Джоан Роулинг
Вакантен пост (34)

VI

Следващото заседание на общинския съвет — първото след смъртта на Бари — щеше да е ключово в разгарялата се битка по въпроса за „Фийлдс“. Хауърд отказа категорично да отложи гласуването както за бъдещето на клиниката за наркомании „Белчапъл“, така и за желанието на градчето да прехвърли на Ярвил юрисдикцията върху жилищния район.

Поради което Парминдер предложи тримата с Колин и Кей да се срещнат в навечерието на заседанието, за да начертаят стратегията си.

— Доколкото разбирам, Пагфърд няма правото да променя едностранно границите на общината, нали така? — попита Кей.

— Вярно е — каза търпеливо Парминдер (Кей не беше виновна, че е новодошла), — но окръжният съвет е поискал да научи мнението на Пагфърд, при което Хауърд е решен то да съвпадне с неговото лично мнение.

Съвещанието им се провеждаше във всекидневната на семейство Уол, след като Теса бе оказала неусетно влияние върху Колин да покани двете у тях, та да може и тя да слуша. Теса раздаде чашите с вино, сложи на масичката голяма купа с чипс, после седна и се умълча, да слуша как тримата обсъждат.

Чувстваше се изтощена и бясна. Анонимният постинг бе предизвикал един от най-парализиращите му пристъпи на остро безпокойство — толкова остър, че не можа да отиде в училището. Парминдер беше съвсем наясно със състоянието му — именно тя му беше издала болничния лист, — но въпреки всичко го беше включила в тазвечерното предварително съвещание, без сякаш да я е еня с какви пресни изблици на параноя и страдания ще има да се бори Теса през остатъка от вечерта.

— Налице е категорично недоволство от ръководителските методи на Молисън и сподвижниците му — обясняваше Колин с оня приповдигнат, всезнаещ тон, който възприемаше, колчем му се наложеше да се преструва, че не е под властта на страха и параноята. — Имам чувството, че някои хора сериозно се дразнят от начина, по който са монополизирали правото да говорят от името на града. Това впечатление се създаде у мен, докато… как да кажа… търсех подкрепа за кандидатурата си.

Колко мило щеше да е, рече си с горчивина Теса, ако Колин се сещаше от време на време да прибягва и заради мен до тези свои способности да лицемерничи. Някога, много отдавна, се бе зарадвала на възможността да е единственият душеприказчик на Колин, единственото хранилище на ужасите му и единственият му извор на утеха. Но от известно време не намираше в това нищо, което да я ласкае. През нощта я държа будна от два до три и половина, клатеше се напред-назад на ръба на леглото си, стенеше и плачеше, обявяваше, че по-добре ще е да умре, че не може повече, че съжалява, дето се е кандидатирал, и че вече е напълно съсипан…

Чу Фатс да слиза по стълбите и се вцепени, но синът й подмина отворената врата на път към кухнята само с презрителен поглед към Колин, който бе приседнал пред огнището на кожен пуф така, че коленете му стърчаха на нивото на гръдния му кош.

— Кандидатурата на Майлс за овакантения пост може пък да подразни доста хора, дори сред естествените поддръжници на Молисънови — изказа надежда Кей.

— Възможно е — кимна Колин.

Кей се обърна към Парминдер:

— Ти как мислиш: възможно ли е съветът да гласува наистина за изгонване на „Белчапъл“ от сегашната им сграда? Знам, че много хора се дразнят от разхвърляни игли и от навъртащи се наркомани из квартала им, но клиниката е доста отдалечена… така че не би трябвало да е трън в очите на пагфърдци?

