Лин Хайтауър
Рекет (69)

69

Сонора направи кръг около паркинга пред склада. Преброи още четири коли, освен нейната. Едната изглеждаше изоставена — скоро щеше да бъде вдигната оттам, ако се съдеше по стикера, залепен на предното стъкло. Паркингът на пивоварната беше в съседство. Сонора спря колата до бордюра така, че да може спокойно да наблюдава. Белинда беше права — прозорецът на първия етаж беше облепен отвътре с пожълтял вестник, за да не надничат минаващите отвън хора. Което беше дразнещо, защото онова, което Сонора искаше, беше именно да погледне вътре.

Тя взе мобилния си телефон и набра номера на Франклин Уорд, за да го осведоми за хода на събитията.

— Само още нещо — бързо рече, преди старецът да е затворил. Мисълта я споходи внезапно. Както госпожа Кавано беше казала, Уорд можеше да използва парите, а Сонора — мястото. — Господин Уорд, не се притеснявайте да отхвърлите молбата ми, ако идеята ми не ви хареса, но… Когато разговаряхме, споменах, че имам кон, помните ли? Не знам какво смятате да правите с кобилата на Джой, но ми се струва, че можете да я задържите. Аз търся място за Попин и ще ви платя достатъчно, ако приемете да се грижите за него. Така Абигейл ще си има компания. Свикнал е да бъде навън, така че няма да ви се налага да му чистите всеки ден. Знам, че може да не искате да поемете такъв ангажимент. Аз само…

— Какво ще кажете да опитаме? Месец-два, да видим дали нещата ще потръгнат?

— Натоварването няма ли да бъде голямо за вас?

Къде й беше умът, по дяволите! Човекът беше толкова стар!

— Не, харесва ми идеята да идвате тук с децата си от време на време и да яздите, да има хора наоколо. Внучката на госпожа Кавано обича да идва тук и да язди Абигейл — тя ще се заеме с почистването. Така че за мен няма да остане кой знае колко работа, а тази стара кобила е ужасно самотна напоследък…

Изпита облекчение.

— Това е чудесно. Наистина чудесно. — Попин, малкият дявол, беше спасен. Поне за момента. — Кога мога да го доведа?

— Когато решите, детектив Блеър.

— Хм… По-добре ще е още сега да ви предупредя: той е склонен да преяжда.

Уорд изглеждаше развеселен:

— Това не ме притеснява особено. Ако възникне проблем, ще повикам Джордж.

— Джордж?

— Джордж Смок. Коневъд от Кентъки. Ако нещо се случи, Джордж ще се справи с проблема.

Сонора затвори и отново огледа паркинга. Записа номерата на всички коли наоколо и ги продиктува на любимия си колега от Пътна полиция.

Помота се още малко и реши, че само си губи времето. Случаят беше приключен.