Джоан Роулинг
Вакантен пост (28)

XI

Във вторник сутринта Кристъл не заведе Роби в детската градина, а го премени за погребението на прабаба им Кат. Докато му вдигаше най-малко съдрания панталон, който му беше омалял поне с пет сантиметра над глезените, се опита да му обясни коя е била Баба Кат, но можеше и да не си хаби плюнката: Роби изобщо нямаше представа какво значи „баба“ — понятията му за роднинство се свеждаха до „майка“ и „сестра“. А през многобройните разнообразни намеци и спомени на Тери Кристъл бе прозряла едно: Тери пък си нямаше представа кой е бащата на Роби.

В този момент чу стъпките на слизащата по стълбите майка.

— Пусни това — скара се на Роби, който се мъчеше да докопа празния кен от бира, търколил се под обичайното кресло на Тери. — Ела тук.

Повлече Роби за ръка към преддверието. Тери още беше по долнището от пижама и мърлявата тениска, с които беше спала, а краката й бяха боси.

— Що не си се преоблякла? — попита Кристъл.

— Никъде няма да ходя — промъкна се Тери покрай сина и дъщеря си в кухнята. — Отказах се.

— Що?

— Щото не ща — каза Тери и запали цигарата от газовия котлон на печката. — Ебала съм им майката.

Кристъл едва удържаше дърпащия я и провесващ се на ръката й Роби.

— Всички други ще са там — рече Кристъл. — И Черил, и Шейн…

— Е, и? — озъби се Тери.

Не че Кристъл не беше очаквала майка им да се откаже в последния момент. Понеже на погребението щеше да се озове очи в очи с Даниела — сестрата, която се преструваше, че Тери не съществува, заедно с всички останали роднини, които се бяха отрекли от нея и децата й. Но пък сигурно ще присъства Ан-Мари. Кристъл се беше вкопчила в тази надежда като в лъч от фенерче сред мрака през всичките онези нощи, през които бе ридала за Баба Кат и за господин Феърбрадър.

— Трябва да дойдеш — каза Кристъл.

— Никъде няма да ходя.

— Ама Баба Кат погребваме.

— Е, и? — повтори Тери.

— Много ни помагаше.

— Хич даже — сряза я Тери.

— Не е така — спореше Кристъл с пламнало лице, стиснала Роби за ръка.

— На теб може — рече Тери. — Ама мен не ме ебаваше. Така че ти върви да й се сополявиш на гроба, щом искаш. Аз оставам тука.

— Защо? — наново попита Кристъл.

— Моя си работа.

Познатата стара сянка се спусна отгоре им.

— Обо ли ще чакаш, а?

— Моя си работа — повтори Тери с жалко достойнство.

— Идвай на погребението — заповяда на висок глас Кристъл.

— Ти върви.

— Да не си посмяла пак да се бодеш, да ти еба майката! — заяви Кристъл с една октава по-високо.

— Няма — каза Тери, но се извърна и се загледа през мръсния прозорец към потъналото в бурени и боклуци така наречено задно дворче.

Роби отскубна ръката си от Кристъл и се втурна във всекидневната. С напъхани до дъното на джобовете на анцуга си юмруци и опънати назад рамене, Кристъл се замисли какво да предприеме. Плачеше й се при мисълта, че няма да може да отиде на погребението, но мъката й смекчаваше облекчителната мисъл, че тогава няма да й се наложи да се изправи срещу батареята от враждебни очи, които от време на време беше срещала у прабаба си Кат. Хем я беше яд на Тери, хем, колкото и странно да бе, чувстваше, че е на нейна страна. Наистина ли си нямаш представа кой изобщо е баща му, курво с курвите? Щеше й се да се запознае с Ан-Мари, но я беше и страх.

— Хубаво. И аз няма да ходя.

— Ама ти върви. Щом искаш. Все ми е едно, д’еба.

