Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (45)

Глава 45

Разрошени от вятъра, но с доволни лица, те бяха посрещнати с „добре дошли“ в „Библос“, като че ли бяха извънземни и техни гости за нощта. Бяха свидетели на такова отношение и преди — то бе свойствено за заведението. Красивите и ексцентрични хора бяха винаги посрещани добре. Те придаваха класа и привличаха клиенти. Не че имаха нужда от такива тази нощ. Заведението бе пълно. Все пак, приготвиха маса и за тях — застлаха я с покривка, подредиха столове около нея, в средата сложиха ваза с цветя и свещи, донесоха чаши, менюта и минерална вода. Питиетата бяха поръчани веднага.

След десет минути вече си почиваха до синия басейн, бризът пееше в листата на палмовите дървета, а те отпиваха от виното си и се заглеждаха в знаменитостите или, както ги наричаха в Сен Тропе, на холивудските жители.

Погледът на Мак обаче търсеше нещо друго. Видя Лев, застанал при бара. Това го накара да се почувства малко по-добре. Въпреки това бе нервен и му се искаше да не се бе захващал с тази работа. Обаче Белинда беше весела и забавна, караше ги да се смеят, потупа Валенти по коляното, а после — и Били, флиртуваше през масата с Нейт и хвърляше заговорнически погледи на Съни и Сара, готова да ги включи в малката си игра. Защото Мак вярваше, че става въпрос точно за игра. Не смяташе, че Белинда е сериозно привлечена от Валенти. Мислеше, че у нея има много повече, отколкото им позволява да видят. Вярваше, че и Били бе видял тази нейна друга страна или пък я бе усетил и затова не харесва Валенти. Не мислеше, че този човек я заслужава.

Мак също не харесваше Валенти. Той го правеше неспокоен. Знаеше, че е излъгал за Каролин, и се питаше дали не е излъгал и за картината на Пикасо. Историята за онзи Рембранд във фалшификациите звучеше достатъчно правдоподобно, обаче Мак я бе чувал някъде другаде и преди. Преди години всъщност. Отпиваше от бялото вино „Монтраше“ и не откъсваше поглед от Белинда.

Съни забеляза, че Мак е неспокоен. Искаше й се нещата да не се бяха развили така. Беше й трудно да повярва, че Белинда се намира в истинска опасност тук, сред това веселие и изискана атмосфера, където тя самата се забавляваше страхотно. „Библос“ омагьосваше. Беше като сцена от холивудски филм, издържана в пастелни цветове: палми, тюркоазен басейн, знаменитости и екзотично облечени жени. Странно, но тя не се чувстваше не на място в късите си панталони и тениска на райета — все пак, това тук бе Южна Франция и тя току-що бе слязла от борда на яхта. Вятърът бе разрошил косата й, и кожата на носа й бе зачервена, но тя не даваше и пет пари.

Стисна Мак за коляното под прикритието на покривката и прошепна:

— Всичко е наред, бейб, Лев е тук.

Той кимна.

— Съжалявам, не исках да те лишавам от вниманието си. — Обърна се към нея, неговата любима от латиноамерикански произход със златиста кожа, любовта на живота му. От все сърце искаше да са сами, както бяха планирали. — Как, по дяволите, се забъркахме във всичко това? — запита.

Съни поклати глава.

— Можем само да се наслаждаваме на мига. — Разгледа менюто. — Ще взема gigotin de lotte cloute aux anchois.

Мак я гледаше втренчено, изненадан.

— Какво е това?

— Нямам представа, но звучи фантастично.

Съни запита какво си е избрала малката Лорийн, която седеше срещу нея.

— Спагети със сос „Болонез“ — отговори срамежливо момичето.

— Любимото ти ястие. — Белинда си спомни, че бе избрала същото и в хотела.

— Майка й непрекъснато й го приготвяше — каза Били. — Да, спагети със сос „Болонез“.

Усмихна се и се опита да приглади разрошената от вятъра коса на малката Лорийн, но тя се отдръпна.

Белинда скочи бързо на крака.

— Хайде, момичета — каза и затанцува около масата. — Да вземем малката Лорийн и да приведем в ред външния си вид.

Хвана момиченцето за ръка и започна да се провира между масите, следвана от любопитните погледи на другите клиенти, озадачени от рокличката от тюл и босите нозе на малката Лорийн и възхитени от пищните форми и дългите крака на Белинда и Съни, зад които вървеше поруменялата от смущение Сара.

Минаха край бара и Сара видя Лев.

