Елизабет Адлър
Има нещо в Сен Τропе (24)

Глава 24

— Може би ще мога да му помогна — каза Мак на Съни.

Бяха в стаята си и разопаковаха багажа, което в случая със Съни означаваше да извади дрехите си от куфара и да ги захвърли върху стола. Мак, разбира се, подреждаше своите педантично в гардероба.

Слънчевата светлина се процеждаше през наполовина спуснатите зелени щори, а въздухът ухаеше на деликатна провансалска лавандула. Съни се отпусна на възглавниците, спасена от Мак от необходимостта да окачи дрехите си на закачалки.

— Да помогнеш на кого?

— На господин Франсоа Рейно, колекционера на предмети на изкуството — онзи, чийто приятел са убили.

Съни скри лицето си в длани и нададе стон.

— Обеща да не се занимаваш с убийства по време на тази ваканция.

— Това не е точно мое убийство. Просто се интересувам, това е всичко, макар че ще му се обадя…

— Нямаш телефонния му номер, а не е вероятно да го намериш и в телефонния указател. Хората не ги публикуват там. — Съни кръстоса пръсти с надеждата да се окаже права.

— Вече се сетих за това.

— Кога? — Бяха в стаята едва от пет минути.

— Докато се изкачвахме по стълбите. Обзалагам се, че Али Рей го познава, а ако не, тогава двамата с Рон Перин вероятно имат общи познати. Казвал съм ти и преди, милиардерите се познават помежду си. — Мак държеше своя айфон в ръка. — Ще накарам Али да му се обади, да му даде моето име и телефонен номер и да го увери, че с радост ще му помогна с всичко, което мога.

Разгневена и сърдита, Съни се отпусна отново на възглавниците, разперила ръце и крака. Бяха сключили сделка. А ето, че сега не само измамата с вилата, но и убийство, бяха станали част от лятната им ваканция.

— Приличаш на снежен ангел върху това бяло легло — каза Мак.

— Предпочитам да бъда плажна красавица. Имам най-красивия бански на света, а още не съм имала възможност да го покажа.

— Скоро, обещавам. О, здравей, Али, Мак е. Да. Как си? Потънала до лактите в тор? Е, и това ако не е промяна за златното американско момиче… Отглеждаш лупина и делфиниум? И какво друго, освен лози? Повет и страстниче? И какво прави Рон, докато ти се занимаваш с градинарство? Аха, носи тора. Май има много конски сили около теб, а? Е, тази работа сигурно е подходяща за бивш милиардер, пък и наоколо сигурно ухае страхотно… О, да, и бивш затворник… Но ти си права, така е по-добре, отколкото просто да се убива времето. Кога ще ви дойдем на гости? — Хвърли въпросителен поглед на Съни, която му кимна доволна в отговор. — Много скоро, Али. Знаеш, че ни липсваш.

Съни отбеляза употребата на „ние“, макар Али да липсваше единствено на Мак. Двамата бяха станали много близки, когато Али се бе обърнала към Мак за помощ преди две години в Малибу. Тя нямаше причини за ревност обаче и сега Али бе и нейна приятелка. А Мак бе винаги предан на приятелите си.

Чу още как Мак помоли Али за услуга, а тя се съгласи да предаде съобщението на Рон. Според нея, той със сигурност познавал Крендлер.

— Съни ти изпраща любовта си. — С тези думи, Мак сложи край на обаждането и затвори телефона си.

— Сключи ли сделка? — запита Съни.

— Да почакаме и да видим. — Той легна на леглото до нея, прегърнал я и притиснал бедра в нейните. — Казвал ли съм ти, че те обичам и че си единствената жена, способна да прояви разбиране, която съм срещал?

Тя го погледна изпод гъстите си мигли.

— Така ли?

— Съни, бейби, трябва да разбереш — такава ми е работата. Не мога да се сдържа.

— Искаш да кажеш, че си нещо като „пристрастен“ към разкриването на убийства?

Мак отново въздъхна.

— Хей, аз съм просто любопитен и трябва да знам кой го е извършил. — Подпря се на лакът и я загледа. — Освен това, не ми харесва, че млад човек е загубил живота си, просто защото се е оказал на неподходящо място в неподходящо време.

— А защо не оставиш les flics да се погрижат за това?

— Понякога външният човек може да види нещата по-добре от тях, от различен ъгъл.

Звънна телефонът и Мак го грабна.

— Господин Рейно, благодаря, че ми се обадихте. Във вила „Посланиците“ в три. Ще бъда там, господине.

Мак погледна Съни. И повдигна рамо — жест, с който сякаш искаше да й се извини.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Макар да не желаеше да е така, Съни бе заинтригувана. Мак бе задействал нещо и тя добре знаеше, че връщане назад няма.

— Нима не съм винаги до теб? — запита.