Джоан Роулинг
Вакантен пост (43)

V

В ранното утро Кристъл вървеше по „Фоли Роуд“ и ядеше банан — непознати за нея вкус и консистенция, така че не можеше още да реши дали й харесва, или не. Тери и Кристъл никога не бяха купували плодове.

Майката на Ники най-безцеремонно я изгони.

— Имаме много работа, Кристъл. А на вечеря сме канени у бабата на Ники.

И едва в последния момент се беше сетила да даде банана на Кристъл за закуска. Кристъл си тръгна, без дума да каже. То семейството на Ники така и така едва се побираше около кухненската маса.

Силното слънце ни най-малко не подчертаваше хубостите на „Фийлдс“, а напротив — подсилваше наличието на мръсотия и немара: напуканите бетонни стени, закованите прозорци и купищата боклук.

Затова пък на слънце пагфърдският площад добиваше вид на прясно боядисан. Два пъти в годината децата от началното училище минаваха в редичка през центъра на града на път за коледните и великденските богослужения в черквата. (Нито едно не искаше да държи за ръка Кристъл. Фатс беше огласил, че имала въшки. Дали още помни, питаше се тя?) Навсякъде висяха пълни с цветя кошници — петна лилаво, розово и зелено — и при всяко минаване Кристъл си откъсваше по едно венчелистче от кашпите пред „Черният прелат“. И усещаше с пръстите си колко е хладно и хлъзгаво, и колко бързо се омърляше и покафеняваше в шепата й, та обикновено й се налагаше да обърше длан о дъното на топлата дървена пейка в „Архангел Михаил“.

Влезе у дома и през отворената вляво врата моментално забеляза, че Тери още не си е легнала, а седеше на креслото си със затворени очи и зейнала уста. Кристъл затръшна вратата, но Тери изобщо не помръдна.

Кристъл я приближи с четири бързи крачки и разтресе кльощавата й ръка. Главата на Тери клюмна върху деформираната й гръд. Хъркаше.

Кристъл я пусна. В подсъзнанието й изплува образът на мъртвеца в банята.

— Тъпа кучка — рече.

Изведнъж си даде сметка, че не вижда Роби. Хукна нагоре по стълбите и взе да го вика по име.

— Тука съм — чу го по едно време иззад вратата на собствената й стая.

Отвори и видя застаналото насред стаята голо дете. А зад него — пльосналия се на матрака й Обо, който се чешеше по голите си гърди.

— К’во ста’а, Крис? — ухили й се насреща.

А тя сграбчи Роби и го повлече към неговата си стая. Цял век й беше нужен да го облече — толкова силно трепереха ръцете й.

— Оня направи ли ти нещо? — попита тя шепнешком детето.

— Гладен съм — отвърна Роби.

Щом го облече, го взе на ръце и се втурна надолу. Чу как горе Обо се движи из стаята й.

— Оня що е тука? — кресна на Тери, която я гледаше в полусън от креслото. — Защо Роби беше с него?

Роби се задърпа да се изскубне от обятията й; виковете го ужасяваха.

— А това к’во е, да му еба майката? — изпищя Кристъл, след като чак сега забеляза двата черни сака до креслото на Тери.

— Нищо — измънка Тери.

Но Кристъл вече беше отворила един от циповете.

— Нищо не е! — викна Тери.

Едри, приличащи на тухли калъпи хашиш, обвити старателно в найлон. Кристъл, която почти не знаеше да чете, която не познаваше и половината от зеленчуците в супермаркета и нямаше и понятие как се казва министър-председателят, идеално си даваше сметка, че ако я хванат с тая стока у дома, на майка й затворът е в кърпа вързан. В същия момент видя и подаващата се изпод креслото на Тери тенекиена кутия с кочияша и конете.

— Пак си се бола — едва успя да изрече изпод невидимата катастрофа, която срути всичко върху главата й. — Да ти еба…

Чу Обо да слиза по стълбите и веднага пак грабна Роби. Той взе да вие и да се дърпа, уплашен от беса й, но нямаше мърдане от яката й хватка.

— Пусни го ма — обади се неуверено Тери.

Но Кристъл бе успяла да изскочи през входната врата и хукна с все сили обратно по улицата, обременена от съпротивляващия се и скимтящ Роби.