Джоан Роулинг
Вакантен пост (14)

VII

Първоначалната злоба на Саманта обаче премина бързо и тя взе горко да съжалява, че е поканила Гавин и Кей на вечеря. През цялата петъчна сутрин разправяше шеговито на помощничката си каква отвратителна вечер й предстои, но настроението й рухна още в мига, в който остави Карли да се оправя сама в „Презраменни канарокрепители“ (когато Хауърд чу за пръв път името, което бе измислила за магазина си, така се разсмя, че получи астматичен пристъп, след което Шърли винаги посрещаше намръщена споменаването му в нейно присъствие). Потеглила за Пагфърд преди часа „пик“, за да има време да купи необходимите й продукти и да се захване с готвене, Саманта направи опит да се развесели, като намисляше какви коварни въпроси ще може да зададе на Гавин. Да се зачуди на глас например защо Кей още не се е пренесла при него — прекрасна тема.

На прибиране пеша към дома от площада, понесла по една издута найлонова торба от „Молисън енд Лоу“ във всяка ръка, Саманта видя Мери Феърбрадър, изправена пред банкомата до входа на банката на Бари.

— Здравей, Мери… какво правиш?

Мери й се видя отслабнала и побледняла, със сиви сенки около очите. Разговорът им вървеше сковано и особено. Не бяха се виждали, откакто пътуваха заедно с линейката, ако не се смяташе краткото неловко изказване на съболезнованията по време на погребението.

— Все се каня да се отбия — заоправдава се Мери. — Толкова много ми помогнахте… а освен това исках да благодаря на Майлс…

— Няма нужда — отвърна й неловко Саманта.

— Да, но все пак…

— Ами заповядай тогава…

И едва след като Мери си замина, у Саманта се породи ужасното чувство да не би да е създала у Мери впечатлението, че тъкмо тази вечер ще е идеална да ги посети.

Още с прибирането си пусна торбите в преддверието и се обади в службата на Майлс да му се оплаче какво е направила, но той прояви вбесяваща невъзмутимост пред перспективата към карето им да се включи и една току-що овдовяла жена.

— Изобщо не смятам, че е проблем — рече. — Мери има нужда да се поразведри.

— Да, ама аз изобщо не й споменах, че сме поканили и Гавин с Кей…

— Мери се разбира с Гав — каза Майлс. — На твое място ни най-малко не бих се тревожил.

Нарочно се прави на ударен, помисли си Саманта. Явно, иска да си го върне за това, че отказах да отида в „Суитлъв Хаус“. Затвори телефона и взе да се чуди дали да не се обади на Мери да я помоли да не идва тъкмо довечера, но се боеше да не прозвучи невъзпитано, така че се примири с надеждата Мери просто да не намери сили да се яви.

Влезе с възстановено самочувствие във всекидневната, наду докрай звука на дивидито на Либи с оная младежка банда, та да ги чува в кухнята, след което пренесе торбите и се захвана да приготви касеролата и редовния си резервен специалитет — пудинга, известен като „кален пай от Мисисипи“. С най-голямо удоволствие би купила една от готовите големи торти на „Молисън енд Лоу“, което щеше да й спести доста усилия, но това неминуемо щеше да стигне до ушите на Шърли, която и с повод, и без повод споменаваше, че Саманта разчитала прекалено много на замразените полуфабрикати и готовите ястия.

Саманта бе вече разучила дивидито до такава степен, че и от кухнята успяваше да си представи визуално младежката банда. През седмицата го бе изгледала още няколко пъти, възползвайки се от отсъствието на Майлс — горе в домашния му кабинет или водещ дългите си разговори по телефона с Хауърд. Когато започна парчето, в което мускулестият младеж върви по плажа с развятата от вятъра разкопчана риза, отиде, както си беше с кухненската престилка, да го гледа и през цялото време смучеше разсеяно омазаните си с шоколад пръсти.

Беше замислила да прекара дълго време под душа, докато Майлс зарежда масата, но чак сега се сети, че Майлс всъщност ще позакъснее, понеже щеше да ходи до Ярвил да прибере децата от „Сейнт Ан“. И в мига, в който си даде сметка защо Майлс още го няма и че всъщност ще се върне заедно с двете момичета, Саманта се втурна сама да подрежда трапезарията и да скалъпи нещо за вечерята на Лекси и Либи, преди да са дошли гостите. Така че в седем и половина Майлс завари съпругата си по работно облекло, изпотена, вкисната и готова да припише на него вината за собствената й поначало идея.

Без изобщо да поздрави Саманта, Либи се отправи гневно към всекидневната и извади диска от дивиди плейъра.

— Браво, моето момиче, тъкмо се чудех как да го спра — каза Саманта.

— Защо работи телевизорът? Ти тоя диск ли гледаше?

На моменти Саманта имаше чувството, че по-малката й дъщеря яко се е метнала на Шърли.

— Исках да пусна новините, Либи. Нямам време за дивидита. Хайде, сядайте да вечеряте. Пицата ви е готова. Чакаме гости за вечеря.

— Пак ли замразена пица?

— Майлс! Трябва да се преоблека. Намачкай картофите на пюре, ако обичаш. Майлс?

Той обаче се беше скрил на горния етаж, така че й се наложи сама да блъска варените картофи, а в това време дъщерите й се хранеха на островчето насред кухнята. Либи беше опряла обложката на дивидито върху чашата си с пепси и зяпаше снимката.

