Джоан Роулинг
Вакантен пост (8)

I

Справедливо изказване

7.33 Не подлежи на съдебно дирене лице, направило справедливо изказване по въпрос от обществен интерес…

Чарлс Арнълд-Бейкър

Уредба на местната власт

(7-о изд.)

На гроба на Бари Феърбрадър се изсипа дъжд. Мастилото по възпоменателните картички се размаза. Ячкият слънчоглед на Шевон устоя на биещите едри капки, но лилиите и фрезиите на Мери се нагърчиха, а после се и разпаднаха. Със загниването си, веслото от хризантеми потъмня. От дъжда реката придойде, канавките се напълниха, а стръмните улици на Пагфърд лъснаха и станаха опасни. От кондензата през прозорците на училищния автобус нищо не можеше да се види; висящите кошници на площада придобиха неугледен вид, а Саманта Молисън, при включени на високи обороти чистачки, чукна леко колата на връщане от работа от града.

Пъхнатият в процепа за пощата вестник „Ярвил енд Дистрикт Газет“ три дни стърча от вратата на госпожа Катерин Уидън на „Хоуп Стрийт“, докато накрая прогизна и стана негоден за четене. И когато най-сетне служителката от „Социални грижи“ Кей Бодън го издърпа от процепа и надникна под ръждивото капаче, видя строполилата се с разперени крайници в основата на стълбите възрастна дама. Привиканият полицай помогна да разбият вратата, а линейка откара госпожа Уидън до „Саутуест Дженерал“.

А дъждът така и не спираше, та се наложи майсторът, който трябваше да изпише новата табела над бившия магазин за обувки, да отложи изпълнението на поръчката. Сума ти дни продължи да вали, че и през нощите, площадът се изпълни с гърбушковци в черни мушами, а чадърите се блъскаха на разминаване по тротоарите.

Ромонът върху тъмния прозорец оказваше успокоително въздействие върху Хауърд Молисън, който седеше в кабинета си — някогашната стая на дъщеря му Патриша — и четеше получения от местния вестник имейл. Решили все пак да пуснат статията на съветника Феърбрадър, защитаваща тезата, че „Фийлдс“ следва да остане част от Пагфърд, но за да имало равнопоставеност, се надявали в следващия брой да пуснат мнението и на друг съветник, който подкрепял прехвърлянето на „Фийлдс“ към Ярвил.

Аха, не мина номерът ти, а, Феърбрадър?, — рече си весело Хауърд. А ти очакваше всичко да стане така, както ти го искаше…

Затвори електронната поща и пренасочи вниманието си към купчинката книжа, която го чакаше — насъбрали се лека-полека писма, настояващи наследникът на овакантеното от Бари място да бъде избран. Правилникът изискваше наличието на най-малко девет искания за обществен вот, а той вече беше получил десет. Препрочете ги за пореден път на фона на вдигащите се и падащи гласове на жена му и деловата му съдружничка, които глозгаха до кокал в кухнята месестия скандал около установения със закъснение припадък на госпожа Уидън.

— … не може току-така да си вдигнеш чуковете от лекарски кабинет. А на всичко отгоре и крещяла с все сила, разправя Карен…

— … че й била предписала погрешни лекарства, знам, знам — прекъсна я Шърли, която смяташе, че държи монопола върху разсъжденията на медицинска тема, тъй като работеше като доброволка в болницата. — Предполагам, че сега в „Дженерал“ ще й вземат какви ли не проби.

— Аз, на мястото на доктор Джаванда, доста бих се притеснила.

— Сигурно смята, че ония Уидън са прекалено прости, за да я дадат под съд, ама и това ще е без значение, ако от „Дженерал“ потвърдят, че предписаното лечение е било неправилно.

— Ще я лишат от правоспособност — предвкуси мига Морийн.

— Точно така — потвърди Шърли. — И съм сигурна, че доста народ ще си каже: Слава богу, отърваха ни от нея.

Хауърд разпредели методично писмата на купчинки. Отделно постави попълнените от Майлс кандидатски формуляри. Останалите бяха от колеги в общинския съвет. Сред тях нямаше нищо изненадващо; от мига, в който Парминдер му прати имейл, че познава човек, готов да се кандидатира за мястото на Бари, той точно това и очакваше — онези шестимата да се сплотят около нея и да настояват да се проведат избори. Заедно с Бръмбезспир, те съставляваха така наречената от него „Многословна фракция“, която съвсем наскоро се бе лишила от своя лидер. Върху тяхната купчинка сложи попълнените формуляри на техния избраник — Колин Уол.

Третата купчинка оформи от други четири писма, също така от очаквани източници: професионалните жалващи се пагфърдци, вечно недоволни и подозрителни, доколкото ги познаваше Хауърд, вечно пишещи писма до редакцията на „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Всеки един бе вманиачен по определен не особено ясен местен спорен въпрос и смяташе себе си за „обективно разсъждаващ“; сто на сто, ако изберяха Майлс, те първи щяха да писнат против „семействеността“, но пък бяха и сред най-заклетите противници на „Фийлдс“ сред гражданството.

Постави по едно от последните две писма върху всяка длан и ги претегли. Едното бе от някаква съвсем непозната жена, която твърдеше (но Хауърд не приемаше нищо на доверие), че работи в клиниката по наркомании „Белчапъл“ (самият факт, че се беше писала „г-ца“, му внушаваше, че казва истината). След известно колебание постави и него върху формулярите на Гнездото Уол.

Последното писмо — без подпис, натракано на текстообработваща машина, призоваваше с абсолютно непремерени изрази за провеждането на избори. Купищата правописни грешки също издаваха колко е бързал авторът му. Писмото възхваляваше добродетелите на Бари Феърбрадър, но и заклеймяваше поименно Майлс като „непотходяш замесник“. Което наведе Хауърд към въпроса, да не вземе това лице да се окаже някой недоволен клиент на Майлс, който да го изложи пред хората. Човек все пак трябва да е подготвен и за такива потенциални опасности. В същото време Хауърд не беше убеден, че при тази анонимност писмото можеше да мине за глас в полза на провеждането на избори. И в този ред на мисли го напъха в малкия шредер върху бюрото си — коледен подарък от Шърли.