Кристъл обаче си остана у дома, убедена в появата на Обо. Понеже Обо се губеше вече от седмица по някакви си свои нечестиви задачи. А Кристъл му пожелаваше да пукне и никога да не се върне.

Запали една от ръчно свитите цигари, дадени й от Фатс Уол, и за да се намира на работа, взе да чисти из къщи. Не й се услаждаха, но й беше приятно, че той й ги е дал. И ги пазеше в пластмасовата кутийка за бижута на Ники, при Тесиния часовник.

След като се изчукаха в гробищата, й се струваше, че повече няма да се среща с Фатс, понеже той тогава почти не й проговори повече и си тръгна, след като с половин уста й каза довиждане, но после се бяха срещнали в градинката. И тя усети, че този път му хареса повече от миналия; не се напушиха и той издържа по-дълго. След това се излегна до нея на тревата под храстите, запалиха по цигара, а когато тя му спомена за смъртта на прабаба й Кат, той й каза, че майката на Сухвиндер Джаванда май й била предписала погрешни лекарства или нещо такова — не бил съвсем наясно какво точно станало.

Кристъл се ужаси. Значи, смъртта на Баба Кат е била съвсем излишна; значи, можеше и досега да си е жива и здрава в спретнатата си къщичка на „Хоуп Стрийт“, да е готова при нужда да окаже помощ на Кристъл — да й предостави убежище с удобно, застлано с чисти чаршафи легло, със заредена с храна и със сбирщина от порцеланови чаши и чинии кухничка, и с малкото телевизорче в ъгъла на всекидневната. Не ща да гледам тия мръсотии, Кристъл. Угаси го.

Кристъл не бе имала нищо против Сухвиндер, но майката на Сухвиндер бе убила Баба Кат. А във вражеското племе няма „наши“ и „ваши“. Кристъл си беше наумила да размаже Сухвиндер от бой, но Теса Уол взе, че се набърка. Кристъл не помнеше с подробности казаното й от Теса, но, общо взето, излизаше, че Фатс изобщо нищо не бил разбрал — или поне най-важното. Така че й се наложи да обещае пряко волята си пред Теса да не преследва повече Сухвиндер, макар такива обещания да бяха само временни мерки в обезумелия постоянно менящ се свят на Кристъл.

— Веднага остави това! — кресна Кристъл на Роби, който се мъчеше да отвори капака на тенекията от бисквити, в която Тери държеше инструментите си.

Кристъл грабна кутията от ръцете му и я прегърна сякаш бе някакво живо същество, нещо, което би се борило да не умре и чието унищожение щеше да донесе ужасни последствия. Изподрасканата картинка на капака изобразяваше дилижанс с натрупан върху покрива багаж, теглен през снега от четири кестеняви коня, а кочияшът с цилиндър държеше в ръка пощальонски рог. Възползва се от това, че Тери пуши в кухнята, отнесе тенекиената кутия горе и я скри в стаята си. Роби се влачеше по петите й.

— Искам в паркааа.

Понякога тя го водеше, люлееше го на люлките и го въртеше на въртележката.

— Днес не може, Роби.

А той взе да хленчи и не спря, докато тя не му кресна да млъкне.

Много по-късно, по тъмно — след като Кристъл нахрани Роби с консервирани кръгчета спагети в доматен сос и го изкъпа, много след като беше свършило погребението — Обо почука на вратата им. Кристъл го видя от прозореца на стаята на Роби и се втурна да отвори, но Тери успя да я изпревари.

— К’во пра’иш, Тер? — попита Обо, прекрачвайки прага, без никой да го е поканил. — Чух, че си ме търсила миналата седмица.

Макар че Кристъл му бе заръчала да не става, Роби я беше последвал по стълбите. Усети го по уханието на измитата му с шампоан коса над разнасящата се над древното кожено яке на Обо воня на фасове и престояла пот. Освен това Обо беше обърнал и няколко халби — като й се хилеше, от устата му я блъскаха бирени изпарения.