— Тоя Майки е толкова тучен — изпъшка тя с такава похот, че направо стресна Саманта; но пък мускулестият младеж се казваше Джейк, та се утеши, че все пак не си падат по един и същ обект.

Лекси пък не млъкваше: силният й самоуверен глас сипеше картечни откоси информация за момичета от училището им, които Саманта не познаваше, и за щуротиите и кавгите между вечно менящите се групировки, на които отдавна беше изтървала дирята.

— Вижте какво, момичета: трябва да се преоблека. Разчистете, след като се нахраните, моля ви.

Намали пламъка под касеролата и се качи забързано по стълбите. Майлс закопчаваше ризата си в спалнята и се гледаше в огледалото на гардероба. Цялата стая ухаеше на сапун и афтършейв.

— По график ли се движим, любов?

— Да, благодаря, че се сети да попиташ. И че си намерил време да вземеш душ — изсъска Саманта и измъкна любимата си дълга пола с горнището й, преди да тресне вратата на гардероба.

— Има време и ти да се изкъпеш.

— Остават само десет минути до идването им; няма да ми стигнат да си изсуша косата и да се гримирам. — Ритна настрана обувките си; едната издрънча шумно по радиатора. — Като приключиш с кипренето, ще бъдеш ли така добър да се отбиеш до долу и да се оправиш с напитките?

След като Майлс излезе от стаята, направи опит да среши оплелите се гъсти коси и да си оправи грима. Изглеждаше ужасно. И едва когато се облече, забеляза, че си е сложила неподходящ сутиен под впитата по тялото й блуза. В хода на последвалото трескаво търсене се сети, че онзи, който й трябваше, е все още в сушилнята; изскочи на стълбищната площадка, но точно в този момент иззвъня входният звънец. Изпсува и се шмугна обратно в спалнята. Младежката банда забиваше с все сила от стаята на Либи.

Гавин и Кей цъфнаха точно в осем, тъй като Гавин се притесняваше какво ще каже Саманта, ако закъснеят — или, че са се заплеснали да се чукат, или, че са се скарали, преди да излязат. Очевидно тя възприемаше като привилегия на брачния живот правото да обсъждаш или да си завираш гагата в любовните изживявания на неженените. Освен дето страдаше от заблудата, че просташките й невъздържани приказки, особено когато се напиеше, представляват язвителен хумор.

— Заповядайте, заповядайте — подкани ги Майлс и се отдръпна назад да ги пропусне. — Влизайте, влизайте. Добре дошли в „Каса Молисън“.

Целуна Кей и по двете бузи и освободи ръцете й от шоколадовите бонбони, които носеше.

— За нас ли са? Много благодаря. Страшно се радвам, че най-сетне имаме повод да се запознаем. Гав прекалено много ви държи извън хорските погледи.

Майлс пое и виното от ръката на Гавин, после го перна леко по гърба — жест, който Гавин ненавиждаше.

— Влизайте. Сам само след секунда ще дойде. Какво да ви налея за пиене?

Кей поначало бе възприела Майлс като доста мазен и прекалено фамилиарничещ, но беше решила да не избързва със съжденията. Всяка двойка е принудена да общува със съответния кръг на другия партньор и да намира начини да ги понася. Днешната вечер представляваше значителна стъпка в стремежа й да навлезе в онези пластове от живота на Гавин, до които той досега не я допускаше, а и тя искаше да му покаже, че се чувства като у дома си в голямата самодоволна къща на Молисънови и че няма повече нужда да я държи встрани. Затова се усмихна на Майлс, пожела си червено вино и взе да се възхищава от просторната стая с лакираното й чамово дюшеме, отрупания с възглавнички диван и обрамчените литографии.

— Тук сме от… вече ще стане четиринайсет години — спомена боравещият с тирбушона Майлс. — Вие, доколкото знам, сте долу, на „Хоуп Стрийт“. Симпатични къщички са и се поддават на сполучливи решения за реконструкция.

Появи се и Саманта, усмихната, но без грам топлота. Кей, която дотогава я бе виждала само по шлифер, отбеляза впитостта на оранжевата блуза, изпод която прозираше и най-малката подробност на дантеления й сутиен. Лицето й бе по-тъмно от понабръчканата й кожа под врата; гримът й бе силен и неподходящ, а подрънкващите златни обици и златните домашни обувки с високи токчета си бяха, поне според Кей, направо курвенски. Изобщо Саманта й се видя от онзи тип жени, които обичат да хойкат по заведенията в шумни женски компании, попикават се от смях, ако някой получи поднесена от стриптийзьорка поздравителна телеграма, и водят пиянски флиртове с всички чужди партньори по разни партита.

— Здравейте — каза Саманта. Целуна Гавин и се усмихна на Кей. — Виждам, че вече имате питиета. Налей ми от същото, което си сипал на Кей, Майлс.

Извърна се, за да седне, след като бе успяла да прецени външността на гостенката: дребни гърди, як ханш, категорично избрала черния панталон с цел да минимализира едрия си задник. На нейно място, с нейните къси крака, Саманта щеше да предпочете високи токчета. Но пък лицето й беше хубавичко, с гладка маслинена кожа, големи тъмни очи и щедра уста; затова пък подстриганата късо, по момчешки, коса и решително плоските обувки указваха несъмнено наличието на определени „неприкосновени възгледи“. Типично в стила на Гавин: пак се е натресъл на командореща жена без чувство за хумор, която ще му стъжни живота.

