Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (39)

Глава 39

Мак и Съни се наслаждаваха на вечерята си, без да бързат. Бяха се настанили в „Ле Грил“ — ресторанта точно под покрива, който се плъзгаше встрани и откриваше обсипаното със звезди небе. На високите прозорци имаше копринени завеси, завързани с панделки отстрани, за да се вижда пристанището от едната страна, а от другата — казиното с куличките. Помещението бе голямо, но тихо и изискано, обслужването — безупречно, а храната — превъзходна.

Един от специалитетите на заведението бе известното говеждо „Кароле“, но, естествено, Мак си поръча своята „специална“ пържола и френски, пържени в гъша мас, картофи, за които по-късно се кълнеше, че били най-вкусното нещо на света, а Съни взе калкан със салата. Блюдото й изглеждаше така просто и обикновено, че се питаше как е възможно да е толкова вкусно.

Загледа се през прозореца към блещукащата панорама, после вдигна поглед към звездите.

— Кажи ми защо това тук ми се струва на милиони мили далеч от рибарската колиба на „Пасифик Коуст Хайуей“, където сядаме край надрасканите дървени маси на верандата, до която водят две-три дървени стъпала или пък гледаме океана, скрити зад найлонова завеса, за която се предполага, че трябва да ни пази от вятъра?

— Всяко място има своя чар — отвърна Мак. Много обичаше онази рибарска колиба. После каза: — Изглеждаш прекрасно тази вечер.

Съни се усмихна.

— Ерик Клептън. Написал е тази песен за съпругата си.

Мак каза:

— Може би не мога да пиша песни като Клептън, но поне мога да го цитирам. — Усмихна й се. Бе така силно влюбен в нея, както и във външния й вид тази вечер, и искаше очите му да й го кажат.

Бяха отишли да купят някои неща следобеда — не кой знае какво, само нещо, с което Съни да замени розовата рокля с щампи на палмови дървета. Сега бе облечена в елегантна рокля с кръгло деколте и голи рамене. Нежният шифон падаше, деликатно набран, талията й бе подчертана от тесен колан от черен сатен. Отзад роклята бе отворена от врата до кръста, закопчана само с три малки кристални копченца, които приличаха на капчици роса. В добавка беше обула високи сандали от черен велур „Манолос“, а на ушите си носеше диамантени обеци. Семпло. Перфектно.

Мак каза:

— Струва си да оглеждаме магазините, знаеш ли?

Тя му хвърли изпод мигли поглед, който засили страстта му.

— Благодаря.

Погледите им се срещнаха. Мак каза:

— Сега не знам дали искам десерт.

Съни се усмихна.

— Много лошо, защото аз имам намерение да изям всичко, което поставят пред мен.

Така и направи. Двамата изпиха още по чаша от първокачественото бяло вино от местността Грав, южно от Бордо, което им бе избрано измежду шестстотинте хиляди бутилки в избата, издълбана в скалата под хотела.

След това пиха еспресо, с което хапнаха превъзходните petites gourmandises — миниатюрни сладки хапки, които само ги караха да искат още. Обаче очите на Съни бяха замислени, тя като че ли бе далеч от него.

— Виолет се е върнала — предположи Мак.

— Чувствам се така, сякаш я познавам — призна тя. — Утре ще проведа още няколко разследвания. Ще се опитам да науча какво се е разиграло в Париж.

— Не и тази вечер обаче. Моля те, нека не се занимаваме повече с Виолет.

— Обещавам. — Усмивката й потвърди думите й.

Сбогуваха се със сервитьорите, които се бяха грижили така добре за тях, благодариха на управителя и уловени за ръка, пресякоха площада, за да влязат в казиното — този позлатен палат на удоволствията. Тръгнаха към тънещите в плюш частни салони, където залозите на рулетка и блекджек бяха по-високи и нямаше шум, който да разсейва сериозните играчи.

Мак стоеше зад Съни, докато тя губеше пари на рулетка, и оглеждаше помещението, както правеше обикновено. Вниманието му бе привлечено от жена в съседния салон. Тя беше с гръб към тях, но имаше нещо познато в нея. Беше облечена в къса синя копринена рокля, а русата коса й падаше, гладка и права, чак до кръста. Видът й беше скъп, а тя със сигурност не бе дискретна — Мак чуваше високия й смях от мястото си. Тя играеше на зарове и очевидно залагаше големи суми, защото около нея се бе събрала тълпа, която й се възхищаваше.

Мак наблюдаваше как Съни продължава да губи, но не изпускаше от поглед и жената. Знаеше, че я познава отнякъде. После видя Джани Валенти да прекосява залата и да я потупва по рамото. Тя обърна глава и му се усмихна широко.

