Джоан Роулинг
Вакантен пост (49)

XI

Хауърд обяви на Шърли, че се чувства зле и че май ще е най-добре да не става, ами да си почива, пък в „Медният чайник“ все ще се оправят някак си и без него за един следобед.

— Ще се обадя на Мо — рече.

— Не, аз ще й се обадя — сряза го Шърли.

И като затваряше след себе си вратата на спалнята, си каза: Претоварва си сърцето.

Първата му реакция беше: „Не изглупявай, Шърл“, после беше добавил: „Глупости. Пълни глупости“, а тя не настоя да чуе повече. Годините благовъзпитано отбягване на възмутителни теми (Шърли буквално онемя, когато навремето двайсет и три годишната Патриша я уведоми: „Мамо, аз съм гей“) като че бяха затапили нещо в нея.

На вратата се позвъни. Влезе Лекси:

— Тати ме праща. Имали някаква работа с мама. Къде е дядо?

— Спи още — каза Шърли. — Снощи малко попрекали.

— Ама хубаво парти стана, а?

— Разкошно — отвърна Шърли въпреки нарастващата в гърдите й буря.

Но след време Шърли се умори да се прави на баба в приказките си, та предложи:

— Дай да вървим да обядваме в кафето. Хауърд — провикна се през затворената врата на спалнята, — отиваме с Лекси на обяд в „Медният чайник“.

Доловила бе тревожна нотка в гласа му и това я зарадва. От Морийн изобщо не я е страх. Ще погледне Морийн право в очите…

Но докато вървяха, на Шърли й хрумна, че нищо не пречи на Хауърд да се обади на Морийн в мига, в който бе останал сам у дома. Как може дотам да изглупее… да си мисли, че след като тя лично се е обадила на Морийн, за да й съобщи за болестта на Хауърд, това ще попречи на двамата да комуникират помежду си… Нима забравя…

Познатите й, любимите й улици й изглеждаха променени, особени. Редовно правеше ревизия на витрината, която показваше на този прекрасен малък свят: съпруга и майка, доброволка в болницата, секретар на общинския съвет, първа гражданка; а Пагфърд й бе служил за огледало, отразяващо с учтива почит личната й стойност и заслуги. Но ето че Призрака бе размазал гумения си печат по идеалната повърхност на живота й и бе съобщил на всеослушание нещо, което зачеркваше всичко сторено дотук: „Съпругът й е спял с деловата си съдружничка, без тя изобщо да го усети…“.

Само това ще е на хорските езици, ако някога изобщо си спомнят за нея.

Бутна вратата на кафето, звънчето звънна и Лекси обяви:

— Че той и Фъстъка Прайс е вече тук.

— Какво му е на Хауърд? — изкудкудяка Морийн.

— Преуморен е, нищо му няма — отправи се невъзмутимо към една от масичките Шърли, но сърцето й блъскаше така силно, че се притесни да не получи самата тя някой сърдечен удар.

— Предай му, че и двете момичета не са се явили — рече ядно Морийн и се замота край масата им, — и то, без изобщо да се обадят. Добре, че днес няма много народ.

Лекси отиде до щанда да си побъбри с Андрю, който беше преназначен за сервитьор. Съзнавайки необичайната си собствена самота на масата, Шърли се сети колко изправена и изпита стоеше Мери Феърбрадър на погребението на Бари, обвита във вдовишката си мъка като кралица в шлейфа си — какво състрадание, но и какво възхищение бе предизвикала у присъстващите. Да, Мери се бе превърнала в безмълвен, пасивен получател на възхищение, а ето че самата тя — прикована към мъжа, който я е предал, се бе озовала обвита в нещо мръсно, бе станала прицел на подигравките им…

(Навремето, още в Ярвил, мъжете подмятаха гадни шеги към Шърли заради репутацията на майка й, макар самата тя, Шърли, да беше идеално безупречна.)

— На дядо му е зле — разправяше Лекси на Андрю. — С какво са тия сладкиши?

А той се приведе зад щанда, да не види пламналото му лице.

Натисках се с майка ти.

Андрю насмалко да не дойде на работа. Боеше се, че Хауърд ще го уволни на мига за това, че се беше целувал със снаха му, и изпитваше ужас от мисълта, че Майлс Молисън може да нахълта да му търси сметка. При все че не беше толкова наивен, та да не отчете, че в ролята на злодея ще е самата Саманта, която, рече си безмилостно наум, сигурно е минала четирийсетака. Дори имаше готова защитна реч: „Беше се натряскала и ми се хвърли“.

В цялото му притеснение прозираше и слаб лъч на гордост. Нямаше търпение да види Гая; копнееше да й съобщи, че го е награбила възрастна жена, с надеждата, че ще видят нещата откъм смешната им страна така, както се бяха присмивали на Морийн, но че в крайна сметка тя може тайно да му се възхити; освен дето по смеха й ще може евентуално да разбере какво точно е правила тя с Фатс; доколко му е пуснала. И беше готов да й прости. Та нали и тя се беше понаджвакала. Но тя така и не се яви.

Отиде да донесе на Лекси салфетка и насмалко да се блъсне в жената на шефа си, която бе застанала зад щанда със спринцовката му „Епипен“ в ръка.

— Хауърд ме помоли да проверя туй-онуй — каза му Шърли. — На тая инжекция мястото й не е тук. Ще я сложа там, отзад.