— И така! — каза весело Саманта и вдигна чаша. — За Гавин и Кей!

И отбеляза със задоволство гузната, кисела усмивка, която се мярна по лицето на Гавин; но преди да успее да го притесни още повече или да измъкне от поне единия от двамата някое лично сведение, с което после да подразни Шърли и Морийн, пак се чу входният звънец.

Видът на Мери беше крехък и недодялан, особено в сравнение със застаналия до нея Майлс, който й беше отворил. Тениската й висеше от щръкналите ключици.

— Ох — стресна се Мери още от вратата. — Не знаех, че имате…

— Гавин и Кей току-що дойдоха — рече леко наслуки Саманта. — Заповядай, Мери, моля ти се… Какво ще пиеш?

— Мери, запознай се с Кей — намеси се Майлс. — Кей, запознай се с Мери Феърбрадър.

— О — успя само да каже изненаданата Кей; очаквала бе да са само четиримата. — Приятно ми е.

Гавин, който веднага усети, че Мери не е имала намерението да се включва към вечерята им и е готова моментално да си тръгне, потупа свободното място на дивана до себе си; Мери седна с несигурна усмивка. Лично той се зарадва на пристигането й. Ето го буфера, от който има нужда; дори и Саманта би трябвало да се усети, че свойствените й сквернословия са неподходящи в присъствието на една опечалена жена; да не говорим, че се бе нарушила и сковаващата симетрия, характерна за една четворка.

— Как си? — попита я тихичко. — Тия дни се канех да ти се обадя… Има някои нови развития по въпроса със застраховката…

— Нямаме ли нещо за дъвчене, Сам? — попита Майлс.

Саманта тръгна да излиза, вбесена на Майлс. В момента, в който отвори вратата на кухнята, я удари миризмата на прегоряло месо.

— Мамичката му, мамичката му…

Напълно беше забравила за касеролата, която бе съвсем пресъхнала. Загорялото дъно на съда бе покрито с лишени от всякаква сочност парченца месо и зеленчуци — окаяни останки от бедствието. Саманта ги заля с вино и бульон, заизчегъртва с лъжица полепналите по дъното парченца и започна да ги бърка енергично, цялата облята в пот. Откъм всекидневната чуваше пронизителния смях на Майлс. Сложи в уреда за варене на пара броколито с дългите дръжки, гаврътна виното си, разкъса плик с чипсчета тортия, отвори кутия с хумус и го разпредели в няколко купички.

Когато се върна в дневната, завари Мери и Гавин все още да си приказват тихичко на дивана, а Майлс показваше на Кей поставената в рамка аеро-фотоснимка на Пагфърд и й предаваше урок по история на градчето. Саманта сложи купичките на малката масичка, наля чашата си и се отпусна на фотьойла, без да изяви и най-малкото желание да се включи в един от двата разговора. Присъствието на Мери ужасно я притесняваше; скръбта й толкова силно личеше, че все едно я беше увила около себе си като плащаница. Дано си тръгне преди вечерята, молеше се Саманта.

Гавин обаче си беше наумил да задържат Мери. За разлика от повечето други случаи, когато се бе озовавал в компанията на Майлс и Саманта, обсъждането на последните новости в текущата им битка със застрахователното дружество го караше да се чувства много по-отпуснат и да усеща, че владее положението. Никой не се мъчеше да му подлее вода или да го покровителства, а и Майлс бе снел поне временно от плещите му всякаква отговорност по отношение на Кей.

— … а точно тук, мъничко извън обсега на снимката — разправяше Майлс и сочеше накъм пет сантиметра от рамката — се намира „Суитлъв Хаус“, резиденцията на рода Фоли. Голяма главна сграда в стил „Кралица Ан“, с всичките й там капандури, крайъгълни камъни… зашеметяваща архитектура. Задължително трябва да я разгледате. През лятото е отворена за посетители всяка неделя. Те, Фоли, са важна местна фамилия.

„Крайъгълни камъни“, а? „Важна местна фамилия“, а? Ама и ти си един гъз, Майлс…!

Саманта се надигна от фотьойла си и се върна в кухнята. Касеролата бе станала по-водниста, но миризмата на изгоряло преобладаваше. Броколито бе меко и безвкусно, а картофеното пюре — студено и изпръхнало. На нея обаче вече не й пукаше: разсипа всичко по чиниите и ги тресна върху кръглата маса в столовата.

— Заповядайте на вечеря! — провикна се по посока на всекидневната.

— Ох, аз трябва да си вървя — рипна Мери. — Изобщо не исках…

— Не, не, в никакъв случай — възрази й Гавин с тон, който Кей чуваше за пръв път: загрижен и примамващ. — Храненето ще ти се отрази добре… пък и децата все ще се оправят някак си за един час.

Майлс го подкрепи, при което Мери погледна несигурна към Саманта, която се видя принудена да се присъедини към двамата мъже, после хукна обратно към столовата да сложи още един комплект прибори на масата.

Покани Мери да седне между Гавин и Майлс, тъй като й се стори, че ако я настани до друга жена, само ще подчертае отсъствието на съпруга й. Кей и Майлс бяха минали на нова тема — социалните грижи.

— Не ти завиждам — каза Майлс и сипа на Кей голям черпак от касеролата; Саманта забеляза как черните люспи из соса се разливат по бялата чиния. — Дяволски трудна работа.

