Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (54)

Глава 54

Папарак, въоръжен с камера, се спусна към Белинда. Тя изпищя. Засвяткаха светкавици. Лев скочи върху папарака, запрати камерата му на пода, хвана го за врата и започна да го влачи настрани.

След това сграбчи Белинда за ръката, извика на останалите да го следват и ги изведе на паркинга за по-малко от минута.

— Но, Лев…! — извика Съни, като дърпаше Сара след себе си, докато тичаха към колите. — Лев, това е той. Видях Джоел Крендлер… Лев…

Бодигардът наблъска Белинда на задната седалка на „Ланчия“-та, тръшна вратата и каза нещо на шофьора, който потегли незабавно. Лев огледа района. Съни дочу възклицанието, излязло от устата на Сара, която бе видяла пистолета в ръката му.

— О, мили боже! О, Господи, Лев има оръжие! — каза със задавен глас. — А и къде отиде Белинда с онзи непознат?

— Лев, моля те! — продължаваше да го умолява Съни.

Най-после той обърна глава и я изгледа.

— Съжалявам — каза и се усмихна студено. — Трябваше да се погрижа за човека, когото защитавам. Такава ми е работата. Вече всичко е чисто.

Ококорила широко очи, Сара гледаше как той прибира пистолета в кобур под мишницата си. Зъбите й тракаха от страх. Изведнъж, привлекателният Лев с топлата усмивка се бе превърнал в напълно различен мъж. Непознат за нея.

— О, мили боже! — каза отново, изпаднала в паника. — Онзи папарак може би беше убиец…

Съни знаеше, че е прекалено късно да заловят Крендлер. Ако бе той, в което сега започваше да се съмнява. Осведоми Лев какво бе видяла.

— Крендлер е претърпял злополука преди години, в резултат на която е инвалид. Как е възможно да е бил той? И да крачи така уверено на летището в Ница?

— Хайде да разберем — каза Лев и се свърза с Мак по телефона.

Първо му разказа за случката с папарака и добави:

— Един от хората ми се занимава с въпроса. Възможно е да е легитимен репортер, но е възможно и да е измамник. Скоро ще разберем. Аз съм по-склонен да се съмнявам. Да натиснеш спусъка, е също толкова лесно, колкото и бутона за снимка. Освен това папараците не са толерирани в тази страна и аз не съм първият, който е смачкал камера. Знам, че ще ми се размине, а и трябваше да се погрижа за безопасността на Белинда.

— Както и да не би във вестника да се появи нейна снимка — съгласи се Мак.

Лев подаде телефона на Съни и тя предаде на Мак какво бе видяла.

— Крендлер може спокойно да се движи — увери го тя. — Приличаше ми на възкръснал мъртвец.

— Самолетът му е в Тулон — каза Мак. — Би могъл съвсем лесно да се озове в Ница.

— Мак?

— Да?

— Водеше сиво-кафява хрътка на верижка.

Лев я потупа по рамото.

— Трябва да изчезваме от тук.

Съни кимна. Сара вече бе на задната седалка и трепереше от нерви. Съни седна зад кормилото и Лев затвори вратата.

— Ще говорим по-късно — каза през прозореца. — А междувременно ще изпратя хората си по петите на Крендлер.

Съни потегли и с изненада откри, че трепери. Никога преди не бе виждала Лев в действие и я впечатлиха бързината и опитността, с които бе овладял положението. Кой знае — може би дори бе спасил живота на Белинда. Със сигурност бе по-спокойна, когато той бе наблизо. Нямаше търпение да се върне при Мак и да му разкаже за случилото се. Възможно ли бе наистина да е видяла Джоел Крендлер? Всичко се бе разиграло така бързо, че вече не бе сигурна. Все пак, възможно бе да е видяла човек, който много да прилича на него.

Но пък, от друга страна, съществуваше и хрътката, която бе точно като бронзовата статуя пред мраморната камина на Крендлер. Ето, това вече бе факт.