Джоан Роулинг
Вакантен пост (27)

X

Тъй като в понеделник вечер Парминдер работеше до по-късно, а и Викрам обикновено се задържаше в болницата, трите деца в семейство Джаванда сами си готвеха и си подреждаха масата. Понякога се спречкваха, от време на време се смееха, но днес всяко едно бе потънало в собствените си мисли, така че изпълниха задачата си с необичайна ефикасност в почти пълно мълчание.

Сухвиндер не спомена нито на брат си, нито на сестра си, че се е канела да бяга от училище, нито им каза как Кристъл Уидън заплашваше да я пребие. Напоследък навикът й да пази тайна бе станал съвсем подчертан. Изпитваше активен страх от това, да споделя чувствата си, понеже се боеше да не издадат създалия се в душата й необичаен свят — светът, в който Фатс Уол успяваше да навлезе с такава ужасяваща лекота. Но в същото време си даваше сметка, че събитията от днешния ден не могат да се премълчават до безкрай. Още повече че Теса й беше съобщила за намерението си да се обади по телефона на Парминдер:

— Длъжна съм да уведомя майка ти, Сухвиндер, но ще имам грижата да й обясня причината за постъпката ти.

Сухвиндер бе изпитала нещо като топлота към Теса, макар да бе майката на Фатс Уол. Колкото и да се плашеше от предстоящата реакция на майка си, предложението на Теса да се намеси в нейна полза разпали в душата й слаба надеждичка. Дали пък осъзнаването на отчаянието на Сухвиндер няма да пропука поне мъничко непоколебимото неодобрение на майка й, разочарованието й и изричаните с каменно лице безкрайни критики?

Когато входната врата най-после се отвори, чуха майка им да говори на пенджабски.

— Уф, пак ли тая проклета ферма — изстена Джасвант, надала ухо към прииждащите звуци.

Родът Джаванда притежаваше фамилно имотче в щата Пенджаб, паднало се на най-голямата дъщеря Парминдер поради това, че баща им нямаше синове. Така че фермата заемаше свое място в родовата памет — чест обект на обсъждане между Джасвант и Сухвиндер, които с лека изненада и учудване бяха установили наличието на определено очакване у неколцина по-възрастни роднини цялото им семейство един ден да се върне в родината. Бащата на Парминдер цял живот пращаше пари за издръжка на фермата, дадена под аренда на някакви вечно намусени и недоволни втори братовчеди. А сред роднините на майка й фермата бе повод за редовни разправии.

— Баба пак се е скарала с единия — превеждаше Джасвант проникналите през вратата приглушени думи на Парминдер.

Парминдер беше научила първородната си дъщеря на малко пенджабски, а Джаз бе поела много повече от братовчедките им. Поради силната си дислексия обаче Сухвиндер отдавна ги беше отказала от опитите им да я учат на два езика едновременно.

— Харприт още настоявала да продадат онова ъгълче заради пътя…

Сухвиндер чу как Парминдер изрита обувките си. Съжали, че майка й точно тази вечер е намерила да се занимава с фермата; тези разправии неизменно й разваляха настроението. А когато Парминдер отвори вратата и влезе с вкаменено като маска лице, смелостта окончателно напусна Сухвиндер.

Парминдер махна небрежно на Джасвант и Раджпал, но посочи с пръст първо Сухвиндер, после един кухненски стол в смисъл да седне там и да я чака да приключи с разговора си.

Джасвант и Раджпал се изнизаха нагоре по стълбите. Прикована към стола от майчината повеля, Сухвиндер остана да чака под окичилите стената снимки, които излагаха пред погледите на цял свят относителната й неадекватност. А майка й приказва още сума ти време, преди най-сетне да каже „дочуване“ и да прекъсне връзката.

А в мига, в който се извърна към дъщеря си, Сухвиндер усети мигновено, без дума да й се каже, че е била излъгана в надеждите си.

— Така — процеди Парминдер. — Днес в работата ми се обади Теса. Предполагам, че знаеш по какъв въпрос.

Сухвиндер кимна. Устата й сякаш се напълни с памук.

Гневът на Парминдер се стовари отгоре й като цунами и така повлече Сухвиндер, че не й даде възможност да стъпи на крака.

— Защо? Защо? Пак ли копираш оная лондончанка… пак ли се мъчиш да я впечатлиш? Джаз и Радж никога не са се държали по този начин. Кое те кара теб така да постъпваш? Какво ти става? Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си? Кой ти е казал, че е „куул“ да се държиш като малолетна престъпница? Представяш ли си какво ми беше, като ми се обади Теса? Да ми звъни в работата… такъв срам не съм изживявала… отвращаваш ме, разбра ли? Нима не ти осигуряваме всичко, от което се нуждаеш? Нима не ти помагаме достатъчно? Какво ти има ма, Сухвиндер?