— Факт е, че от години страдаме от недостатъчно финансиране — отвърна Кей, — но пък и чувството на удовлетворение е голямо, особено когато усетиш, че си помогнал сериозно някому.

При което се сети за семейство Уидън. Вчерашната проба на урината на Тери в клиниката се беше оказала отрицателна, а Роби беше изкарал цяла седмица в детската градина. Мисълта я ободри и донякъде компенсира лекото й раздразнение от това, че Гавин отдаваше вниманието си изцяло на Мери и че не правеше нищо, за да улесни разговора й с неговите приятели.

— Доколкото разбрах, имаш дъщеря, Кей.

— Да, Гая. На шестнайсет години.

— Връстничка на Лекси; обезателно трябва да ги запознаем — каза Майлс.

— Разведена? — попита деликатно Саманта.

— Не — отрече Кей. — Така и не стигнахме до брак. Бяхме гаджета по време на следването и се разделихме малко след раждането й.

— Ами то и ние с Майлс току-що бяхме се дипломирали — каза Саманта.

Кей имаше слабото предчувствие, че може би Саманта се мъчи да постави граница между себе си — омъжилата се за едрия самодоволен баща на двете й деца, и изоставената Кей… не че Саманта е имало откъде да научи, че Брендън я беше зарязал…

— Гая всъщност се е хванала да работи в съботите при баща ти — обърна се Кей към Майлс. — В новото кафе.

Майлс изпадна във възторг. Изпитваше огромно удоволствие от мисълта, че двамата с Хауърд вече са се сраснали до такава степен с градчето, та не е останал човек в Пагфърд, който да не е свързан някак си с тях, било то като приятел, клиент, покупател или наемен работник. Гавин, задъвкал неуморно от известно време парчето каучуково месо, което отказваше да отстъпи пред зъбите му, усети със стомаха си как падна още по-ниско духом. За пръв път чуваше, че Гая ще работи за бащата на Майлс. Изпуснал бе случайно от погледа си факта, че в лицето на Гая Кей притежава друго мощно средство за пускане на котва в Пагфърд. Когато не беше в непосредствена близост до блъсканите от нея врати, убийствените й погледи и язвителни подмятания, Гавин имаше склонността да забравя, че Гая има и свое, съвсем независимо съществувание; че не беше просто част от несгодите — непроветреното спално бельо, лошото готвене и тлеещите сръдни — образуващи фона, на който едва-едва се развиваха взаимоотношенията му с Кей.

— На Гая харесва ли й в Пагфърд? — попита Саманта.

— Е, малко е възтихичко в сравнение с Хакни, но ми се струва, че постепенно свиква.

Кей отпи яка глътка от виното да си проплакне устата, след като бе изплюла тази огромна лъжа. Излизането й от къщи и тази вечер бе предшествано от поредната разправия.

(— Какво ти става? — попита Кей Гая, която седеше превита над лаптопа си върху кухненската маса с халат върху дрехите.

На екрана се виждаха пет-шест диалогови прозорчета. На Кей й беше ясно, че Гая общува онлайн с приятелите, които бе оставила в Хакни — приятели, с мнозинството от които се знаеше още от началното училище.

— Гая?

Отказът да отговаря беше нещо ново и злокобно. Кей беше свикнала да получава жлъч и бяс спрямо себе си, но най-вече по адрес на Гавин.

— Гая! На теб ти говоря.

— Знам, чувам те.

— В такъв случай бъди така любезна да ми отговаряш.

По прозорчетата на екрана заподскача черен диалог — смешни намигащи и кълчещи се иконки.

— Гая, ще бъдеш ли така добра да ми отговориш?

— Какво? Какво искаш от мен?

— Мъча се да те попитам как мина денят ти.

— Лайняно мина, ако държиш да знаеш. И вчера беше лайнян ден. И утре ще е лайнян ден.

— В колко се прибра?

— В колкото се прибирам всеки ден.

Макар и вече попорасла, Гая все още се обиждаше понякога, че е трябвало сама да си отключи и че Кей я е нямало да я посрещне у дома като някоя добра майка от приказките.

— И няма ли да ми кажеш защо денят ти е минал лайняно?

— Защото ти реши да ме доведеш в тоя смрадлив кенеф.

Кей успя да си наложи да не кресне. Напоследък такива крясъци си разменяха, че сигурно цялата улица ги слушаше.

— Нали знаеш, че довечера имам излизане с Гавин?

Гая измърмори нещо, което Кей не успя да долови.

— Моля?

— Казах, че не знаех, че толкова държи да те извежда.

— И какво ще рече това твое изказване?

Гая предпочете да си затрае; вместо това натрака някакъв отговор в един от превъртащите се на екрана разговори. А Кей остана да се двоуми — дали да я притисне още, или я е страх да не чуе нещо, което не би желала.

— Предполагам, че ще се приберем към полунощ.

Гая не отговори. Кей отиде да изчака Гавин в преддверието.)

— Гая се е сприятелила — каза Кей на Майлс — с едно момиче от вашата улица… Как й беше името… Нариндер?

— Сухвиндер — поправиха я едновременно Майлс и Саманта.

— Много добро дете — каза Мери.

— Не си ли виждала баща й? — попита Саманта Кей.

— Не съм.

— Сърдечен хирург е — обясни Саманта, която вече бе на четвъртата си чаша вино. — Абсолютно страхотен красавец.

— О! — каза Кей.

— Като някоя филмова звезда от Боливуд.