— О! — възкликна и се изчерви още повече. Лев бе неустоимо привлекателен в тъмносинята си риза и дънките, загорял и строен. Мъжете, които срещаше в Канзас, не изглеждаха така. Лев бе най-привлекателният мъж, когото бе виждала, а това включваше и Мак, и Джани Валенти, който бе типичното „европейско блюдо“, ако човек харесва такива неща, а на Белинда очевидно й допадаше.

Вдигна ръка за поздрав, но, за нейна изненада, Лев й обърна гръб. Игнорира я напълно. Бузите на Сара отново пламнаха.

Влязоха в тоалетните и Белинда каза:

— Видяхте ли Лев Оренщайн да седи там с вид на Буда с плешивата си глава и тъмните си очила?

— Аз мисля, че изглежда страхотно — изтърси Сара, преди да е успяла да се сдържи.

Съни и Белинда я изгледаха втренчено и тя отново се изчерви.

— Но той не ми обърна никакво внимание.

— Разбира се, че ще постъпи така — отвърна Съни мило, като видя, че Сара се е почувствала пренебрегната. — Лев е на работа. Не иска да привлича вниманието върху себе си. Също така, не бива да го виждат да говори с нас. Лев е бодигардът на Белинда.

Белинда бе извадила гребен от малката чанта от змийска кожа на „Диор“, преметната през рамото й, и нежно вчесваше оплетената коса на малката Лорийн. Детето затвори очи и наклони глава назад, блажено отпуснато поне за миг.

— Знаеш ли, Лорийн, имаш хубава коса — отбеляза Белинда. — Някога бях фризьорка, така че знам доста за тези неща. Трябва само да я подстрижеш добре. Да се подреже по краищата, за да придобие обем и да пада красиво като тази на Сара.

Лорийн отвори очи и огледа внимателно косата на Сара.

— Моята никога няма да е толкова хубава.

— Можеш да се обзаложиш, че ще бъде, когато приключа с нея. — Белинда погледна Съни. — Имаш ли и друга гумена ластичка?

— Разбира се. — Съни затършува из чантата си и подаде ластичката на Белинда, която приглади косата на Лорийн назад и я завърза на конска опашка.

— Ето, виж колко си красива. — Обърна Лорийн към огледалото.

Момичето погледна образа си и на лицето му се изписа изненада. Обикновено косата й висеше, разбъркана, около лицето й. Никой никога не й правеше забележка за това и тя не виждаше причина да направи нещо с нея. Обаче сега лицето й наистина изглеждаше различно.

— Сега вече наистина приличаш на балерина — каза Съни и Лорийн й хвърли поглед, изпълнен с благодарност.

След това те всички измиха ръцете си и подредиха косите си и се върнаха на масата.

Този път Сара дори не погледна към Лев, макар че всеки неин косъм настръхна, като мина бързо покрай него. След това обаче му хвърли поглед крадешком. Той стоеше с гръб към бара, подпрян на лакът, наполовина скрит в сянката. Съмняваше се, че въобще я е забелязал.

Заеха отново местата си около масата. Оказа се, че поръчаното от Съни блюдо е риба морски дявол, в която са забодени аншоа, които вече се бяха наполовина разтопили. Това бе най-вкусното, което някога бе опитвала. Е, поне откакто се бе нахранила предната вечер. От друга страна, винаги съществуваше и утрешният ден. Искаше й се да не бе такава голяма почитателка на вкусната храна. Излишните килограми винаги я бяха притеснявали… О, можеха да вървят по дяволите сега, когато бе във ваканция с Мак. А дали бе така? Мак не бе ли зает повече с Белинда, отколкото с нея? Всички прекарваха добре, включително Валенти, който не отделяше нито за миг очи от Белинда, което означаваше, че не хапва почти нищо, докато Белинда унищожаваше не само собствената си порция, но и неговата, както и тази на Били. Всъщност Били бе единственият, който не се забавляваше. За първи път не се усмихваше.

А Сара грешеше. Лев забелязваше всичко и всички. Стрелките на часовника му се приближиха към 23:30, а после и към полунощ. Дойдоха още хора… Сен Тропе бе град на нощния живот…

Петнайсет минути след полунощ те пресякоха улицата и влязоха в „Пещерата на Рой“. Всички, с изключение на Били и Лорийн, която и без друго бе прекалено малка, за да я допуснат. Тя имаше много доволен вид, когато Били й каза, че ще вземат такси и ще се приберат в хотела. Беше късно, но тя се надяваше Бертран да я чака. И тъй като Лев бе тук, нямаше как да ги залови. Тази нощ двамата с Бертран щяха да приведат плана си в действие. Били им махна за довиждане и двамата тръгнаха.