— Ти как си, Обо? — попита Тери с оная нотка в гласа, която Кристъл не долавяше в други случаи и която издаваше сговорчивост и угодничество — признание, че Обо се радва на определени привилегии в дома им. — Къде се изгуби?

— В Бристол — каза той. — Ти как си, Тер?

— Тя няма нужда от нищо — намеси се Кристъл.

А той примига през дебелите си лупи. Роби така се беше вкопчил в крака на Кристъл, че ноктите му се канеха да пробият кожата й.

— А, я да видим кой бил тука, Тер? — отвърна Обо. — Това майка ти ли е?

Тери се разсмя. А Кристъл го изгледа кръвнишки, все още в хватката на Роби. Мътният поглед на Обо се спусна надолу към малкия.

— И к’во пра’и мойто момче?

— Не ти е никакво твое момче — каза Кристъл.

— Ти откъде знаеш? — ухили се кротко Обо.

— Еби си майката. Нищо не й трябва. Кажи му ма — едва ли не кресна Кристъл на Тери. — Кажи му, че нищо не щеш.

Уплашена, попаднала между две воли, много по-силни от нейната, Тери отвърна:

— Той просто идва да се видим…

— Хич и не му вярвай — каза Кристъл. — Не за това е тука. Кажи му ма. Тя нищо не ще — изрече злобно в нахиленото лице на Обо. — Вече от няколко седмици е чиста.

— Вярно ли ма, Тер? — не можа да повярва все още усмихнатият Обо.

— Вярно е — рече Кристъл, след като Тери не отвърна. — Все още е в „Белчапъл“.

— Няма да е задълго — каза Обо.

— Еби се — вбеси се Кристъл.

— Затварят ги — обяви Обо.

— Ама наистина ли? — внезапно се паникьоса Тери. — Ти откъде знаеш?

— Знам аз — рече Обо. — Икономии пра’ят.

— Нищо не знаеш — озъби му се Кристъл. — Глупости дрънка — каза на майка си. — Нали иначе щяха да ти кажат?

— Икономии — повтори Обо и взе да се опипва по джобовете за цигари.

— Не забравяй, че ти предстои преатестиране — напомни Кристъл на Тери. — Не трябва да се бодеш. Не може.

— К’во каза? — попита Обо, докато се бореше със запалката си, но нито една от двете жени не пожела да го осветли.

Тери задържа погледа на дъщеря си за някакви си две секунди, после очите й слязоха неохотно към облечения в пижамата си Роби, вкопчил се в крака на Кристъл.

— Наистина мислех да си лягам, Обо — измърмори, без да го погледне. — Друг път може да се видим.

— Чух, че баба ти умряла — каза той. — От Черил го чух.

Болка разкриви лицето на Тери, която изведнъж взе да изглежда на годините на Баба Кат.

— Аз си лягам. Хайде, Роби. Тръгвай с мен, Роби.

Но Роби отказваше да пусне крака на Кристъл в присъствието на Обо. Тери протегна към детето орловите си пръсти.

— Пусни ме, Роби — замоли го Кристъл. Когато изпаднеше в определени настроения, Тери използваше сина си за плюшено мече; но по-добре Роби, отколкото хероина. — Хайде, върви, върви с мама.

Малкият намери някаква сигурност в гласа на Кристъл и се остави Тери да го отведе по стълбите.

— Айде изчезвай — рече Кристъл, без да погледне Обо, но се отдалечи в кухнята, извади последната свита от Фатс Уол цигара от джоба си и взе да я пали от газовия котлон. Чу как външната врата се затвори и изтържествува: преебах го.

— Мно’о готин гъз си отпрала, Кристъл.

Тя така подскочи, че най-горната от струпаните чинии се хлъзна и се разби върху мръсния под. Не си беше отишъл, а беше влязъл подире й. И сега бе забил поглед в опънатата върху гърдите й тениска.

— Еби се — рече му.

— Голямо момиче си вече.

— Еби се.