„Нито един не се сети да ми каже колко му се е усладила вечерята ми — мина й през ум на Саманта. — От най-елементарна учтивост, макар всъщност да беше отвратителна. Пък и след като не й е позволено да се гаври с Гавин, ще вземе поне да дразни Майлс.“

— Да знаеш, че Викрам е единственото привлекателно нещо в живота на този забравен и от Бога град — обяви Саманта. — Секс от главата до петите.

— А жена му е местното джипи — допълни Майлс — и член на общинския съвет. — А ти, Кей, доколкото разбирам, си подчинена на ярвилския окръжен съвет, прав ли съм?

— Прав си — каза Кей. — Макар че прекарвам повечето си време във „Фийлдс“. А той формално е част от пагфърдската община, ако не се лъжа.

Ох, само не „Фийлдс“, помисли си Саманта. Само не споменавай тоя проклет „Фийлдс“.

— А — каза Майлс с многозначителна усмивка, — „Фийлдс“ наистина е част от Пагфърд, поне от техническа гледна точка. Строго формално погледнато, това е така. Но темата е болезнена, Кей.

— Така ли? А защо? — попита Кей с надеждата да направи разговора общ, та да престане най-после Гавин да говори с полушепот на вдовицата.

— Ами най-просто казано, всичко започва през петдесетте години — поде Майлс своята очевидно добре отрепетирана реч. — От Ярвил искали да разширят жилищния район „Кантърмил“, но вместо да строят в западна посока, където сега е детелината…

— Гавин? Мери? Още вино? — опита се Саманта да заглуши Майлс.

— … те взели, че прибегнали до известно лицемерие — закупили земя, без да е ясно точно за какви цели им е нужна, след което разширили комплекса отвъд границата с пагфърдската община.

— Защо пропускаш да споменеш Стария Обри Фоли, Майлс? — прекъсна го Саманта. Най-после се беше докарала до онази прекрасна точка на опиянението, на която езикът й ставаше зъл, а тя се отърсваше от всякакъв страх от евентуалните последствия и бе готова да провокира и дразни в името на нищо друго, освен собственото си забавление. — Истината е, че Стария Обри Фоли, тогавашният собственик на въпросните прекрасни крайъгълни камъни или каквото там им вика Майлс, сключил сделка зад гърба на всички…

— Несправедливо го обвиняваш, Сам — обади се Майлс, но тя пак го надприказва.

— … коснал земята, на която сега е построен „Фийлдс“, прибрал паричките, които ще да са били от порядъка на четвърт милион…

— Не говори глупости, Сам. Изключено е да е било такава голяма сума в края на петдесетте…

— … и чак тогава се усетил, че всички са му страшно ядосани, при което се направил на изненадан, че действията създали такъв голям проблем. Абе типичен идиот от най-висшата класа. Че и пияница при това — допълни Саманта.

— Това пък изобщо не е вярно, смея да кажа — заяви твърдо Майлс. — За да разбереш из основи проблема, Кей, трябва да си запозната с една определена част от местното минало.

Опрялата брадичка в дланта си, Саманта се престори, че от скука лакътят й изпадна от масата. Колкото и да й беше неприятна Саманта, Кей не можа да удържи смеха си, та дори Гавин и Мери прекъснаха своя разговор.

— Говорим си за „Фийлдс“ — поясни Кей с тон, предназначен да напомни на Гавин, че и тя все пак е там — че е длъжен да й окаже морална подкрепа.

И Майлс, и Саманта, и Гавин осъзнаха едновременно колко нетактично е да се повдига темата „Фийлдс“ пред Мери, след като тъкмо тя бе най-спорната в отношенията между Бари и Хауърд.

— Имам чувството, че настъпихме болезнен мазол — отбеляза Кей в желанието си да принуди Гавин да изрази някакво мнение, да го включи в общата дискусия.

— Ммм — отвърна той и пак се извърна към Мери: — Кажи сега, Деклън напредва ли във футбола?

Кей все едно я прободе нож от бяс: колкото и опечалена да е напоследък Мери, загрижеността на Гавин й се стори ненужно подчертана. Лично тя си беше представяла вечерта по съвсем друг начин: четворка, в която Гавин щеше да се види принуден да признае, че те в действителност са двойка; а сега, ако ги наблюдаваше някой, щеше неминуемо да се усъмни дали взаимоотношенията им надрастват най-обикновено запознанство. А и храната беше отвратителна. Кей постави ножа и вилицата си успоредно един на друг заедно с три четвърти от недокоснатата си порция — постъпка, която не убягна от вниманието на Саманта, — и отново се обърна към Майлс:

— Ти нали в Пагфърд си израснал?

— Боя се, че да — засмя се самодоволно Майлс. — Родил съм се в старата болница „Келънд“, която се намираше съвсем наблизо. Закриха я през осемдесетте години.

— А ти? — попита Кей Саманта, която я прекъсна насред думата.

— Слава богу, не. Тук съм съвсем случайно.

— Извинявай, но изобщо не знам с какво се занимаваш, Саманта — поясни Кей.

— Имам си биз…

— Продава сутиени за свръхедри бюстове — уточни Майлс.

Саманта се изправи рязко и отиде за нова бутилка вино. Когато се върна на масата, завари Майлс да описва на Кей смешния случай — очевидно целящ да й илюстрира как в Пагфърд всички се познават помежду си — как една нощ бил спрян с колата си от полицай, който се оказал приятелче още от началното училище. Подробната възстановка на разменените остроумия между него и Стив Едуардс бе до болка позната на Саманта. Обикаляше масата да долива чашите и не отделяше поглед от строгото изражение на лицето на Кей, която несъмнено не намираше нищо смешно в това, да шофираш в нетрезво състояние.