— Господи! — възкликна Мак изненадан.

Съни му хвърли възмутен поглед през рамо.

— Не съм изгубила толкова много.

— Онзи там е Джани Валенти — каза Мак и й посочи с глава накъде да гледа.

И Съни насочи очи нататък.

— О! Богатият собственик на яхта от хотела.

— И познай кой е с него.

Съни отново погледна и изправи гръб.

— Нашето момиче. Каролин Кавалиер.

— Да, нашата сладка рецепционистка.

— Изглежда зашеметяващо. И скъпо. — Погледна по-внимателно. — Кой да знае, че има такава великолепна коса, след като, винаги е прибрана в кок, когато е на работа. И носи диаманти.

— Или е наследила пари или някой се грижи много добре за нея.

Съни си спомни пръстена със смарагда и чантата „Шанел“. И видя, че роклята, с която е сега Каролин, е висша мода, а златистите й сандали имат червени подметки, които веднага издаваха Кристиян Лубутен.

Съни каза:

— Обзалагам се, че е нашият мистър Валенти. — Спомни си как Каролин го бе последвала в трапезарията с лъчезарна усмивка. Сви рамене. — И защо не? Тя е млада, привлекателна. Ако бях мъж, вероятно щях да искам да излизам с нея. Виж само как изглежда.

— Проблемът е, че никога преди не сме я виждали да изглежда така. И ако Валенти изпитва такива чувства към нея, че да й осигурява стил, към който тя с радост ще привикне, защо продължава да работи на рецепцията в малкия семеен хотел?

Съни нададе стон.

— Мак, о, Мак! Не ми причинявай това, моля те. Моля те… Нека не измисляме още една загадка, която трябва да разрешим.

— Не аз създавам загадките. Те просто се случват обикновено защото нещо става скрито от очите на хората.

Съни заложи последните си чипове на черно. Загледа как топчето се върти и спира на червено.

— Виждаш ли, разсейваш ме — оплака се, хвана го под ръката и го отведе далеч от масата.

— Губеше и преди да подхвана разговор с теб.

Обаче Съни наблюдаваше Валенти и Каролин. Бяха се отдалечили от масата, където се играеха зарове, и пиеха мартини. Бяха свели глави и Валенти говореше тихо нещо на Каролин, приближил устни плътно до ухото й, като че ли не искаше никой друг да чуе думите му. Каролин отметна дългата си руса коса и го погледна право в очите. Гневният й поглед бе всичко, което тя имаше да му каже.

— Какво мислиш? — запита Мак. — Да отидем ли да ги поздравим?

— Не, дори животът ни да зависи от това. Това, което виждам, ми прилича на кавга между любовници. Може би е добре, че е запазила работата си, все пак.

Мак се засмя, а Съни го дръпна встрани.

— Къде отиваме? — запита той и изхвърли Каролин Кавалиер от мислите си.

— В леглото, любими — отговори тя с дяволитата усмивка, която винаги предизвикваше страстта му.

— Защо в леглото? — запита той. — Има толкова много други места.

— Като например?

— Правила ли си любов на задната седалка на автомобил?

— Да.

Той спря и я погледна. Не беше очаквал такъв отговор.

— С кой?

— С кого — поправи го тя. — И не е твоя работа.

Мак се замисли. Предполагаше, че е права.

— Иска ми се да не бях питал — каза мрачно.

— И на мен.

Бяха в асансьора. Съни сложи ръце зад гърба си и разкопча трите прозрачни кристални копченца, които придържаха роклята й от шифон. Плъзна я надолу от раменете си. Гърдите й бяха високи и кръгли, зърната им — розови. И възбудени.

— Правил ли си любов в асансьор? — запита го с усмивка.

— О, мили боже! — Изпаднал в паника, Мак дръпна роклята й нагоре. Точно навреме. Асансьорът спря и вратите се отвориха. Чакащата двойка ги изгледа подозрително, преди да влезе, и Мак виновно се запита дали е възможно да са видели нещо.

Асансьорът спря на техния етаж и със спокойна усмивка Съни пожела лека нощ на двойката и мина покрай тях.

На гърба роклята й бе отворена до кръста. Чу я да се смее, докато тича по коридора. Хвърли бърз поглед на двойката и вратите на асансьора се затвориха. Никога нямаше да забрави учудването, изписано на лицата им.

— Палавница — каза, когато се изравни със Съни.

— Да. Не е ли забавно? — запита тя. Хвана го за ръката и двамата затичаха към стаята си.

Мак въздъхна щастливо. Какво повече би могъл да иска мъжът? Това бе съвършеният завършек на една съвършена нощ. Утре ваканцията им щеше отново да се превърне в бизнес. Но нощта бе само негова и на Съни.