Джоан Роулинг
Вакантен пост (45)

VII

— Млъкни, Роби, да ти еба майката! Млъкни!

Завлече детето до една автобусна спирка на няколко преки от тях, та да не може да ги намери нито Обо, нито Тери. Не беше сигурна дали парите ще й стигнат за рейса, но беше решена да се добере до Пагфърд. Баба Кат вече я няма, няма го и господин Феърбрадър, но Фатс Уол го има и трябва на всяка цена да й направи бебе.

— Оня що беше с тебе в стаята? — кресна Кристъл на Роби, който се разциври и не й отговори.

Батерията на Териния мобифон беше почти свършила, а като потърси Фатс, попадна на гласовата му поща.

А на „Чърч Роу“ Фатс предъвкваше препечен хляб и слушаше поредния до болка познат му и ненормален разговор в кабинета от другата страна на преддверието. Ако не друго, поне му служеше да го разсейва от собствените му мисли. Мобифонът в джоба му извибрира, но той не се обади. В момента с никого не му се приказваше. А и беше сигурен, че не е Андрю. Особено пък след снощи.

— Знаеш какво следва да направиш, Колин — казваше майка му. Звучеше изтощено. — Моля ти се, Колин…

— Но те бяха на вечеря у нас в събота. Нощта, преди да почине. Аз готвих. Ами ако…

— Колин, нищо не си сложил в храната… Бога ми, ето че и аз почнах… не бива да го допускам, Колин. Знаеш, че не бива да се набърквам и аз. В момента говориш не ти, а твоето ОКР.

— И все пак не е изключено, Тес. Изведнъж ми мина през ума: ами ако съм сложил нещо…

— Тогава ние защо сме още живи — и ти, и аз, и Мери? Не забравяй, че и аутопсия му правиха, Колин!

— Никой така и не ни съобщи подробностите. И Мери си премълча. Имам чувството, че точно заради това вече не ни говори. Понеже подозира.

— За бога, Колин…

Гласът на Теса премина в притеснен шепот, от който нищо не можеше да разбере. Мобифонът му отново завибрира. Фатс го извади от джоба си. Номерът на Кристъл. Натисна зеления бутон.

— Здрасти — каза Кристъл на фона на някакви детски крясъци. — Искаш ли да се видим?

— Не знам — прозя се Фатс.

Беше се наканил да си ляга.

— Идвам в Пагфърд с рейса. Може да се срещнем някъде.

Снощи бе натиснал Гая Бодън върху парапета зад Черковната зала, но тя по едно време се изсули изпод него и повърна. После пак взе да му чете конско, при което той я заряза и се прибра пеш у дома.

— Не знам — рече.

Чувстваше се крайно изморен и нещастен.

— Хайде бе — занавива го тя.

А откъм кабинета се чу гласът на Колин:

— Ти така казваш. Ами ако не са го уловили? Ако…

— Колин, няма смисъл да навлизаме в тази… не бива да вземаш на сериозно тези свои мисли.

— Как си позволяваш да ми говориш така? Как да не го вземам на сериозно? Щом нося отговорност…

— Хубаво де — каза Фатс на Кристъл. — След двайсе, пред кръчмата на площада.