— … и тогава Стив ми поднася дрегера, аз се наканвам да духна и точно в този момент и двамата почваме да се смеем като ненормални. Колегата му изобщо не загрява какво става и се облещва — Майлс изимитира беззвучно как онзи въртял глава насам-натам, — а Стив се е превил одве и ще се попикае от смях, понеже и на двамата в акъла ни е единствено последният случай, при който ми беше подал да духам в нещо, а това беше преди близо двайсет години и…

— Било надуваема кукла — довърши, без да се смее, Саманта и се тръшна пак на мястото си до Майлс. — Майлс и Стив я сложили в леглото на родителите на приятеля им Иън по време на купона за осемнайсетия рожден ден на Иън. В крайна сметка Майлс отнесъл глоба от една хилядарка и му отнели три точки от талона, понеже за втори път го спипвали да кара с превишен лимит. Та това бил поводът за истеричния им смях.

Майлс продължи да се хили глупаво, като спаднал балон, забравен след весело парти. Ледовит повей сякаш премина през временно утихналата стая. Колкото и безгранично скучен да й се струваше Майлс, Кей все пак бе на неговата страна — май никой друг от присъстващите не желаеше поне мъничко да се напъне, че да улесни въвеждането й в пагфърдското общество.

— Моите лични впечатления са, че „Фийлдс“ е доста труден квартал — каза с цел да се върне на темата, в която, изглежда, Майлс се чувстваше в свои води, но без въобще да подозира колко неудачно е повдигането й в присъствието на Мери. — Работила съм в бедните централни райони на голям град, но не очаквах да заваря подобна мизерия в провинцията, а тя не се различава особено от лондонската. Без съответното етническо разнообразие, естествено.

— А, и ние си имаме своя дял от наркомани и прахосници — каза Майлс. — Повече не мога и хапка да поема, Сам — отмести назад все още доста пълната си чиния Майлс.

Саманта взе да раздига масата; Мери стана да й помага.

— Моля те, Мери, няма нужда. Седи и си почивай — рече Саманта.

Но онова, което най-много подразни Кей, бе, че и Гавин рипна и взе кавалерски да настоява Мери да си седнела на мястото, а пък Мери не се предаваше.

— Прекрасна вечеря, Сам — похвали Мери домакинята в кухнята, докато изхвърляха повечето храна в кофата за боклук.

— Нищо не се получи. Отвратително беше — не се съгласяваше Саманта, която едва сега, застанала на краката си, можа да оцени колко е пияна. — Как ти се струва Кей?

— Не знам. Очаквах съвсем друг вид човек — отвърна Мери.

— Аз пък точно такава си я представях — заяви Саманта и заизважда чинийки за пудинга. — Лиза номер две, мен ако ме питаш.

— О, пепел ти на езика — рече Мери. — Дано този път му се падне нещо по-свястно.

Тази съвсем нова гледна точка изненада Саманта, която бе на мнение, че мекушав човек като Гавин заслужава единствено постоянен тормоз.

Върнаха се в столовата, където Кей и Майлс разговаряха оживено, а Гавин седеше и дума не обелваше.

— … да им възлагаме отговорността за самите себе си, което ми се струва едно доста егоистично и самодоволно…

— Радвам се да те чуя да говориш за „отговорност“ — каза Майлс, — понеже и аз смятам, че точно до нея опира всичко, нали? Въпросът обаче е: докъде се разпростира границата й?

— Очевидно покрай „Фийлдс“ — изсмя се снизходително Кей. — Налага се чертата да минава между домовладелците от средните класи и по-нисшите…

— И Пагфърд е пълен с хора от работническата класа, Кей; с тази разлика, че повечето от тях работят. Имаш ли представа каква част от жителите на „Фийлдс“ преживяват на социални помощи? „Отговорност“, казваш. А къде отиде личната отговорност? Местното училище от години се посещава от такива деца — деца, в чието семейство няма нито един работещ; на които е чужда самата идея да изкарват хляба си чрез труд; цели поколения неработещи, които се предполага да субсидираме…

— И вие смятате да решите проблема, като ги пробутате на Ярвил — прекъсна го Кей, — вместо да се борите с основните причини…

— Желаещи за кален пай от Мисисипи? — провикна се Саманта.

Гавин и Мери си взеха по един резен и благодариха; Кей обаче вбеси Саманта, като й подаде чинията си като на някаква келнерка, без да отклонява вниманието си от Майлс.

— … клиниката за наркомании, която е от жизнена важност, но за чието закриване съществува мощно лоби…

— Е, щом ще говорим за „Белчапъл“, Кей — поклати самодоволно глава Майлс, — надявам се, че поне си се сдобила с данни за успеваемостта й. А те са жалки, честно казано. Абсолютно жалки. Виждал съм числата, дори днес сутринта пак ги прегледах, затова няма да те лъжа: колкото по-бързо затворят…

— А като говориш за числа, имаш предвид…?

— Процентите на успеваемост, Кей, съвсем точно се изразих: колко души са спрели да вземат наркотици, останали са чисти…

— Съжалявам, но гледната ти точка е крайно наивна: ако ще съдиш за успеха на една клиника само по…

— Добре де, по кой друг начин може човек да прецени успеха на една клиника за наркомании? — не вярваше на ушите си Майлс. — Доколкото ми е известно, в „Белчапъл“ не се занимават с нищо друго, освен да раздават метадон, какъвто половината им клиенти така и така използват успоредно с хероина.