— Хауърд и Обри си правят взаимни услуги — поясни Парминдер с обтегнато лице и с тъмнокафяви петна под очите. (Тя е тази, която утре ще трябва да присъства на заседанието на съвета и да се бори с Хауърд Молисън и другарчетата му, без Бари да е до нея да я подкрепя.) — Налага се да правят икономии на окръжно ниво. Ако Хауърд успее да изгони клиниката от сегашната евтина сграда, режийните й ще се увеличат, Фоли ще обяви, че разходите са нараснали, и с това ще оправдае отнемането на финансирането й от страна на окръжния съвет. От своя страна пък Фоли ще направи всичко възможно „Фийлдс“ да бъде върнат на Ярвил.

Уморила се да дава разяснения, Парминдер се изтегли тактично от разговора, като се престори, че разглежда новите книжа за „Белчапъл“, които Кей беше донесла със себе си.

Защо изобщо се занимавам с това?, запита се.

Можеше сега да си седи у дома с Викрам, когото остави да гледа някаква телевизионна комедия с Джасвант и Раджпал. Смехът им я беше подразнил: кога за последно се беше смяла самата тя? От какъв зор седи сега тук и пие това гадно топло вино, бори се за клиника, от която никога няма да има нужда, и за жилищен комплекс, населен с хора, от които, ако ги срещне, вероятно ще се погнуси? Та тя да не е някой Бхай Канхая, дето не прави разлика между душите на нашите и на врага; каква божия светлина я грее нея от Хауърд Молисън? Та нали ще се радва повече, ако Хауърд загуби, отколкото на мисълта, че децата от „Фийлдс“ ще могат и в бъдеще да учат в „Сейнт Томас“, а други жители на „Фийлдс“ — да се преборят с пристрастяването си към дрогата в „Белчапъл“, колкото и тези неща да й се струваха добри, гледани отдалече и отвисоко…

(Макар много добре да знае всъщност защо го върши. Иска да спечели заради Бари. Той й разправяше най-подробно как го записали в „Сейнт Томас“. Как съучениците му го канели у домовете си да си играят, а той, израсналият в каравана с майка си и двамата си братя, се радвал на чистите, уютни жилища по „Хоуп Стрийт“ и изпадал в благоговение пред големите викториански къщи по „Чърч Роу“. Присъствал дори на някакъв рожден ден в къщата с кравешката физиономия, която впоследствие закупил и където отгледал четирите си деца.

Точно тогава се влюбил в Пагфърд — в реката и полята му и в солидните му тухлени сгради. И си мечтаел да си има градинка, в която да си играе, дърво, на което да му вържат люлка, и да е заобиколен от зелена шир. Събирал конски кестени и ги носел обратно във „Фийлдс“. След като завършил като отличник на випуска си „Сейнт Томас“, станал първият човек в рода им, приет да учи в университет.

Любов и омраза, мислеше си Парминдер, уплашена донякъде от собствената си откровеност. Затова съм тук, заради любовта и омразата…)

Прелисти на нова страница и се престори, че се съсредоточава върху съдържанието. А Кей се зарадва, че лекарката така внимателно преглежда онова, което й беше донесла, понеже го бе събрала с цената на много време и размисъл. И не можеше да си представи, че прочел донесените от нея документи човек може да не се убеди в необходимостта клиниката „Белчапъл“ да остане там, където е.

Но при цялото изобилие от статистически данни, анонимни свидетелства и разкази от първо лице, Кей реално свързваше клиниката с едно конкретно лице на пациент: Тери Уидън. У Тери се наблюдаваше определена промяна, Кей я усещаше и едновременно се и гордееше, и боеше. Тери проявяваше слаби проблясъци на пробуждащо се наново чувство за контрол върху живота си. Напоследък на два пъти каза на Кей: „Няма да ми вземат Роби. Няма да им го дам“, и това не бяха никакви безсилни приказки против съдбата, а израз на твърдо намерение.

— Вче’а го заведох в детската — каза един ден на Кей, която допусна грешката да изглежда удивена. — К’во толко ми се чудиш ма? Ти к’во мислиш, че до една г’адина ли не мога да го заведа, да ти еба майката?

