Лин Хайтауър
Рекет (79)

79

Сонора така и не разбра как се казваше униформеният полицай, който я откара в дома й, макар впоследствие да беше убедена, че това беше най-сладкият младеж на света.

Смяташе, че може и сама да се прибере, но коленете й така трепереха, че Крик буквално й нареди да не сяда зад волана. Не беше в настроение да изпълнява заповедите му, но в последното наистина имаше здрав смисъл, затова се подчини.

Единствената й мисъл беше, че — слава богу! — Крик и Грубер не можеха да прочетат мислите й, защото в момента мразеше и двамата от дъното на душата си.

Седеше в колата и не пророни нито дума. Единственият въпрос, който отправи към младия си колега, беше:

— Откъде го взе?

Ставаше дума за чашата, пълна наполовина с кафе, наполовина с уиски „Джак Даниелс“, която полицаят й беше дал.

— Не питай — любезно отвърна той и тя отново се затвори в себе си. Този младок нямаше представа, че двете думи „не питай“ й действаха по този начин.

Надяваше се, че не е приел яростта й лично. Но Крик и Грубер я бяха накарали да стане, бяха я претърсили и направили снимки на ръцете й, подхвърляйки коментари от рода на: „Няма никакви ожулвания“ и така нататък. Крик дори й беше предложил да се обади на адвоката си, проклет негодник!

Мики беше взел проба изпод ноктите й и заключението му беше, че няма нищо подозрително. Бяха й взели кръвна проба и й бяха направили парафинов тест на дланите, за да установят със сигурност дали е стреляла с оръжието. Трогателна загриженост.

Господи, беше бясна! Нима наистина мислеха, че е застреляла Ван Оуен? Или че го е блъснала от покрива? Нима това беше по-лесно за вярване, отколкото другото — че кумирът се е сринал?

Но тя не беше спряла Джак, нали? Беше длъжна да спази процедурата и да се опита да го убеди да се откаже от скока и в краен случай — да го застреля, преди да е полетял надолу.

Утре, когато мозъкът й отново щеше да е в състояние да работи, трябваше да съчини подходяща версия. Нещо по-добро от това: „Целунах го за сбогом и той скочи от покрива“.

Затвори очи и потръпна. Джак ван Оуен не беше извикал, не беше издал нито звук по време на краткия си полет към вечността.