В отчаянието си да прекъсне майчиното словоизлияние Сухвиндер спомена името на Кристъл Уидън…

— Кристъл Уидън! — кресна Парминдер. — Оная глупачка! Ама ти защо изобщо й обръщаш внимание? Не й ли каза колко труд положих да поддържам живота у проклетата й прабаба? Не й ли го каза?

— Ама аз… не…

— Ако ще ми слушаш какви ги приказват разните там Кристъл Уидъни, значи, си абсолютно безнадежден случай! Или просто налучкваш естественото си равнище може би? Искаш да бягаш от училище и да работиш в кафене, понеже е по-лесно, като в същото време хвърляш на вятъра всички възможности да получиш някакво образование, нали? Това ли научи от участието си в един отбор с Кристъл Уидън — да паднеш до нейното ниво?

А Сухвиндер се сети как Кристъл и тайфата й дебнеха от отсрещния тротоар за пролука в движението, която да им позволи да пресекат улицата. Какво трябва да направи, че майка й да я разбере? Само допреди час хранеше поне мъничка надежда, че най-после ще може да сподели с майка си — поне за Фатс Уол…

— Махай ми се от очите! Бягай! Ще си поговоря с баща ти, като се прибере. Върви!

Сухвиндер се качи бавно горе. Джасвант я викна от стаята си:

— За какво толкова ти кудкудякаше?

Сухвиндер не отговори. Прибра се в своята стая, затвори вратата и приседна на ръба на леглото.

Какво ти има ма, Сухвиндер? Отвращаваш ме.

Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си?

Добре де, а какво очакваше? Да я гушне и утешава ли? Кога за последен път я е прегръщала и държала в обятията си Парминдер? Че то и скритото в плюшеното й зайче ножче за бръснене й дава повече утеха; не можеше обаче посред бял ден да удовлетвори превръщащото се в необходимост желание да си пусне кръв — всички в семейството бяха още будни, а баща й тепърва ще се прибира.

Насъбралото се в Сухвиндер и жадуващо за излаз езеро от отчаяние и болка се бе подпалило, сякаш от самото начало бе пълно с гориво.

Ще я науча аз нея!

Стана, прекоси с няколко крачки стаята, тръшна се на стола пред бюрото си и заблъска по клавиатурата на компютъра.

Когато оня тъп заместник-учител по информатика се беше напънал да ги впечатлява с познанията си, Сухвиндер бе проявила не по-малко интерес от Андрю Прайс. С тази разлика, че не седна като Андрю и две-три други момчета да го засипва с хакерски въпроси, ами си се прибра тихо и кротко вкъщи и се разтърси из интернет. Почти всички съвременни уебсайтове бяха имунизирани против класическите SQL инжекции, но като чу майка си да обсъжда анонимната атака срещу уебсайта на пагфърдския общински съвет, веднага й стана ясно, че защитата на тоя стар сайт вероятно е под всякаква критика.

На Сухвиндер открай време й беше по-лесно да пише на клавиатура, отколкото на ръка, а и разчиташе компютърен код много по-леко, отколкото дългите нанизи от думи. Така че й потрябва съвсем кратко време, за да се добере до сайт, който предлагаше ясни инструкции как да състави една най-проста SQL инжекция. После влезе в сайта на пагфърдския общински съвет.

Да хакне сайта, й потрябваха пет минути, и то, понеже първия път бе преписала грешно кода. И се удиви от факта, че администраторът на сайта, който и да е той, само беше заличил постинга, но не бе премахнал от базата данни потребителския акаунт на Призрака_на_Бари Феърбрадър. Да качи нов постинг от същото име, беше просто като фасул.

Съставянето на самия постинг обаче й отне повече време, отколкото хакването на сайта. Таеше в себе си тайното обвинение от няколко месеца, още от новогодишното парти, когато, свряла се в един ъгъл, беше мярнала с почуда лицето на майка си десет минути преди полунощ. Пишеше бавно. Автоматичният коректор й вършеше много добра работа.

Изобщо не я стряскаше вероятността Парминдер да провери хронологията на браузъра й: майка й толкова малко я познава и толкова слабо се интересува какво прави тя в стаята си, че и през ум не би й минало да заподозре своята мързелива, тъпа и некадърна дъщеря.

Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.