Лин Хайтауър
Рекет (66)

66

Сонора караше към болницата и с усмивка слушаше песента по радиото. Откри Сам в интензивното отделение. Трябваше да чака четирийсет минути, преди да й позволят да го види за малко. Задряма, докато чакаше да я повикат. Беше я обзело блажено спокойствие. Събуди се внезапно и се отправи към тоалетната. Оправи косата си и си сложи от яркочервеното червило. Погледна часовника си, после за последен път хвърли поглед към огледалото и видя отражението на майка си в него.

Това я озадачи.

Приближи до огледалото и огледа лявата страна на лицето си. Макар и за секунда приликата с майка й беше направо поразителна. Не толкова в чертите, колкото в начина, по който държеше главата си изправена. И в израза на очите.

Обзе я странно чувство — смесица от страх и гордост. Тя и майка й бяха близки, но ако навремето знаеше онова, което знаеше сега, щеше да се постарае връзката им да бъде още по-дълбока. Човек никога не осъзнаваше какъв дар е безусловната любов, докато не я загубеше иди не родеше собствени деца, които да дарява със същата обич.

Сонора застана пред паравана, отделящ Сам от другите пациенти на интензивното. Той спеше. Кракът му беше вдигнат високо от нещо, което приличаше на инструмент за мъчение, и беше увит в окървавени бинтове. Целият беше обграден със системи, тубички и тръби. Бяха го свързали с апарат, който отчиташе ритъма на сърцето, кръвното налягане, температурата, дишането му. Медицината се управляваше от инженери — съдба, по-лоша от смъртта.

„По-добре да умреш, преди да изпаднеш в положение на безпомощност“ — това беше мотото на Сонора.

Беше се питала къде е Шери — съпругата на Сам, но сега я видя: седеше на мястото на привилегированите — до главата на пациента. Беше заспала на твърдия стол, вплела пръсти в пръстите на Сам. Умората и тревогата бяха оставили дълбоки бразди по лицето й — напомняха за табелка с надпис: „Не ме безпокойте“, закачена от външната страна на вратата на хотелска стая.

Сонора почувства дистанцията.

Остави черешовия пай, който беше купила за Сам, и безшумно се оттегли.