Джоан Роулинг
Вакантен пост (37)

IX

В „Ярвил енд Дистрикт Газет“ решиха да проявят известно благоразумие в репортажа си за казаното през най-настървеното заседание на пагфърдския общински съвет, откакто свят светува. Но и това не помогна: силно редактираният материал, допълнен с цветистите описания от първа ръка на почти всички присъствали, все пак успя да създаде широко разпространили се клюки. На всичко отгоре, друг материал, започващ също от първа страница, описваше подробно анонимните интернет атаки от името на покойника, които, както пишеше Алисън Дженкинс, пораждат значителни предположения. Подробности на 4 страница. При все че имената на обвиняемите и подробностите за предполагаемите им простъпки не се споменаваха, наличието в ежедневния печат на изрази от рода на „сериозни обвинения“ и „криминална дейност“ разтревожиха Хауърд повече и от първоначалните постинги.

— Трябваше още след първия да засилим защитата на сайта — каза той на жена си и съдружничката си, така както беше седнал пред камината.

По прозорците ръсеше тих пролетен дъжд, а ливадата отзад блещукаше с малки червени точици светлина. Хауърд обаче зъзнеше и беше присвоил всичката топлина от фалшивите въглени на електрическата камина. От няколко дни насам почти всички клиенти в гастронома и кафето обсъждаха единствено анонимните постинги, Призрака на Бари Феърбрадър и избухването на Парминдер Джаванда по време на заседанието на съвета. Хауърд направо умираше от яд, че онова, за което се беше разкрещяла, бе станало тема на всеобщи разговори. За пръв път, откакто се помнеше, се чувстваше неудобно в собствения си магазин и разтревожен за доскоро непоклатимото му положение в Пагфърд. Ето че изборите за заместник на Бари Феърбрадър предстояха на другия ден, а вместо, както досега, Хауърд да е изпълнен с жизнерадостно очакване, беше обзет от тревога и нерви.

— Голяма беля стана. Много голяма.

Понечи да се почеше по корема, но в последния миг дръпна ръката си и с мъченическо изражение реши да устои на сърбежите. Нямаше скоро да забрави какво му изкрещя доктор Джаванда пред целия съвет и пред пресата. Двамата с Шърли провериха впоследствие какво предвижда в такива случаи Британският медицински съвет (БМС), срещнаха се и с доктор Крофърд и подадоха официално оплакване. Оттогава Парминдер не се беше вясвала на работа, което беше признак, че съжалява за избухването си. Въпреки това Хауърд не успяваше да се отърси от спомена за изражението на лицето й, когато му крещеше. Гледката на такава омраза върху лицето на друг човек направо го потресе.

— Ще се размине полека-лека — утешаваше го Шърли.

— Не съм убеден — отвърна Хауърд. — Никак не съм убеден. В лоша светлина се поставихме. Съветът. Разправиите пред пресата. Създадохме впечатление за разцепление. Обри казва, че на окръжно ниво никак не били доволни. Да не говорим, че декларацията ни за „Фийлдс“ е абсолютно подкопана. Това, да се разправяме публично, да си вадим кирливите ризи… ни най-малко не убеждава, че съветът говори от името на гражданството.

— Но той точно това прави — изсмя се тихичко Шърли. — Вече никой от Пагфърд не желае „Фийлдс“… е, почти никой де.

— От статията излиза, че сме се нахвърлили на привържениците на „Фийлдс“ и че сме се мъчили да ги сплашим — каза Хауърд, поддаде се на изкушението да се почеше и го направи с хъс. — Той, Обри, е съвсем наясно, че не беше човек от нашата фракция, но от описанията на журналистката излиза другояче. Обаче друго ще ти кажа: ако от Ярвил ни изкарат некадърни или подли… знаеш ли от колко години чакат подобна възможност.

— Няма да стане — възрази му на мига Шърли. — Не може да стане.

— Пък аз си мислех, че работата е опечена — не обърна внимание на жена си Хауърд, а продължи да разсъждава по въпроса за „Фийлдс“. — Реших, че сме успели. Че сме се отървали от тях.