— Проблемът с наркоманиите поначало е безкрайно сложен — каза Кей, — така че е и наивно, и опростенческо да се разглежда единствено като проценти на потребяващи и непо…

Майлс обаче въртеше глава с усмивка на лицето си, от което Кей, която до този момент изпитваше удоволствие от словесния двубой с този самодоволен юрист, изведнъж страшно се ядоса.

— Ще ти дам един много конкретен пример за това, какво правят в „Белчапъл“: става дума за семейство, с което работя — майка, дъщеря тийнейджърка и малко момченце. Ако майката не е на метадон, моментално ще излезе на улицата, за да заработи пари за поддържане на навика си; така че децата са значително по-добре…

— Щяха да са много по-добре, ако не бяха при майка си, като те слушам как я описваш — подметна Майлс.

— И къде по-точно предлагаш да отидат?

— Като начало — в някое свястно приемно семейство.

— А имаш ли представа колко приемни семейства има и колко деца се нуждаят от такова? — попита Кей.

— Най-разумното решение би било да ги осиновяват още с раждането им…

— Фантастично! Моментално скачам в машината си на времето — заяде се Кей.

— Аз например познавам една двойка, които най-упорито търсеха дете за осиновяване — подкрепи най-неочаквано Саманта съпруга си. Никога няма да прости на Кей за обидно подадената чиния; тая жена е комунистка и покровителстваща — точно копие на Лиза, която досаждаше на всяко събиране със своите политически възгледи и с работата си в областта на семейното право и гледаше Саманта отвисоко затова, че притежавала магазин за сутиени. — За Адам и Джанис говоря — вметна пояснително на Майлс, който кимна, — а те каквото и да правеха, така и не можаха да попаднат на бебе, нали така?

— О, да, бебе — забели очи Кей. — Всеки е готов да осинови бебе. Роби обаче е почти на четири. Не е научен да ползва тоалетна, изостанал е в развитието зад връстниците си и съм почти сигурна, че е бил изложен и на неподходящо сексуално поведение. Вашите приятели случайно да желаят него да осиновят?

— Мисълта ми беше, че ако са го отнели от майката веднага след раждането…

— Но тя не е вземала наркотици по време на раждането му и е била на път да се оправи — каза Кей. — Обичала го е и е искала да го задържи, и за известно време е успявала да задоволи потребностите му. Вече била отгледала Кристъл с известна помощ от роднините си…

— Кристъл! — изпищя Саманта. — Боже мой, ти за Уидън ли ни говориш?

Кей се ужаси от факта, че се бе изпуснала да спомене нечие име; в Лондон това нямаше да има значение, но пък в Пагфърд всеки май познаваше всекиго.

— Не биваше…

Майлс и Саманта обаче се бяха разсмели, а Мери наблюдаваше напрегнато. Кей, която не се беше докоснала до пая си, а и от основното ястие бе хапнала съвсем малко, усети, че е пила повече, отколкото трябва; отпиваше редовно от виното, за да успокоява нервите си, а ето че сега бе издала неволно и важна служебна тайна. Да се поправи, обаче беше вече късно; гневът, за съжаление, бе надделял над всички други съображения.

— Не я виждам Кристъл Уидън като реклама за майчинските умения на тази жена — каза Майлс.

— Кристъл се мъчи като грешен дявол да не позволи семейството да се разпадне — отбеляза Кей. — Страшно много обича братчето си; ужасява я мисълта, че могат да им го отнемат…

— На Кристъл Уидън не бих й поверил и яйце да ми свари — прекъсна я Майлс, а Саманта отново се разсмя. — Хубаво, отчитам в нейна полза това, че обича братчето си, но той не е плюшена играчка…

— Прекрасно знам това — сряза го Кей, като се сети за насраното, разранено дупе на Роби, — но това не й пречи да го обича.

— Кристъл тероризираше дъщеря ни Лекси — каза Саманта, — така че сме я виждали и от друга нейна страна, а не само от онази, която сме убедени, че показва пред теб.

— Добре де, на всички ни е известно, че Кристъл е имала ужасно детство — рече Майлс. — Това никой не го отрича. На мен проблемът ми е побърканата от дрогата нейна майка.

— Факт е обаче, че тя бележи в момента сериозен напредък по програмата на „Белчапъл“.

— Но като се има предвид миналото й — упорстваше Майлс, — нужно ли е човек да е ракетен специалист, за да познае, че й предстои релапс?

— Ако вземем да прилагаме това правило поголовно, на теб ще трябва да ти отнемат книжката, тъй като, ако се съди по миналото ти, ти си склонен към шофиране след употреба на алкохол.

Майлс се озадачи временно, но Саманта хладно обяви:

— Според мен случаят е съвсем различен.

— Мислиш ли? — попита Кей. — Принципът е един и същ.

— Мен ако ме питаш, проблемът понякога е в самите принципи — каза Майлс. — Много често не е нужно нищо повече, освен здрав разум.

— Понятие, с което хората обикновено назовават своите предубеждения — възрази Кей.

— Според Ницше — обади се нечий остър глас и ги накара да подскочат — философията — това е биографията на самия философ.

