Джоан Роулинг
Вакантен пост (15)

VIII

Колин Уол видя минаващите под прозореца на кабинета му Гавин и Мери. Мигновено разпозна силуета на Мери, но му се наложи да присвие очи, за да определи кой е вървящият до нея длъгнест мъж, преди да са излезли от заревото на уличната лампа. Приклекнал, полустанал от стола пред компютъра, Колин проследи със зяпнали уста изчезващите в мрака фигури.

Гледката го разтърси до мозъка на костите му: бе приел за даденост това, че Мери се намира зад нещо като пурда — онези завеси, които в мюсюлманския свят отделят жените от мъжете; че допуска в светилището, наречено неин дом, единствено жени, сред които и Теса, която и досега я посещаваше през ден. И за миг не му беше хрумвало дори, че Мери може би общува с други хора, след като се стъмни, най-малко пък с неженен човек. И съответно възприе държанието й като лична изневяра, все едно че на някакво духовно ниво Мери му беше поставила рога.

Дали е позволила Мери на Гавин да види тялото на Бари? Възможно ли е Гавин да прекарва вечерите си седнал в любимото кресло на Бари пред камината? А дали пък Гавин и Мери не са… изключено ли е да са…? Нима такива неща не стават ежедневно? Ами ако още от преди смъртта на Бари…?

Колин изпитваше непрестанен ужас от протърканата канаваца на хорския морал. Мъчеше се да се изолира срещу евентуални шокове, като си налагаше да си въобразява най-лошото: предпочиташе да си представя ужасни сцени на поквара и разврат, вместо да чака истината да разбие като снаряд невинните му заблуди. За Колин животът бе безкрайна готовност да посрещне болките и отчаянията и — с изключение на собствената му съпруга — всеки друг му беше враг до доказване на противното.

Почти беше готов да хукне надолу по стълбите, за да съобщи на Теса за току-що видяното, а тя би могла да му даде някакво безобидно обяснение за нощната разходка на Мери и да го успокои, че вдовицата на най-добрия му приятел винаги е била и си остава вярна на своя съпруг. Успя обаче да устои на подтика, понеже ядът към Теса още не му беше минал.

Тя пък защо така упорито отказва да прояви и капка интерес към предстоящото му кандидатиране за съвета? Не си ли дава тя сметка колко яко го е сграбчила тревогата му, откакто изпрати кандидатския си формуляр? Не че не беше очаквал точно така да се чувства, но въпреки всичко очакването не притъпяваше никак болката му, както не би те заболяло по-малко, ако те блъсне влак, само защото си го видял как се носи към теб по релсите; просто Колин изживяваше страданието два пъти — веднъж като очакване и втори път при осъществяването му.

Кошмарните му фантазии все се вихреха около Молисънови и начините, по които вероятно щяха да го атакуват. През мозъка му се точеха непрестанно контрааргументи, обяснения и оправдания. Отсега се виждаше как, обсаден, се бори за репутацията си. Вечно присъстващият в отношенията на Колин със заобикалящия го свят елемент на параноя ставаше все по-отчетлив; а междувременно Теса се правеше на несведуща и не предприемаше нищичко, за да облекчи ужасното смачкващо го напрежение.

Известно му бе мнението й, че той не бива да се кандидатира. Може би я ужасяваше прекалено вероятността Хауърд Молисън да среже надутия мехур на миналото им и да разпилее отвратителните му тайни пред клюновете на всички пагфърдски лешояди.

Колин вече бе говорил по телефона с неколцина от онези, на които Бари разчиташе за подкрепа. Изненада се, но се и окуражи от факта, че нито един не се усъмни в правомощията му и не взе да разнищва възгледите му по спорните въпроси. До един, без изключение, изказаха скръбта си по непрежалимата загуба на Бари и категоричната си неприязън по адрес на Хауърд Молисън — „онуй самодоволно копиле“, както го нарече един от по-откровените гласоподаватели. „Иска зорлем да набута сина си. Захилил се беше до ушите, когато чу, че Бари е умрял.“ На Колин нито веднъж не му се наложи да прибегне до предварително подготвения списък с аргументи в защита на „Фийлдс“. Засега поне основният му плюс като кандидат май се свеждаше до приятелството му с Бари и до това, че не се казва Молисън.

От компютърния монитор му се усмихваше собственото му миниатюрно черно-бяло лице. От ранна вечер бе седнал тук с намерението да съчини предизборната си листовка, за която реши да използва снимката си от уебсайта на „Уинтърдаун“: пълен фас, с леко успокояваща усмивка, със стръмно, лъснало чело. В полза на въпросното изображение говореше фактът, че вече бе подложено на обществен оглед, без да привлече върху му подигравки или позор — силна препоръка, сама по себе си. Под фотографията обаче, където трябваше да впише данни за своята персона, висяха само едно-две недовършени изречения. В продължение на последните два часа Колин най-вече съчиняваше, а след това заличаваше отделни думи; по някое време успя да завърши цял един абзац, само за да го унищожи впоследствие с нервни почуквания по клавиша за връщане назад.