Статията, в която вложи толкова време, за да разясни най-подробно защо комплексът и клиниката за наркомании „Белчапъл“ само цедят и загрозяват Пагфърд, остана напълно засенчена от скандалите, свързани с избухването на Парминдер и Призрака на Бари Феърбрадър. Хауърд беше успял да забрави какво удоволствие бе изпитал от обвиненията против Саймън Прайс и как изобщо не му беше хрумнало да ги свали, преди да му се обади жената на Прайс.

— От окръжния съвет — каза Хауърд на Морийн — получих имейл с куп въпроси по отношение на уебсайта ни. Искат да знаят какви стъпки сме предприели срещу клеветническите коментари. Смятат, че защитата на сайта била много слаба.

Шърли обаче долови в думите му и лично порицание и бе принудена да заяви студено:

— Вече ти казах, Хауърд — направила съм всичко необходимо.

Предния ден, докато Хауърд беше на работа, дойде племенникът на едни приятели на Хауърд и Шърли, който бе стигнал до средата на следването си по компютърна техника. И препоръча на Шърли да закрият лесния за хакване уебсайт, да докарат „някой, който ги разбира тия работи“, и да създадат нов.

Шърли едва успяваше да схване по една дума от всеки десет технически термина, с които я заливаше младежът. Известно й бе, че да „хакваш“, означава да влезеш незаконно в даден сайт, но когато студентът престана да я дави в специализирания си жаргон, тя остана с погрешното впечатление, че Призрака е успял някак си да се добере до чужди пароли, най-вече посредством уж небрежно задавани коварни въпроси в разговор с тези хора.

В резултат на което Шърли разпрати имейли до всички с нареждане да си сменят паролите и в никакъв случай да не споделят новата с когото и да било. Точно това имаше предвид, когато каза: „Направила съм всичко необходимо“.

Нищо обаче не предприе по отношение на затварянето на сайта, на който бе хранител и уредник, нито спомена нещо по този повод на Хауърд. Боеше се, че ако създадат нов сайт с всичките му там мерки за сигурност, които умният младеж предлагаше, той щеше да се окаже прекалено сложен за нейните управленски и технически умения. Тя и сега беше стигнала до границите на своите възможности, но беше решена да не изпуска администраторския пост.

— Ако изберат Майлс… — подхвана Шърли.

Но Морийн я прекъсна с плътния си глас:

— Да се надяваме, че всичките тези неприятности не са се отразили зле на шансовете му. Дано не причинят някоя ответна реакция срещу него.

— Хората много добре знаят, че Майлс няма нищо общо с тези неща — изрече ледено Шърли.

— Мислиш ли? — попита Морийн, а Шърли направо усети, че я мрази. Как смее тая да седи във всекидневната й, че и да й противоречи? А на всичко отгоре и Хауърд кимаше, че е съгласен с Морийн.

— И мен тъкмо това ме притеснява — каза той, — а Майлс сега ни е по-нужен от всякога. За да възвърнем на съвета определена сплотеност. Понеже, след като Бръмбезспир каза, каквото имаше да казва, и след всичкия шум, който се вдигна, ние дори не гласувахме по въпроса за „Белчапъл“. Майлс страшно ни трябва.

Шърли обаче бе вече напуснала стаята в знак на безмълвен протест против това, че Хауърд бе взел страната на Морийн. Зае се с чаените чаши в кухнята, но вътрешно беснееше и се питаше дали да не сложи прибори само за двама, та Морийн да получи намека, който така яко заслужава.

Но в душата си Шърли продължаваше да изпитва единствено непокорен възторг спрямо Призрака. Обвиненията му бяха разкрили истината за хора, които не й бяха симпатични и които мразеше — хора вредители, опърничави хора. И беше убедена, че пагфърдските избиратели ще споделят нейния начин на мислене и ще гласуват за Майлс, а не за онзи отвратителен човек Колин Уол.

— Кога ще ходим да гласуваме? — попита Шърли Хауърд на влизане с подрънкващата табла прибори за чай, като подчертано пренебрегна Морийн (все пак на бюлетината ще сложат знак срещу името на своя си син, я).

И страшно се подразни, когато Хауърд предложи и тримата да отидели, след като затворят магазина и кафето.