На вратата от преддверието бе застанала една Саманта в миниатюра — едрогърдо момиче накъм шестнайсет години, в тесни джинси и тениска; ядеше шепа грозде и имаше самодоволен вид.

— Имам удоволствието да ви представя Лекси — обяви гордо Майлс. — Благодаря ти за мисълта, генийче.

— Моля, моля — рече оперено Лекси и отмина нагоре по стълбите.

Над масата се възцари тягостно мълчание. Необяснимо защо, и Саманта, и Майлс, и Кей погледнаха едновременно към Мери, която имаше вид на човек, готов да се разплаче.

— Кафе — каза Саманта и се изправи, залитайки.

А Мери се скри в банята.

— Да вървим да седнем оттатък — предложи Майлс, тъй като бе усетил заряда в атмосферата, но бе уверен, че ще успее да го разсее с помощта на няколко шеги и обичайната си сърдечност и да вкара компанията обратно в релсите на взаимната благосклонност. — Вземете си чашите.

Вътрешните му убеждения не бяха помръднали и на милиметър пред аргументите на Кей — все едно лек ветрец да отмести канара, но отношението му към нея не бе нелюбезно; по-скоро я съжаляваше. Той бе най-малко пияният от всички, въпреки непрестанното наливане на чашите, но на влизане във всекидневната усети колко пълен е пикочният му мехур.

— Пусни някаква музичка, Гав, а аз ще донеса шоколадовите бонбонки.

Гавин обаче въобще не помръдна по посока на вертикално наредените в плексигласовите им стойки компактдискове. Изглежда, стоеше на тръни и чакаше Кей да му се нахвърли отгоре. И наистина, в мига, в който Майлс излезе, Кей го подхвана:

— Безкрайно съм ти благодарна, Гав, за оказаната ми безценна подкрепа.

По време на вечерята Гавин се наливаше по-жадно и от Кей — празнуваше в себе си това, че не беше поднесен за жертва на гладиаторските жестокости на Саманта. Затова се извърна директно към Кей, лице в лице, изпълнен със смелост, дължаща се не само на виното, но и на това, че Мери в продължение на цял час се бе отнасяла с него като с важен, осведомен и загрижен за интересите й човек.

— Като те гледам, съвсем добре се оправяше и сама.

Факт е, че откъслечните фрази, които бе дочул от спора между Кей и Майлс, му бяха създали подчертано чувство за дежавю; ако Мери не беше отклонявала през цялото време вниманието му, можеше да си помисли, че се е върнал в миналото, в идентичната на тукашната столова, когато Лиза заяви на Майлс, че той олицетворява всички недостатъци на обществото, а Майлс й се изсмя в лицето, след което Лиза изтърва нервите си и отказа да изчака кафето. Скоро след това Лиза му призна, че спи с един от съдружниците във фирмата, и препоръча на Гавин да се изследва за хламидия.

— Никого не познавам от тези хора — отбеляза Кей, — а ти дори пръста не си помръдна да ми облекчиш живота!

— Ти какво очакваше да направя? — попита Гавин. Чувстваше се страхотно спокоен, изолиран благодарение на неминуемото завръщане на семейство Молисън и на Мери, но не по-малко благодарение и на обилните количества кианти, които беше поел. — Нямах никакво желание да споря относно „Фийлдс“. Пука ми на оная работа за „Фийлдс“. Да не говорим — добави, — че темата не е никак подходяща в присъствието на Мери; в съвета Бари водеше борба да задържим за Пагфърд прилежащата му част от „Фийлдс“.

— Ами да ми беше казал… да ми беше намекнал по някакъв начин?

Но той й се изсмя — по същия начин, по който й се изсмя и Майлс. Но преди да успее да му се озъби, останалите трима се върнаха като носещите даровете влъхви: Саманта с таблата с чаши, следвана от Мери, понесла кафеварката, а най-отзад Майлс с шоколадовите бонбони от Кей. При вида на претенциозната златна панделка около кутията, Кей се сети с какъв ентусиазъм ги беше купила в очакване на една вълнуваща вечер. Извърна лице да скрие яда си, а освен това отвътре я надуваше желанието да изкрещи на Гавин, но и внезапната, шокираща нужда да се разридае.

— Много приятно ми беше — чу издрезгавелият глас на Мери, по който можеше да се заключи, че, изглежда, и тя беше плакала, — но няма да мога да остана за кафето. Не искам да закъснявам; Деклън е… доста разстроен тия дни. Много ви благодаря, Сам, Майлс, добре ми се отрази това… как да го кажа… откъсване от дома.

— Ще те изпратя нагоре по… — поде Майлс, но Гавин го прекъсна безпрекословно.

— Ти си стой тук, Майлс; аз ще изпратя Мери до тях. Ще се качим заедно нагоре, Мери. Няма и пет минути път, но сега горе е тъмно.

Кей едва дишаше: цялата й същност бе съсредоточена върху това, да мрази безучастния Майлс, заядливата Саманта и крехката, оклюмала Мери, но най-вече — самия Гавин.

— О, да — чу се да казва, тъй като всички май чакаха разрешението й. — Разбира се, че ще изпратиш Мери до дома й, Гав.

Звукът от затварянето на външната врата долетя до ушите й, което означаваше, че Гавин вече го няма. Майлс й сипваше кафе. А Кей наблюдаваше как тече черната течност и изведнъж усети болезнено какъв риск се е канела да предприеме, като отхвърли собствения си живот заради мъжа, който в момента се отдалечаваше в нощта с друга жена.