А когато нерешителността и самотата го пребориха, скочи и слезе долу. Теса лежеше на дивана във всекидневната и, изглежда, дремеше пред включения телевизор.

— Върви ли? — попита го сънливо и леко отвори очи.

— Току-що по улицата мина Мери. В компанията на Гавин Хюс.

— О — каза Теса. — Тя спомена по някое време, че се кани да ходи до Майлс и Саманта. Предполагам, че и Гавин е бил там и сега я изпраща до тях.

Колин изпадна в ужас: Мери гостувала на Майлс — на човека не само устремил се към мястото на съпруга й, но и противник на всичко, за което Бари се бореше?

— Че каква работа има тя у Молисънови?

— Знаеш много добре, че те са я придружили до болницата — приседна, изпъшквайки, Теса и протегна късите си нозе. — Оттогава не е разговаряла с тях като хората. Искаше да им благодари. Докъде го докара с листовката?

— Почти е готова. Но исках да се допитам до теб… по отношение на личните данни, имам предвид… Да споменавам ли предишните си назначения, или да се огранича с „Уинтърдаун“?

— Според мен достатъчно е да упоменеш къде работиш в момента. Но за всеки случай попитай и Минда. Тя… — прозя се Теса — … тя вече е минала по този път.

— Да — каза Колин. Остана прав пред нея, но тя нито му предложи повече съвети, нито пожела поне да прочете написаното дотук. — Чудесна идея — потвърди с по-висок глас. — Ще помоля Минда да хвърли един поглед.

Тя изпъшка, заразтрива глезените си, а той излезе, изпълнен с наранена гордост. Няма начин жена му да осъзнае в какво състояние се намира той, до каква степен се лишава от сън и как стомахът му го яде отвътре.

А Теса само се бе преструвала, че дреме. Още преди десет минути се беше събудила от стъпките на Мери и Гавин.

Теса почти не познаваше Гавин — беше с петнайсет години по-млад от тях двамата с Колин, но основната пречка пред по-тесните им контакти бе най-вече склонността на Колин да ревнува Бари от другите му приятели.

— Невероятно полезен е по отношение на застраховката — бе казала Мери на Теса в последния им телефонен разговор. — Всеки ден им звъни, доколкото знам, а на мен все ми повтаря да не се притеснявам за хонорара му. Божичко, Теса, какво ще правя, ако не я изплатят…

— Гавин ще уреди въпроса — рече Теса. — Убедена съм.

Хубаво щеше да е, разсъждаваше върху дивана схваналата се и ожадняла Теса, двамата с Колин да бяха поканили Мери у тях — да смени малко обстановката и да хапне като човек, — но налице бе една непреодолима пречка: Мери едва се погаждаше с Колин, измъчваше се от присъствието му. Този неудобен и досега прикриван факт се бе появил постепенно след смъртта на Бари така, както отливът оставя зад себе си плавей. По всичко личеше, че Мери предпочита само Теса; постоянно отклоняваше предложенията Колин да й помогне с нещо и избягваше да се задържа задълго на телефона, ако попаднеше на него. Толкова често се бяха срещали по семейному през годините, че не бе усетила антипатията у Мери — изглежда, добродушието на Бари я беше прикривало.

Сега обаче на Теса й се налагаше да проявява огромна деликатност, за да се справя с новото положение. Успяла бе да убеди Колин, че Мери се чувства най-добре в женска компания. Единственият й провал бе станал по време на погребението, когато на излизане от „Архангел Михаил“ Колин бе успял да дръпне Мери настрана и да й обяви пряко мощните си хлипания, че възнамерява да се кандидатира за мястото на Бари в съвета, за да възтържествува делото на Бари, макар и посмъртно. Съзряла шокираната и възмутена физиономия на Мери, Теса бе успяла да го отстрани.

Оттогава поне в два случая Колин бе изразявал намерението си да отиде и да запознае Мери с предизборните си материали и да разбере дали Бари е щял да ги одобри; споменал бе дори желанието си да се допита до Мери как точно Бари е щял да пристъпи към мобилизирането на гласоподавателите. Стигна се дотам, че се наложи Теса да му заяви твърдо да не занимава Мери с общинския съвет. Той се вкисна, но по-добре това, рече си Теса, по-добре на нея да го е яд, отколкото да задълбочи страданията на Мери или да провокира упреците й, както бе станало по въпроса за поклонението пред тялото на Бари.

— Ама пък чак в Молисънови! — възмущаваше се Колин, върнал се в дневната с чаша чай в ръка. Не се беше сетил да предложи и на Теса — прекалено потопен бе в собствените си проблеми, че да се сеща и за такива дребни подробности. — Точно до тях ли е опряла да им ходи на вечеря! Та те са против всичко, за което се бореше Бари!

— Изпадаш в мелодраматизъм, Колин — направи му забележка Теса. — Пък и Мери поначало никога не се е вълнувала за „Фийлдс“ толкова, колкото Бари.

Колин обаче разбираше любовта единствено като безгранична вярност и безкрайна търпимост: в неговите очи Мери бе паднала, и то — безвъзвратно.