Майлс Молисън бе не по-малко притеснен от баща си да не би безпрецедентната мрачна атмосфера, предшестваща плануваното за идния ден гласуване, да помрачи шансовете му за победа. Рано сутринта влезе в магазинчето за вестници на площада и успя да долови късче от разговора между жената зад щанда и възрастния й клиент.

— … Той, Молисън, открай време се мисли за крал на Пагфърд — разправяше старецът, без да усети вдървената физиономия на продавачката. — А пък аз харесвах Бари Феърбрадър. Обаче — трагедия. Жива трагедия. А момчето на Молисън също го знам: състави ни завещанията. Но ми се стори доста самодоволен.

При тези думи Майлс не посмя да се обади, а се изсули от магазинчето, поруменял като някое учениче. И се запита дали пък дядката не е авторът на онова анонимно писмо. Създаденото за собственото му удобство внушение, че е масово харесван, се разтърси из основи, при което Майлс взе да си въобразява как ли ще се чувства, ако на следващия ден никой не гласува за него.

Вечерта, както се събличаше да си легне, се загледа в отражението на безмълвната му съпруга в огледалото на тоалетката й. От доста дни Саманта се изказваше единствено със сарказъм при всяко споменаване на изборите. Точно тази вечер малко утеха, малко нежност нямаше да му се отразят никак зле. Освен дето му се и ебеше. И то от сума ти време. Ако погледнеше назад, май от нощта, преди да се гътне Бари Феърбрадър. Тогава тя бе леко подпийнала. Напоследък доста често й се налагаше да подпийва преди такива случаи.

— Как върви бизнесът? — попита, загледан в огледалото как тя си разкопчава сутиена.

Саманта не му отговори веднага. Заразтрива дълбоките червени следи, които впитият сутиен бе оставил по кожата под мишниците й, после, без да го погледне, му отвърна:

— Честно казано, и аз исках да си поговорим по този въпрос.

Каза го обаче с огромна неохота. От няколко седмици се мъчеше да избегне този разговор.

— Рой е на мнение, че ще трябва да закрия магазина. Нещата нещо не вървят.

Ако Майлс научеше колко зле вървят всъщност нещата, направо щеше да изпадне в шок.

Понеже и самата тя остана шокирана, когато счетоводителят й изложи положението в най-откровени краски. Тя хем го знаеше, хем се правеше, че не го знае. Странно как мозъкът ти съзнава нещо, което сърцето ти отказва да приеме.

— О — рече Майлс. — Но уебсайтът ще си остане, нали?

— Ъхъ — каза тя. — Уебсайта ще го има.

— Е, и така се ядва — каза утешително Майлс. Замълча за минута, в памет на обозепочившия магазин. После попита: — Случайно да си чела „Газет“ днес?

Тя се пресегна да извади нощницата изпод възглавницата си, с което му предложи приятен изглед към гърдите си. Сексът категорично щеше да го отпусне.

— Много жалко, Сам — каза и се присламчи към нея по леглото, после я зачака да си облече нощницата, преди да я обгърне с две ръце. — За магазина. Симпатично местенце беше. Пък и толкова отдавна го имаш… трябва да са поне десет години, нали?

— Четиринайсет — поправи го Саманта.

Съвсем ясно й беше какво иска той. Беше й на езика да му каже да върви и сам да си го начука, а тя да се оттегли в свободната стая, но това щеше да предизвика разправия и лоша атмосфера, а от всичко на света в момента най-много желаеше да тръгне след два дни за Лондон с Либи, облекли тениските, които беше купила за двете, и да прекара цяла вечер в непосредствена близост до Джейк и бандата му. Тази екскурзия съставляваше цялостната сума от текущото щастие на Саманта. Освен това сексът вероятно би посмекчил нарастващото раздразнение на Майлс от отсъствието й от празненството за рождения ден на Хауърд.

Хубаво, в такъв случай нека я прегръща и целува. Затвори очи, качи се отгоре му и си въобрази, че язди Джейк по безлюден бял плаж — тя на деветнайсет, а той на двайсет и една. И стигна до оргазъм в мига, в който си представи как Майлс ги наблюдава, бесен, с бинокъл от далечно водно колело.