Метаданни
Данни
- Серия
- Сонора Блеър (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Debt Collector, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Мария Петрова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лин Хайтауър. Рекет
Американска. Първо издание
ИК „Санома Блясък“, София, 2012
Коректор: Яна Лекарска
ISBN: 978-954-399-012-2
История
- —Добавяне
68
Сонора седеше на паркинга пред „Соник“ и се опитваше да реши какво не й се яде за обяд, когато телефонът иззвъня. Погледна към часовника на автомобилното табло. Да, най-вероятно бяха децата. Отдавна се бяха прибрали от училище и имаха достатъчно време, за да й хванат следите. Когато беше на тяхната възраст, разполагаше с повече свобода, отколкото сега, когато беше майка.
— Кой се обажда? Хедър или Тим?
— Здравей, мамо, аз съм — Тим. Търсиха те по телефона.
Гилейн?
— Мъж ли беше или жена?
— Жена.
От вградения в таблото микрофон се разнесе глас, който се интересуваше каква ще бъде поръчката й, Сонора вдигна стъклото на прозореца.
— Представи се като Белинда и каза, че я познаваш.
— Белинда? Не познавам никаква Белинда!
— Добре. Чао.
— Чакай! Какво още каза?
— Не е нужно да ми крещиш, нали, мамо?
— Какво каза жената?
Пауза.
— Каза да ти предам, че веднъж е била в Синсинати с Дългуча и Барти…
Дългуча и Барти? Ама, разбира се! Белинда Кинкъл — доведената сестра на Дългуча Аруба. Най-накрая се беше престрашила да проговори. Дългуча вече беше мъртъв…
Сърцето й ускори ритъма си.
— … и че тя и Дългуча са седели в колата, а Барти е влязъл в някакъв голям склад. Сградата е била тухлена — кафява и стара, с голям прозорец отпред, покрит с вестник, за да не могат хората от улицата да надничат вътре. Белинда мисли, че Барти е имал среща с човека, за когото си я разпитвала.
Третият мъж. Сонора впи нокти в дланта си.
— Каза ли къде точно се намира тази сграда?
— Не, само каза, че е голяма.
— Голяма помощ, няма що!
— О, спомена също, че е до пивоварната „Олдън“. Преди години може да е била част от пивоварната, но според жената в момента мястото е необитаемо.
— Това ли е всичко?
— Да. Обади се за твоя сметка. Някакъв проблем?
— Не, всичко е наред. Какво те накара да разговаряш с нея, Тим?
Мълчание.
— Тим?
— В затвора се запознах с едно момиче. Казваше се Белинда. Реших, че може да е тя.
— Господи! — Чудеше се как да приеме този факт. Нямаше представа.
— Мамо, не затваряй. Хедър иска да те попита дали ще й позволиш да ползва една от твоите кутии за обувки.
— За какво й е? Знаете, че си държа обувките вътре! — Една от малкото сфери в живота й, където беше успяла да внесе известен ред.
— Трябва й за Джеймс Бонд.
— Джеймс Бонд?
— Мамо, Хедър опитоми една от мишките.