Затръшнеха ли обаче вратата на „Белчапъл“ под носа на Тери, сто на сто ще разбият деликатната структура, която се мъчеха да изградят върху руините на живота й, мислеше си Кей. Тери изпитваше някак в червата си страх от Пагфърд, който Кей не проумяваше.

— М’азя го това шибано място — каза веднъж, когато Кей случайно спомена името на градчето.

Кей нямаше понятие от миналата връзка на Тери с градчето, освен това, че покойната й баба живяла там, но се притесняваше, че ако на Тери ще й се налага да ходи дотам всяка седмица за метадона си, самоконтролът й ще рухне, а заедно с него — и крехката нова семейна сигурност.

Междувременно Колин бе поел щафетата от Парминдер и вече разясняваше историята на „Фийлдс“; Кей кимаше от учтивост, казваше периодически „Ммм“, но мислите й бяха съвсем далече.

А Колин беше дълбоко поласкан от начина, по който привлекателната млада дама поглъщаше всяка негова дума. В момента се чувстваше по-добре от всеки друг момент, откакто бе прочел онзи отвратителен постинг, който вече го нямаше на уебсайта. Не го уволниха. Пред дома му не се събра гневна тълпа. Не се чу или видя нито един призив — нито на уебсайта на пагфърдския съвет, нито другаде из интернет (няколко пъти пуска търсачката на Гугъл) — да бъде арестуван или хвърлен зад решетките.

Фатс се върна покрай вратата, кусайки кисело мляко. Хвърли поглед в стаята и за миг срещна погледа на Колин. При което Колин моментално загуби нишката на мисълта си.

— … та… да, най-общо казано, това е — завърши неловко.

Потърси успокояващия поглед на Теса, но тя се беше заплеснала нанякъде. Което го жегна: редно беше все пак Теса да се зарадва, че настроението му толкова се е повишило, че се е самоовладял след мъчителната безсънна нощ. Някакви ужасни приливи на ужас разбъркваха стомаха му, но за сметка на това пък черпеше доста утеха от присъствието на другата несретница и изкупителна жертва, Парминдер, и от съчувственото внимание на привлекателната служителка от „Социални грижи“.

За разлика от Кей, Теса изслуша дума по дума всичко казано от Колин относно правото на „Фийлдс“ да остане част от Пагфърд. Но имаше усещането, че словата му не са подплатени с убеждение. Той просто си налагаше да вярва онова, което беше вярвал и Бари, и копнееше да срази Молисънови, понеже и Бари се бе стремял към същото. За разлика от Бари, Колин не си падаше никак по Кристъл Уидън, което му подсказваше, че вероятно недовижда нещо у нея. Теса усещаше прекрасно каква странна смесица от арогантност и смиреност, от непоколебими убеждения и несигурност представлява съпругът й.

Обаче и тримата абсолютно се самозаблуждават, мислеше си Теса и ги наблюдаваше как проучват графиката, която Парминдер беше измъкнала от книжата на Кей. Внушават си, че с няколко листа статистически данни ще обърнат руслото на шейсетгодишния поток от гняв и омраза. А нито един от тях не може да се сравнява изобщо с Бари. Понеже самият той бе жив пример за онова, което те предлагат на теория: развитие посредством просвета от нищета към заможност, от безсилие и зависимост към положението на силно допринасящ към обществото негов член. Нима не се виждат колко безнадеждни са като пропагандатори в сравнение с покойника?

— Народът вече категорично се дразни от това, че Молисънови се мъчат всичко да решават — говореше Колин.

— Убедена съм — добавяше Кей, — че ако прочетат тези данни, много ще им е трудно да отрекат изключително важната дейност на клиниката.

— Не всички членове на съвета са забравили Бари — обяви с треперещ глас Парминдер.

А Теса осъзна, че мазните й пръсти напразно ровят из пространството. Докато останалите говореха, тя беше успяла съвсем сама да изяде целия чипс от купата.