, Съни сграбчи Мак и затанцува валс с него.

— Рай — пееше тя. — Аз съм в рая, толкова съм щастлива, че едва мога да говоря…

Тесоро започна да лае от ревност и да върви по петите на Мак, който още по-силно притисна Съни в прегръдките си. Пиколото се покашля дискретно и с това ги върна към реалността.

— Merci bien, Jules! — извика Съни с тази нова и секси френска интонация, а Мак му даде щедър бакшиш. После вратата се затвори и те останаха сами.

Кучетата бяха първата им грижа. Съни извади от багажа купичките им, напълни ги с храна и вода, постави едната на терасата за Пират, а другата — близо до вратата на спалнята за Тесоро, като по този начин остави между тях възможно най-голямо разстояние. Кучетата пиеха жадно. После тя сложи Пират на стол вън на терасата, а Тесоро — върху леглото, а двамата с Мак влязоха в банята, прегърнали се през кръста.

Мак затвори плътно вратата, след което пусна водата във ваната. Съни гребна шепа от красивите розови кристали от купата до ваната. Около тях се образуваха облаци ароматна пяна, двамата захвърлиха дрехите си и започнаха бавно да се целуват.

Съни пристъпи във ваната и се потопи в мехурчетата с отметната назад глава, дългата й коса заплава около раменете й. Не за първи път приличаше на русалка, но тази версия определено бе подобрение. Мак се почувства дори още по-добре, когато се потопи във водата до нея.

Тя го погледна изпод полуспуснатите си клепачи.

— Знам много добри игрички за под душа — прошепна, — обаче нямам такъв богат опит във ваната.

— По-добре ме остави аз да се погрижа за нещата. — Той я придърпа към себе си. Но изгуби равновесие и двамата се подхлъзнаха, разплискаха водата и накрая потънаха под повърхността.

Съни първа подаде глава отгоре, задъхваща се за въздух и търкаща усилено очи.

— Толкова по въпроса за известния секси частен детектив. — Тя се засмя. — Мечтата на всяка жена в Малибу. Мъжът, който се грижи за всичко. Мъжът, който може всичко. Освен да целуне момиче в хлъзгава вана.

— Ела тук. — Мак отново я сграбчи и прокара длани по познатите извивки на тялото й. Този път нямаха проблеми да се открият един друг сред ароматните мехурчета.

— Да започнем оттам, където спряхме — каза Мак със спомена за нощта преди тръгването на Съни за Париж, когато не успяха да се любят заради враждебно настроената Тесоро.

— Да — отвърна тя, останала без дъх. — Веднага, Мак. Сега. — Изведнъж, тя вече не беше уморена, дланите й бяха навсякъде по тялото му, галеха мускулестите му задни части, които изглеждаха така привлекателни в тесни дънки. Смееха се, когато отново се подхлъзнаха и се хванаха, щастливи, един за друг. Да правиш любов във вана, пълна с вода, се оказа по-трудно, отколкото мислеха. Обаче успяха някак си.

И дори не чуха жалостивия вой, който долиташе откъм спалнята.