— И чувам, че буташ безплатно — приближи се съвсем Обо. — А можеш да печелиш повече и от майка си.

— Еби…

Ръката му бе вече върху лявата й гърда. Опита се да я отмести, но с другата си ръка той я хвана за китката. Запалената й цигара се плъзна по лицето му и той я тресна два пъти с юмрук по слепоочията; още чинии паднаха на пода, а като се дърпаше, тя се подхлъзна и падна; удари тила си в пода, а той се озова отгоре й; усети как ръката му тегли надолу ластика на анцуга й.

— Не… пусни бе… не!

Заби кокалчетата си в корема й и взе да си разкопчава панталона — тя се опита да изпищи, а той я перна през лицето — вонята му запуши ноздрите й, а той изръмжа в ухото й:

— Ха си викнала, ха съм те клъцнал с ножката.

От влизането му силно я заболя; чуваше го как пъшка и как самата тя само тихичко скимти; срамуваше се от звука, който издава — тъй уплашен и незначителен.

Той се изпразни и се махна от нея. А тя моментално вдигна долнището на анцуга и скочи насреща му със стичащи се по бузите сълзи, а той й се лезеше.

— Ще кажа на гос’ин Феърбрадър — чу се как изхлипа.

Така и не разбра откъде излязоха думите й. Голяма глупост каза.

— Тоя пък кой е? — закопча дюкяна си Обо, запали цигара, без никак да бърза, и блокира пътя й да излезе. — И с него ли се ебеш, а? Курветина малка.

Завлече се към преддверието и си тръгна.

А тя трепереше така, както никога не бе треперила през живота си. Имаше чувството, че ще повърне; усещаше се обгърната изцяло от вонята му. Болката в тила й пулсираше; болеше я и отвътре, а влага се стичаше по гащите й. Втурна се във всекидневната и там се спря разтреперана, обгърнала се с двете си ръце; после, в миг на ужас, осъзна, че той ще се върне, и хукна да заключва външната врата.

Върна се във всекидневната, намери един дълъг фас и го запали. Пушеща, трепереща и ридаеща, тръшна се в обичайното кресло на Тери, после скочи, понеже чу стъпки по стълбите: Тери се появи с объркан и дебнещ вид.

— К’во ти е?

Кристъл се задави с думите си:

— Той… той ме наеба.

— К’вооо?

— Обо… преди малко…

— Няма начин.

Инстинктивната реакция на Тери спрямо всички проблеми в живота: няма начин, не, аз не, не, никога.

Кристъл скочи и я блъсна; каквато си беше мършава, Тери се свлече с псувни и писъци назад в преддверието; а Кристъл се нахвърли на току-що заключената врата, взе да се бори с ключалката и рязко отвори.

Мина цели двайсет метра по улицата, без да спре да реве, когато се сети, че Обо може би я причаква някъде и я държи под око. Прекоси на бегом градината на едни съседи, мина на зигзаг през няколко задни пътечки по посока на къщата на Ники, а през цялото време течността се стичаше по гащите й и й идеше да повърне.

На Кристъл й беше съвсем ясно, че я е изнасилил. Точно това се беше случило и с по-голямата сестра на Лиан в паркинга на един нощен клуб в Бристол. Знаеше, че и повечето хора в такъв случай се обръщат към полицията; но няма как да допуснеш полицията в частния си живот, когато майка ти е Тери Уидън.

Ще кажа на гос’ин Феърбрадър.

Хлипанията й станаха още по-чести. На господин Феърбрадър наистина щеше да може да му каже. Той познаваше истинския живот. Единият от братята му беше лежал в затвора. Разправял бе на Кристъл за младините си: различни от нейната младост — никой не можеше да падне толкова ниско като нея, това поне й беше ясно — по-скоро като младостта на Ники, на Лиан. Парите им свършили; майка му била купила общинско жилище, но не успяла да плати навреме вноските; наложило се да живеят известно време в каравана, дадена им на заем от негов вуйчо.

