Джоан Роулинг
Вакантен пост (40)

II

— Дръжте се да не паднете — занасяше се Хауърд Молисън по обяд в събота. — Мама сега ще качи резултатите на уебсайта. Ще чакаш ли официалното оповестяване, или отсега да ти ги кажа?

Майлс се извърна инстинктивно от Саманта, седнала насреща му до островчето в средата на кухнята. Пиеха последното си кафе, преди тя да тръгне с Либи за гарата, а оттам — за концерта в Лондон. Притиснал плътно слушалката до ухото си, рече:

— Казвай.

— Победата е твоя. И то — убедителна: с близо два пъти повече гласове от Уол.

Майлс се захили на кухненската врата.

— Окей — рече, стараейки се да поддържа максимално безизразен тон. — Добра вест.

— Чакай — спря го Хауърд. — Майка ти иска да ти каже нещо.

— Браво, моето момче — обади се весело Шърли. — Абсолютно чудесна новина. Сигурна бях, че ще успееш.

— Благодаря, мамо — каза Майлс.

Двете думи бяха достатъчни за Саманта да разбере всичко, но се зарече да не изразява нито пренебрежение, нито сарказъм. Тениската с ликовете на бандата беше в багажа й; беше ходила на фризьор и си беше купила нови обувки с високи токчета. Нямаше търпение да тръгнат.

— Общински съветник Молисън, значи? — каза, след като той остави слушалката.

— Точно така — потвърди той предпазливо.

— Моите поздравления. Довечера ще падне сериозно празнуване. Жалко, наистина, че няма да мога да присъствам — излъга тя, за да прикрие вълнението от предстоящото й бягство.

Трогнат, Майлс се приведе и стисна ръката й.

На вратата на кухнята се появи Либи, облята в сълзи, със стиснат в ръката мобифон.

— Какво има? — стресна се Саманта.

— Моля ти се, обади се на майката на Хариет.

— Защо?

— Обади й се, ако обичаш.

— Но защо да й се обаждам, Либи?

— Защото тя иска да говори с теб — обърса Либи очите и носа с опакото на ръката си. — С Хариет току-що се скарахме, и то сериозно. Обади й се, моля ти се.

Саманта замина с телефона към всекидневната. Имаше съвсем смътна представа за коя жена става дума. Откакто записаха момичетата на училище с пансион, почти не контактуваше с родителите на приятелките им.

— Безкрайно съжалявам, че ми се налага да ви безпокоя — каза майката на Хариет. — Но обещах на Хариет да говоря с вас, понеже постоянно й обяснявам, че не Либи не желае да я вземе със себе си… нали знаете колко са си близки, сърцето ме боли, като ги гледам да се карат така…

Саманта погледна часовника си. Най-много до десет минути трябваше да тръгнат.

— А Хариет си е втълпила, че Либи има излишен билет, но не ще да я вземе със себе си. Казвам й, че не е вярно; че вие ще ползвате втория билет, понеже не желаете да пуснете Либи сама, нали така?

— Естествено, че няма да я пусна сама — потвърди Саманта.

— Така си и знаех — каза другата жена с необичайно тържествуващ тон. — Освен това абсолютно разбирам желанието ви да я закриляте и никога нямаше и през ум да ми мине да ви предложа друго, ако не бях убедена, че ще ви спестя куп главоболия. Но двете момичета са толкова добри приятелки… а и Хариет толкова е пощуряла по тая глупава група… че поне от онова, което Либи току-що каза на Хариет по телефона, оставам с впечатлението, че и Либи безкрайно много държи и Хариет да отиде с нея. Разбирам тотално колко важно е за вас да държите Либи под око, но въпросът е там, че и сестра ми ще води двете си момичета, така че всъщност с тях ще има възрастен човек. Ще мога да закарам Либи и Хариет с колата днес следобед, ще се срещнем със сестра ми пред стадиона, а след концерта ще преспим у тях. Абсолютни гаранции ви давам, че или сестра ми, или аз ще сме неотлъчно с Либи.

— О… изключително мило от ваша страна. Но приятелката ми — чу Саманта как гласът й отеква странно в главата й — ни очаква, нали ме разбирате…

— Нищо не пречи вие пак да отидете на гости на приятелката си… искам само да кажа, че не ви се налага да присъствате на самия концерт, щом ще има кой да пази момичетата, нали така?… А пък да не ви казвам колко си е навила на пръста Хариет, че трябва обезателно да отиде… Нямах никакво намерение да ви занимавам с този въпрос, но като виждам как може да развали взаимоотношенията им…

След което, с не толкова много ентусиазъм:

— Ние, естествено, ще си платим за билета.

На Саманта не й остана никакъв път за отстъпление.

— О — рече, — да. Просто си мислех, че ще е хубаво да отидем двете заедно…

— Но те всъщност предпочитат да са заедно двете — заяви твърдо майката на Хариет. — А и на вас няма да ви се налага да приклякате, че да се криете сред дечурлигата, ха-ха… за сестра ми това няма да е проблем, тя и така си е само метър и петдесет и седем.