Джоан Роулинг
Вакантен пост (51)

XIII

Сухвиндер беше тръгнала из Пагфърд доста по-рано от Саманта. Излезе от „Старият дом на свещеника“ малко след като майка й й нареди да върви на работа, и оттогава се размотаваше по улиците и наблюдаваше невидимите ограничителни зони около „Нърч Роу“, „Хоуп Стрийт“ и площада.

В джоба си имаше близо петдесет лири — заплатата й от кафето и за снощното парти, а така също и бръснарско ножче. Викрам беше седнал зад бюрото си, та не можа да се добере до спестовната си книжка в малката кантонерка в бащиния й кабинет. Почака известно време на спирката да дойде рейс за Ярвил, но като мярна приближаващите се по тротоара Шърли и Лекси Молисън, моментално се скри.

Гая я беше предала най-брутално и неочаквано. Да вземе да свали Фатс Уол… а той сега, като тръгне с Гая, сто на сто ще зареже Кристъл. Никой не може да я разубеди, че всяко момче би зарязало всяко друго момиче заради Гая. Но не може да си представи, че ще отиде на работа и ще слуша как единствената й съюзничка й обяснява как Фатс всъщност бил свястно момче.

Мобифонът й избръмча. Гая за втори път й текстваше.

Сно6ти олях ли се?

отива6 ли на ба4?

И нито дума за Фатс Уол. За натискането с мъчителя на Сухвиндер. Новото послание я питаше:

Ок ли си?

Сухвиндер върна мобифона в джоба си. Най-добре ще е да тръгне пеш към Ярвил и да вземе автобус извън града, та никой да не я види. Родителите й изобщо няма да усетят, че я няма, до пет и половина, когато трябва да се прибере от кафето.

Вървеше потна и изморена, а в главата й се оформяше отчаян план: дано успее да си намери подслон за по-малко от петдесет лири… нищо друго не желае, освен да остане сама и да се развърти с бръснарското ножче.

Тръгна по крайречния път. Долу под нея бучеше Ор. Ако мине по моста, ще хване някоя задна уличка чак до началото на детелината.

— Роби! Роби! Обади се!

По брега се щураше Кристъл Уидън, а Фатс Уол пушеше с една ръка в джоба и я гледаше как тича.

Сухвиндер сви рязко по моста, ужасена, че един от двамата може да я забележи. Крясъците на Кристъл отекваха над буйните води.

Мярна нещо в реката под себе си.

А ръцете й хванаха напечения каменен парапет и преди да осъзнае какво върши, добра се до ръба му, извика: Във водата е, Крис!, и скочи с краката надолу. Течението я повлече, а стъклото от някакъв счупен компютърен монитор сряза крака й.