Г-н Феърбрадър умееше да урежда нещата, да намира изход от всяка ситуация. Дори у тях дойде да говори с Тери за гребането на Кристъл, когато двете с Тери се скараха и Тери отказа да подпише разрешението Кристъл да пътува с отбора. И изобщо не се бе отвратил, или поне не го беше показал, което си е едно и също. Тери, която не търпеше и нямаше доверие никому, каза; „Абе добър човек ми се вижда“, и подписа.

А и самият господин Феърбрадър веднъж я предупреди:

— На теб ще ти е по-тежко в сравнение с останалите, Крис; и на мен ми беше по-тежко. Но пък ще можеш и повече от мен да постигнеш. Няма да е нужно да повтаряш грешките ми.

Имаше предвид, че ще се учи по-добре от него, но сега вече бе късно за тия работи, пък и всичко беше празни приказки. Как щеше да й помогне четенето сега?

И к’во прави мойто момче?

Не ти е никакво твое момче.

Ти откъде знаеш?

Сестрата на Лиан бе прибягнала до хапче за след секс. Сега и тя, Кристъл, ще разпита Лиан за това хапче и ще си го купи. Няма начин да роди бебе от Обо. От самата мисъл й се приповръща.

Трябва да се махна оттук.

Мина й през ум за Кей, но веднага отхвърли мисълта: да кажеш на „Социални грижи“, че Обо влиза и излиза от тях и изнасилва, е, като да се оплачеш в полицията. Научи ли тя, веднага ще им отнемат Роби.

Един ясен, отчетлив глас в главата на Кристъл разговаряше с господин Феърбрадър — единственият възрастен, който някога беше разговарял с нея така, както й беше необходимо, за разлика от госпожа Уол — толкова добронамерена, но с капаци, и от Баба Кат — която отказваше да чуе цялата истина.

Трябва да измъкна Роби оттук. Но как? Как да се махна и аз?

Единственото й сигурно убежище, къщичката на „Хоуп Стрийт“, вече се поглъщаше от счепкалите се роднини…

Свърна бързо покрай осветения от уличната лампа ъгъл и хвърли поглед през рамо да не би онзи да я следи.

И изведнъж й се яви отговорът — все едно самият господин Феърбрадър й сочеше пътя.

Ако забременее от Фатс Уол, съветът ще й отпусне собствено жилище. Тогава, ако Тери пак почне да се боде, ще може да вземе и Роби при себе си, и бебето. И няма да пусне Обо изобщо да припари до дома й, никога. Ще сложи специални брави, резета и вериги на вратата, а дома си ще поддържа чист, винаги чист, както правеше и Баба Кат.

Забавила крачка до полубяг, Кристъл успокои и овладя и плача си.

От семейство Уол вероятно ще й дадат и пари. Това им е в стила. Представи си семплото, загрижено лице на Теса, надвесено над бебешко легълце. Кристъл ще им роди внуче.

Забременее ли, ще изгуби Фатс; но те всички поначало изчезват в мига, в който забременееш; това във „Фийлдс“ си беше почти сигурно правило. Ама току-виж пък проявил интерес — и той е един чешит. Но на нея всъщност й е все едно. Интересът й към него се бе свел почти до нула, освен в качеството му на най-съществения елемент в плана й. За нея най-важното е бебето — бебето, което е много повече от средство към целта. Тя обича бебетата; винаги беше обичала Роби. Ще ги отгледа и двамата на спокойствие, в сигурност — ще бъде за семейството си една по-добра, по-грижовна, по-млада Баба Кат.

А скъса ли веднъж с Тери, току-виж и Ан-Мари дошла да я види. Та нали децата им ще са братовчеди. Пред очите й изникнаха съвсем ясно образите на двете — Ан-Мари и Кристъл, застанали на портала на пагфърдското училище „Сейнт Томас“, махат на две момиченца в светлосини роклички и къси чорапки.

Лампите в дома на Ники, както винаги, светеха. Кристъл се затича.