Лин Хайтауър
Рекет (83)

83

Сонора седеше в салона на училището. Тим се беше настанил до нея и махаше на момичетата, които бяха с две години по-малки от него. Знаеше, че ги впечатлява с това, че е по-голям, а също и с новата си прическа в стил Брад Пит. Очакваше, че синът й ще се отегчи, но в залата имаше достатъчно момчета на неговата възраст, както и красиви по-големи сестри, така че определено беше доволен. Той я побутна:

— Мамо, имаш ли нещо против да отида да седна до…

— Не, върви.

След разговора си с Крик прекара остатъка от деня залепена за телефона. Правеше свое проучване и никак не я беше грижа, че останалите я слушат и наблюдават. В Арлингтън, Тексас не беше издаван смъртен акт на името на Анджело ван Оуен. Нито пък откри следи от гроб…

Осъзна, че е захапала долната си устна и упорито я дъвче. Спря се навреме. Някакъв мъж в светли панталони избута бялото пиано в лявата част на салона и децата се подредиха в три редици. Щяха да слушат изпълнения на хоровете от шести, седми и осми клас. На гърба на червената програма бяха изредени имената на индивидуалните изпълнители. Намери името на дъщеря си, успокои се, че е написано правилно, отпусна ръце в скута си и зачака.

Децата се намираха в доста особен период от живота си. Някои от тях имаха все още невинно излъчване, други изглеждаха прекалено знаещи и зрели.

Пианистката и диригентката бяха облечени в официални черни тоалети, което приятно впечатли Сонора. Огледа лицата на останалите родители. Повечето изглеждаха уморени.

Гласовете бяха млади и звънки, в началото неуверени, после — все по-ентусиазирани. Хедър изглеждаше прекалено голяма в дългата си черна пола, бяла блуза и червена жилетка. Едва се крепеше на обувките с токчета и Сонора се помоли дъщеря й да успее да запази равновесие. Стисна дръжката на розата, която беше приготвила да даде на Хедър след концерта. Беше се отбила в цветарския магазин с две мисии.

Осъзна, че се беше докоснала до нещо, което дори не смееше да изрече.

Хората се усмихваха, лампите меко осветяваха пеещите деца. Първата песен свърши и гръмнаха аплодисменти. Хедър откри с поглед майка си сред множеството, усмихна й се и отново насочи вниманието си към диригентката. Започна следващата песен.