Лин Хайтауър
Рекет (84)

84

Беше в гробището. Сама. Тук, на мястото до гроба на Лейси ван Оуен, тя откри последната следа от Анджело. Въпреки че не бяха открили смъртен акт, нито някакво друго доказателство, че синът на Джак е умрял в Арлингтън, молбата й за ексхумация беше отхвърлена.

Според нея гробът беше празен. По всяка вероятност Анджело ван Оуен беше погребан някъде другаде, на тайно място — с пръснат череп и метална кофа на главата. Убит от един баща, който прекалено много го беше обичал, за да го остави да живее.

Сонора стоеше и си мислеше, че колкото по остарява, толкова по-трудно разбира нещата.

Не можеше да мрази Джак. Той беше прав — двамата прекалено много си приличаха, чак й беше неудобно да го признае. Какво ли щеше да бъде, ако не го бяха ранили в главата, ако жена му не беше загинала по време на онази катастрофа, ако синът му не беше сграбчил кормилото?

Ако беше задържала ръката му в нощта на смъртта му?

В участъка най-сетне бяха приели, че митът за Ван Оуен е разрушен. Убийството на Кинкъл и Аруба, както и раняването на Сам Делароса продължаваха да се разследват.

Нямаше достатъчно доказателства, за да обвинят Джак. Тя лично беше убедена, че извършителят е бил той.

Някои смятаха, че тя е блъснала Ван Оуен от покрива. Хората шепнеха зад гърба й, когато ги подминаваше, мъжете я гледаха със смесица от възторг и възмущение. Беше открила виновниците за онова кърваво престъпление. Снимките от убийството бяха публикувани в медиите. Но също така беше разобличила бивш техен колега ченге и това ги караше да се срамуват от нея.

Слухове. Клюки…

Крик пипаше внимателно. Събираше и описваше доказателствата за нейната невинност. Но това нямаше особено значение.

Тук-там се подхвърляше, че Сонора го е направила, защото е била принудена от по-висшестоящите, най-вероятно — от Крик. Едно бивше ченге, превърнало се в престъпник, не беше добра реклама за имиджа на криминалния отдел, особено в случай като този, който им беше спечелил всеобщото одобрение на обществеността.

Очите й се спряха върху надписите на надгробните плочи:

„Лейси ван Оуен — любяща съпруга и майка, 1953-1987“

В средата — загадъчният Ангел:

„Анджело ван Оуен, скъп син, 1972-1989“

И Джак. Погребан преди няколко дни. Пръстта на гроба му още не се беше слегнала. Липсваше плоча.

Орхидеята, която беше купила, беше за него.

Хората щяха да повярват в онова, в което искаха да вярват. Така се раждаха легендите.